Емблематични български стихотворения оживяват с ентусиазма на двама студенти от

Емблематични български стихотворения " оживяват " с ентусиазма на двама студенти от НАТФИЗ. Те основават личен аранжимент по текстове на писателите Валери Петров и Борис Христов, и трансформират поезията в музика. Тереза Ставрева и Станислав Ангелов описват.

Те са актьори. Млади, цветни и цялостни си хрумвания. В музикалните среди набират известност като Пишев и Пашов, другояче са просто Митко и Марто - състуденти от НАТФИЗ и другари, които обичат изкуството... във всяко едно негово проявяване.
Димитър Пишев: На мен генерално за това първо парче, което направихме по текста на Валери Петров " На Попа " то доста ми харесва и аз от дълго време желаех да направя нещо такова с него. Един ден имахме пеене, бях си взел китарата и си свирех, до момента в който чакахме. Марто беше там и чакахме да влезем двамата, седим си и аз му крещя: " Абе, Марто, желая да направя ария по стихотворение на Валери Петров " и крещя: " Ей това ще е " На Попа ".Мартин Пашов: От което аз доста се възпламених.

Димитър Пишев: Започнах да изсвирвам, желаех нещо в рап частта му да му оказа помощ, само че добре, че не стана както аз желаех.

Мартин Пашов: В общи линии стана доста бързо, доста леко.Димитър Пишев: Наскоро се замислих, въпреки и постоянно да съм го знаел, само че се замислих, че. артистът не може да е просто артист. Той в действителност би трябвало да е артист. Замислих се над това във връзка " A star is born " с Лейди Гага, който гледах и я видях по какъв начин тя сносно се показва като актриса и осъзнах, че за мен това е част от това да влияеш на публиката. Ти не може да си просто " изсъхнал " артист. Тогава ти няма по какъв начин да влияеш на публиката, ти не можеш да ги предизвикаш и по тази причина ти би трябвало да си актьор.
Затова вземат решение да провокират. Публиката, само че и себе си. Първо с текст на Валери Петров, а по-късно и на Борис Христов.