България изостава значително в намаляването на въглеродните емисии от енергетиката
Енергийният бранш е измежду главните източници на излъчвания на парникови газове в международен мащаб. Настоящото десетилетие ще изиграе значима роля в процеса на намаляване на резултатите от климатичните промени. Наскоро в доклад по Програмата на Организация на обединените нации за околната среда (UNEP) бе обявено, че до 2030 година световните излъчвания на парникови газове ще би трябвало да намалеят с 55% по отношение на излъчванията през 2018 година, с цел да се реализира ограничение на световното стопляне до 1,5 °C над прединдустриалните равнища. Идеята за ограничение на парниковите газове среща поддръжка и на районно равнище. Така да вземем за пример Европейската комисия предложи Европейският съюз да реализира най-малко 55% спад на излъчванията до 2030 година спрямо равнищата от 1990 година, а Европейският парламент неотдавна гласоподава за още по-драстично редуциране с 60% (Moore, 2020).
Естествено поражда въпросът „ Как може да ограничим световното стопляне до 1,5 °C? “. В отчет на IPCC от 2018 година се показват няколко планирани сюжета за ограничение на световното стопляне, като всички те включват няколко съществени момента:
- последователно понижаване на електропроизводството от въглища и окончателното му преустановяване доникъде на XXI век;
- повишаване на дяла на възобновимите енергийни източници (ВЕИ) в производството и потреблението на електроенергия;
- повишение на успеваемостта на потреблението на сила.
Следователно енергийната промяна, т.е. преход от изкопаеми горива към ВЕИ, е от значително значение за ограничение на излъчванията на парникови газове и техния резултат върху световната температура. Както може да се чака, енергетиката на всяка една страна е изправена пред разнообразни провокации, свързани с прехода към произвеждане на електрическа енергия от ВЕИ. Поради това всяка от страните в Европейски Съюз бе задължена да създаде собствен до 2030 година, което разрешава да се съпостави равнището на „ декарбонизация “ на стопанската система на районно равнище.
Резултатите от сравнителния разбор осъществен от неправителствената изследователска организация EMBER показват, че седем страни изостават в намаляването на въглеродните излъчвания в електроенергийния бранш (фиг. 1) – Белгия, България , Чехия, Германия, Италия, Румъния и Полша (Moore, 2020). Дори съгласно прогнозите, през 2030 година страната ни ще бъде на трето място по излъчвания на парникови газове от производството на електрическа енергия (фиг. 1), а това е доста под междинната стойност за всички 27 страни-членки на Европейски Съюз.
Въглищните централи са един от главните източници на излъчвания в енергийния бранш. До 2030 година България ще продължи да бъде една от страните в Европейски Съюз, които най-вече разчитат на изкопаеми горива за произвеждане на електрическа енергия (фиг. 2). Централите в България главно употребяват нискокалорични лигнитни въглища, които са с високо наличие на прахуляк и сяра и това ги прави изключително некачествени за горене. Според прогнозите през 2030 година към 33% от електрическата енергия в страната ни ще се създава от въглища, а 10% ще се генерират от природен газ. В същото време към 25% от електрическата енергия ще се добива от ВЕИ. Въпреки спешността на казуса и амбициозните цели в Европейски Съюз, зависимостта на България от изкопаеми горива за електрическа енергия се чака да се промени в напълно слаба степен за интервала 2018-2030 година – един от най-бавните темпове на прогрес в Европейски Съюз (фиг. 3).
Страната ни разполага с нужните климатични условия и достъп до технологиите за произвеждане на електрическа енергия от ВЕИ, само че все пак съгласно на България до 2030 година България към момента ще създава електрическа енергия от възобновими източници под междинното равнище за страните от Европейски Съюз (фиг. 3). Внедряването на нови възобновими източници на електрическа енергия сред 2018 и 2030 година е покрай най-ниското измежду всички 27 страни от Европейски Съюз. България е една от едвам 4-те страни в Европейски Съюз, в които плануваното внедряване на възобновима електрическа енергия е с изоставащи темпове през идващото десетилетие (2021-2030 г.), в сравнение с през предходното, макар голямото понижаване на разноските за произвеждане на вятърна и слънчева сила.
Климатичните промени стават неизменима част от всекидневието ни и ще продължат да бъдат настояща тематика през XXI век. Ефектите от измененията на климата са повсеместни и засягат както полярните територии и високите планини, по този начин и градовете и земеделските земи. Често климатичните промени се свързват с повишение на честотата на някои рискови естествени феномени (интензивни превалявания, наводнения, пожари и т.н.), които имат съществени стопански последствия. Следователно съществува действителна нужда от предприемането на ограничения за намаляване на резултатите от климатичните промени. Антропогенната активност е потвърдено един от водещите фактори за повишение на междинната температура на Земята. Икономическата активност на индивида води до повишение на концентрацията на парникови газове (най-вече CO 2 ), главно при изгарянето на разнообразни изкопаеми горива за произвеждане на електрическа енергия и в по-малка степен от други действия, като превоз, битово отопление и други Затова през последните 200 години, концентрацията на въглероден диоксид в атмосферата се е повишила с повече от 33%.
Макар и с известно забавяне международните и европейските водачи стартират да вършат проекти за енергийна промяна, която е сериозно нужна за смекчаването на резултатите от климатичните промени. В умозаключение личи, че на България ѝ липсва визия за скорошно реализиране на промяна на енергийния бранш. Декарбонизацията или цялостното понижаване на излъчванията на парникови газове от енергетиката и останалите стопански браншове към момента е на доста ниско равнище и остава по-скоро в областта на рекомендациите и тактиките за развиване. Крайно време е да се подхващат действителни дейности за справяне с казуса, а наподобява липсва упоритост за това. Докато това не се промени страната ни ще продължи да поема минимални задължения за справяне с казуса и ще остане на върха на отрицателните ранглисти на Европейски Съюз.
Автор: Петко Божков / Климатека
В обявата са употребявани материали от:
- United Nations Environment Programme (2019). The Emissions Gap Report 2019: Executive summary
- Moore, C., 2020. Vision or division? What do National Energy and Climate Plans tell us about the EU power sector in 2030? – EMBER report, 27 p.
- IPCC, 2018: Summary for Policymakers. In: Global Warming of 1.5 °C. An IPCC Special Report on the impacts of global warming of 1.5°Cс above pre-industrial levels and related global greenhouse gas emission pathways, in the context of strengthening the global response to the threat of climate change, sustainable development, and efforts to eradicate poverty
