Незабравимите цитати от Елин Пелин
Елин Пелин (псевдоним на Димитър Иванов Стоянов) е прочут най- към този момент като “певец на селската злочестина ” или „ художник на българското село ”, само че той е доста повече от това. Истина е, че резервира до дъно тъгата си по отмиращото село с неговите обичаи, саморасъл живот, достоверен дух, само че в действителност той е публицист за света подобен, какъвто е. Знаете ли, че фантазията му е била да стане художник? Не е имал задоволително гений, с цел да го реализира (добре за нас, читателите), не става художник с четка и палитра, само че става художник с перо и хартия. Елин Пелин е измежду най-сладкодумните ни разказвачи, занаятчия на късия роман, художник със слово. Предлагаме ви някои фрагменти от неговите незабравими творби.
. „ То целият свят е болен, синко. Едни от това, други от това. Няма здрав човек на света. Гледаш, тялото желязно, а душата - гнила. ” („ Спасова могила ”)
. „ Как ще живеем, в случай че не гоним измамата? ” („ Мечтатели ”)
. „ — Безумец! — укорявали го старците. — Да гине за една жена!
— За една обич! — дал отговор момъкът. ” („ Самодивските скали ”)
. „ — Това е приказка, разбираш ли — рече твърдо Благолажът и настави: — Защо ти е истината? Да взе-ма да ти разправям, да речем, за дрипавите гащи на дядо Тодор или за смачканата калимявка на дядо поп? Или да ти разправям за нас, голи-голтаци, дето сме тръгнали, с коси на рамо и с просеник в торбата, да бием път цяла седмица до Тракия на коситба? Всичко това, приятелю, е истина. Ама за какво ти е тая пуста истина?
— Ами тия чудновати работи, дето ми ги разправяш, за какво ми са? — отговори Лазо.
— Чудновати, само че хубави! Слушаш, слушаш и се забравяш… И току виж, че чудноватото почва да ти се чини истина, потънеш в него и отидеш. Затова има приказки, по тази причина са ги хората измислили. И песните са затова… да те измъкнат от истината, с цел да схванеш, че си човек. ” („ Косачи ”)
. „ Както чорбата не се осолва единствено от погледа на солта, по този начин и зачатието на човек не може да стане единствено с погледа на мъж. Да бъде, както господ е наредил, и прегрешението, който дяволът хвърля със зачатието ни, да го изкупим с смирение. И дано земний героизъм на индивида да бъде стремлението на душата към бога посредством хубост и истина. ” („ Светите покровители ”)
. „ — Ти тия ги махни, не сме мома и ерген да се лъжем. Нашето цвете е прецъфтяло.
— Може отново да се разцъфти — усмихна се Стоилка с ръка на устата. ” („ Задушница ”)
. „ Всякой него си гледа, а за другите не желае и да знае. Всеки зяпнал като ламя и прибира, мъкни, крие, като че ще векува на земята. (…) А що им пречи да да си живеят приятелски, да си оказват помощ, да се обичат. Пречи им завистта, своещината, неприятното сърце, пречи им дяволът. Той ги държи в ръцете си. Отворил е в душите им бакалница и търгува с положителното и злото. ” („ Гераците ”)
. „ Ще се оправят работите. Злото не е трайно, положителното е стопанин на човешкото сърце. “ („ Гераците ”)
. „ — Какво нещо е човек!
— Черно зърно — отговорих аз.
— И черно, и бяло — усмихна се отец Сисой. ” („ Чорба от греховете на отец Сисой ”)
Цветелина Велчева
