Емил Кошлуков: Децата на кремълските подлоги дойдоха да ни преподават демокрация и либерализъм
Емил Кошлуков
Facebook
Това е моя публикация отпреди 10 години. Обаче не си проличава.
Модерните дейни борци
Преди се кланяха на Москва, в този момент - на Козяк. И в двата случая са еднообразно противни.
През тези 45 години на комунизъм и мрак, Америка бе земята на свободата. Мечта на всеки българин, попивана жадно от книги и филми, Америка изглеждаше в действителност като Обетованата земя - това заричане за благополучие и персонален триумф, което кара милиони от целия свят да се устремяват натам. Особено на фона на мизерията и нищетата тук, тъкмо както наподобява Москвич до Кадилак. И тъй като това съпоставяне е необоримо, просто няма по какъв начин да не видиш разликата сред двете, се постановяваше цяла армия от пропагандатори, дейци на политпросветата и на Българска комунистическа партия да ни убеждават ежечасно, че това което виждаме, в действителност не го виждаме. Оруел го е описал по-добре, само че ние пък го живеехме.
Имаше политическа образователна година, в която ни разясняваха преимуществата на социалистическия строй, щото другояче не се виждаха, без обяснение. Имаше публикации в Работническо дело по какъв начин сме преизпълнили за три години петилетката, а в магазина чакаш дори за самун. Имаше кинопрегледи, преди кино лентата, в които ни посочваха комбайни и тъкачки-многостаннички, които отново преизпълнили проекта. А след това, във кино лентата, хълцахме по американските дънки и якета.
Най-противни бяха обаче натегачите. Това са хора, които лъжеха платено, само че с жар. Понякога говореха с съветски акцент, с цел да загатнат какъв брой са по роднински с центъра в Кремъл. Наричаха Съюз на съветските социалистически републики постоянно съюза, тъй като трябваше да покажат непосредственост, вътрешна връзка. Правеха и смехории, майтапи съз загнилия Запад, с цел да покажат, че не е единствено агитация, просто си приказваме, споделяме си другарски, с комизъм. Не бяха глупави, никога, просто мръсници. Вероятно даже и измежду тях някои са си давали сметка, какъв брой тъпо наподобяват. Повечето обаче агитираха в действителност уверено, несъмнено след толкоз години неистини към този момент не можеха да вършат разлика.
Обикновено тематиките бяха метафизичен, величието и силата на марксистко-ленинското обучение. Там доказваха научно по какъв начин комунизмът е верен и единствен. След това имаше история, знаеха наизуст числата на убитите в Хирошима и Нагазаки, точните жертви на американските бойци във Виетнам, такива неща. За руските в Афганистан не ставаше дума, нито за убитите в лагерите на ГУЛАГ, въпреки всичко не това е тематиката. Обаче за робството в Съединени американски щати и интербригадистите при Франко - насън да ги бутнеш, почваха да цитират.
След това имаше просвета - Ален Мак, Карел Гот, вярната музика и изкуство. Трябваше да я слушаме по радио, по заведения - имаше квоти, 70% соцлагер, 30% западна музика, по този начин беше публично. Пускаха сериали, На всеки километър и 17 мига от пролетта, нашите разновидности на западните екшъни. Обсъждаха вярното изкуство, възвеличаваха соцреализма, заклеймяваха упадъчните течения.
Днес отново стана същото, децата на кремълските подлоги пристигнаха да ни преподават народна власт и демократизъм. Пак има метафизичен лекции, за неизбежната победа на международния мултикултурализъм, същите купешки лафове и глупости. Пак ни изясняват историята, колкото по-отминала, толкоз по-добре, с цел да е безвредно. Пак ни учат на вярна просвета, с американски акцент и чуждици, нали би трябвало да се види, че са близки до центъра.
Вместо сравненията с коли, в този момент мерят мотори. Абе тия съветски рокери, като са такива патриоти, що не са с съветски мотори? Абе като в Москва е толкоз добре, я кажи ми една съветска стока, дето ползваш? И с остроумието на петокласник се пъчат гордо по стените на фейсбук, харесват се един-друг и си пляскат взаимно.
