Резултатът от изборите спрял ерозията Апартаментгейт
Ерозията " Апартаментгейт " е била прекъсната с помощта на резултатите от изборите. Това демонстрират обобщителните данни за 2019 година на " Галъп интернешънъл ".
Социологическата организация регистрира, че през тази година равнищата на доверие в държавното управление са останали под 30%, а на съмнение - над 60%.
Проучването демонстрира, че по време на абсурда с жилищата на властта, така наречен " Апартаментгейт ", дяловете на доверие са спаднали съвсем до 20%, а дяловете на съмнение са достигнали близо 70%.
" Може би и поради успеха на ръководещата партия ГЕРБ в изборите за Европейския парламент през май, наклонност на спад в доверието не продължи. Победата в локалните избори в допълнение утвърди облика на ръководството ", регистрират от " Галъп ".
Парламентът продължава да е институцията с най-ниски равнища на доверие измежду политическите институции в обществото. В края на годината към него са позитивно настроени едвам 23% от българите, до момента в който отрицателните оценки са 67%.
Президентът обичайно е институцията с най-голям публичен престиж и през тази година - 56% от интервюираните декларират, че му имат доверие в края на 2019 година по отношение на 30%, които подхождат по-скоро с съмнение. Засега президентът остава единствената фигура у нас с позитивен рейтинг.
От " Галъп " регистрират, че и през 90-те години, и по-късно парламент и държавно управление са с ниски равнища на доверие, само че през второто десетилетие на сегашния век данните за утвърждението на кабинетите наподобяват малко по-добре, в сравнение с в първото.
Върховите стойности на непопулярност на държавното управление остават в 90-те с рецесията по време на държавното управление на Виденов, както и " резултата на махалото " по-късно - с моментни стойности от близо 70% доверие в държавното управление след рухването на Виденов.
И по-нататък обаче не липсват интервали, в които недоверието взима съществени размери, като в мандата на така наречен Тройна коалиция. Подобни моменти демонстрират, че даже в стопански сполучливи и спокойни мандати отношението на българите към институциите остава отрицателно.
Сходна логичност на публичното мнение " Галъп " регистрира и за Народното събрание.
Различна обаче е картината по отношение на президента - по традиция, това е една от най-харесваните позиции в българската политическа власт. Трайно слаб интервал е мандатът на Росен Плевнелиев. С най-голяма начална вяра се счита мандатът на Петър Стоянов, свързван с края на острата рецесия в 1997 година /news.bg
Социологическата организация регистрира, че през тази година равнищата на доверие в държавното управление са останали под 30%, а на съмнение - над 60%.
Проучването демонстрира, че по време на абсурда с жилищата на властта, така наречен " Апартаментгейт ", дяловете на доверие са спаднали съвсем до 20%, а дяловете на съмнение са достигнали близо 70%.
" Може би и поради успеха на ръководещата партия ГЕРБ в изборите за Европейския парламент през май, наклонност на спад в доверието не продължи. Победата в локалните избори в допълнение утвърди облика на ръководството ", регистрират от " Галъп ".
Парламентът продължава да е институцията с най-ниски равнища на доверие измежду политическите институции в обществото. В края на годината към него са позитивно настроени едвам 23% от българите, до момента в който отрицателните оценки са 67%.
Президентът обичайно е институцията с най-голям публичен престиж и през тази година - 56% от интервюираните декларират, че му имат доверие в края на 2019 година по отношение на 30%, които подхождат по-скоро с съмнение. Засега президентът остава единствената фигура у нас с позитивен рейтинг.
От " Галъп " регистрират, че и през 90-те години, и по-късно парламент и държавно управление са с ниски равнища на доверие, само че през второто десетилетие на сегашния век данните за утвърждението на кабинетите наподобяват малко по-добре, в сравнение с в първото.
Върховите стойности на непопулярност на държавното управление остават в 90-те с рецесията по време на държавното управление на Виденов, както и " резултата на махалото " по-късно - с моментни стойности от близо 70% доверие в държавното управление след рухването на Виденов.
И по-нататък обаче не липсват интервали, в които недоверието взима съществени размери, като в мандата на така наречен Тройна коалиция. Подобни моменти демонстрират, че даже в стопански сполучливи и спокойни мандати отношението на българите към институциите остава отрицателно.
Сходна логичност на публичното мнение " Галъп " регистрира и за Народното събрание.
Различна обаче е картината по отношение на президента - по традиция, това е една от най-харесваните позиции в българската политическа власт. Трайно слаб интервал е мандатът на Росен Плевнелиев. С най-голяма начална вяра се счита мандатът на Петър Стоянов, свързван с края на острата рецесия в 1997 година /news.bg
Източник: dnesplus.bg
КОМЕНТАРИ