Васил Петров празнува под тепетата рождения си ден
Емблемата на българския джаз Васил Петров избра Пловдив за мястото, където да отпразнува рождения си ден. Навръх празника си на 30 април от 20 ч. изпълнителят ще показа новата си концертна стратегия „ Световни шлагери в симфоничен джаз “ с един от водещите оркестри в страната - Врачанската филхармония, под диригентството на маестро Христо Павлов. Певецът дава обещание да сервира едно извънредно преживяване на феновете на джаза и изобщо на меломаните в града.
Много неща свързват Васил Петров с Пловдив още от началото на кариерата му. Най-вече с хубавите концерти и изяви. Той в никакъв случай няма да не помни концертите си на Античния спектакъл, в Летния спектакъл и в залите на Филхармонията. " Градът и публиката те въодушевяват и ти дават опция да дадеш най-хубавото от себе си. Пловдивската аудитория е претенциозна. Тя има афинитет към хубавото и умее да се радва. Тя е най-активната аудитория в България ", споделя изпълнителят и я съпоставя с публиката в Токио.
Изпълнителят има доста другари тук. Някои от тях към този момент не са сред живите, като Стефан Костов-Тето и Господин Господинов-Чоко. Както и виртуозният музикант Милчо Левиев.
На 70-годишнина на починалия Стефан Костов-Тето в Дома на културата " Борис Христов " Васил Петров пя в негова чест и за него това остава неповторимо прекарване. " Той беше доста остроумен, със удивително възприятие за комизъм. Запознах се с Тето през 90-те години в хотел " Санкт Петербург " на концерт ", спомня си Петров. През годините двамата са имали много неповторими взаимни прекарвания.
От Милчо Левиев артистът също има незабравими мемоари. Двамата се познавали доста добре. Имали даже обща концепция да създадат камерен дуо концерт.
Милчо желал доста да подреден подобен дует, говорили си за това, обсъждали концепциите си, само че в последна сметка, по разнообразни аргументи нещата не се получили, описа музикантът пред " Марица ".
Васко няма да не помни забавна преживелица с различен пловдивски безгрижник - Господин Господинов-Чоко. Певецът гостувал в Златни пясъци за присъединяване, до момента в който бил още студент. В лятната горещина той вървял с две-три касети в ръката си. Отишъл на мястото, където щяла да е изявата му, и гледа - висок човек с дълга коса, който бил в тил, преметнал саксофона откъм гърба като раница. Чоко наричал саксофона си " лейката ", сякаш с него полива цветята. Обърнал се към Васко, погледнал го от главата до петите, видял, че държи касети, очевидно предположил, че идва за присъединяване, и му задал въпроса: " Чакалче, ти ще лаеш ли? ". Дълги години по-късно Васил Петров припомнил на Чоко ексцентричния въпрос, с който го посрещнал, а той му дал отговор през смях, че не е допустимо да му е казвал такова нещо.
Очарованието на града под тепетата доставя на Васил Петров най-голямо наслаждение.
Много неща свързват Васил Петров с Пловдив още от началото на кариерата му. Най-вече с хубавите концерти и изяви. Той в никакъв случай няма да не помни концертите си на Античния спектакъл, в Летния спектакъл и в залите на Филхармонията. " Градът и публиката те въодушевяват и ти дават опция да дадеш най-хубавото от себе си. Пловдивската аудитория е претенциозна. Тя има афинитет към хубавото и умее да се радва. Тя е най-активната аудитория в България ", споделя изпълнителят и я съпоставя с публиката в Токио.
Изпълнителят има доста другари тук. Някои от тях към този момент не са сред живите, като Стефан Костов-Тето и Господин Господинов-Чоко. Както и виртуозният музикант Милчо Левиев.
На 70-годишнина на починалия Стефан Костов-Тето в Дома на културата " Борис Христов " Васил Петров пя в негова чест и за него това остава неповторимо прекарване. " Той беше доста остроумен, със удивително възприятие за комизъм. Запознах се с Тето през 90-те години в хотел " Санкт Петербург " на концерт ", спомня си Петров. През годините двамата са имали много неповторими взаимни прекарвания.
От Милчо Левиев артистът също има незабравими мемоари. Двамата се познавали доста добре. Имали даже обща концепция да създадат камерен дуо концерт.
Милчо желал доста да подреден подобен дует, говорили си за това, обсъждали концепциите си, само че в последна сметка, по разнообразни аргументи нещата не се получили, описа музикантът пред " Марица ".
Васко няма да не помни забавна преживелица с различен пловдивски безгрижник - Господин Господинов-Чоко. Певецът гостувал в Златни пясъци за присъединяване, до момента в който бил още студент. В лятната горещина той вървял с две-три касети в ръката си. Отишъл на мястото, където щяла да е изявата му, и гледа - висок човек с дълга коса, който бил в тил, преметнал саксофона откъм гърба като раница. Чоко наричал саксофона си " лейката ", сякаш с него полива цветята. Обърнал се към Васко, погледнал го от главата до петите, видял, че държи касети, очевидно предположил, че идва за присъединяване, и му задал въпроса: " Чакалче, ти ще лаеш ли? ". Дълги години по-късно Васил Петров припомнил на Чоко ексцентричния въпрос, с който го посрещнал, а той му дал отговор през смях, че не е допустимо да му е казвал такова нещо.
Очарованието на града под тепетата доставя на Васил Петров най-голямо наслаждение.
Източник: lupa.bg
КОМЕНТАРИ