Разбира се, евентуално и в техните къщи няма да намерят доста американски артикули, просто тъй като през днешния ден стоките са китайски. И те не гледат интервютата си на американски тв приемник, тъй като няма такива, и те перат индийските си дънки в немска пералня, до момента в който взимат чешка бира от турски ледник.
Опорните точки обаче са значими за всички пропагандатори, тези спасяваха непрекъснато Анджела Дейвис, тези търсят съветска бяла техника, това е ситуацията.
Същото е и при историческите сказки - тези по през целия ден разясняваха за братушките, тези за американците.Онези ревяха за Гренада и Никарагуа, тези за Орбан и Косово. Във всички филми с Гойко Митич индианците побеждаваха, ДЕФА студио, в този момент всички сърби са бандити и убийци, Холивуд. Америка изпрати човек на луната, само че родните лизачи се пенеха за негрите през робството. Днес има полети от Маями до Куба, сегашните наемни интелектуалци се борят със международния комунизъм.
Обаче стават засечки. Щото до момента в който плюеш комунистите, би трябвало да се радваш и на децата им. Когнитивен дисонанс му викат, другояче си е елементарна непоследователност. Първо създавахме македонска нация, по разпореждане на Коминтерна, след това я заличавахме, в този момент отново я сътворяваме и по този начин нататък. Когато си дадеш задника чартърен, ще би трябвало и да си подготвен да го употребяват.
Искам да кажа, че намирам за очарователно по какъв начин хора, които грабеха с цялостни шепи от оня режим, през днешния ден го громят безпощадно. Единият бил клеветник на Държавна сигурност, най-мрачната работа на оня режим, само че в този момент е уверен демократ. Човек, който е писал доноси за околните си, през днешния ден ни учи на морал. Другият направил кариера и пари в партията, а през днешния ден се бори с корупцията. Децата на Политбюро станаха американски апологети, по кое време тъкмо? И със същият жар, с който скандираха за безконечна дружба с Комунистическа партия на Съветския съюз, през днешния ден хвалят НАТО. Да си бил най-младият член на Българска комунистическа партия в региона, и то през 1989-та, когато дисиденти и неофициални сдружения намерено подлагаха на критика режима, а в този момент да вървиш на поклонение в Белене, да се представяш за потомствен антикомунист. Да си най-младият милионер при Костов, а през днешния ден да се бориш с олигархията.
Има колкото щете образци за сходни биографии на актуалните борци за международен мир и народна власт. Дори това не е проблем, въпреки всичко всеки има правото да се трансформира, да се развива. Проблемът е, че тези хора нямат никакво развиване. Спомняте ли си онази сценка с бай Ганьо, в която трансформират резолюцията за Стамболов? Всичко благородно става вагабонтско, прогресивното - мракобесно, само че най-забавната част е тази за Русия, в този момент славянски братя ли сме, или ония са смрадлив ботуш?
Вчерашните братя с великия, устойчив съюз, през днешния ден са главните врагове. Вчерашните разясняващи за гнилия империализъм, през днешния ден са върли западняци и американци. Хора, които преподаваха марксизъм, през днешния ден ни оказват помощ да разберем вярно официалното съобщение от срещата на НАТО.
А по-дребните получатели на парична поддръжка преоткриват Хрушчов, пускат фотоси от преди 50 години и се възхищават на взаимната си незначителност.
Винаги с спечелилите е лозунгът на тези хора. Или, както го е написил към този момент Алеко, бай Ганьо и съпротива - но де-де!
П.С има един остарял анекдот, американец и руснак приказват за свободата на словото. Американецът вика: - При нас можеш да излезеш пред Белия дом и да плюеш Рейгън, никой не те закача! А руснакът отвръща: - И при нас е по този начин, можеш да излезеш пред Кремъл и да плюеш по Рейгън, никакъв проблем!
Понякога се чудя, по какъв начин имаме толкоз доста смели и кардинални демократи през днешния ден, а в пандиза бяхме стотина души политически. Обаче и грантове нямаше, факт. Без пари - толкоз, виж през днешния ден по какъв начин дръпна антикомунизмът в родината...
