Елиас Канети е немскоезичен писател, роден в България, от сефарадско-еврейски

Елиас Канети е немскоезичен публицист, роден в България, от сефарадско-еврейски генезис. Роден е в гр.Русе, родът му може да се наблюдава обратно до 15 век, когато предшествениците на родителите му са прогонени от Испания. Майчиният му език е ладинският. Родът на татко му се мести от Османски Одрин в Русе. Дядо му и татко му развиват сполучлив търговски бизнес там. Майка му е от най-старите сефарадски родове в България - Ардити, който жанр е измежду създателите на еврейската колония в Русе в края на 18 век. Родът на Ардитите може да се наблюдава обратно до 14 век, когато са работили като правосъдни лекари и астрономи при Арагонския кралския двор на Алфонсо IV и Педро IV.
Прекарва детските си години в Русе. Баща му ненадейно умира през 1912 година - съгласно Канети това става при вестта за експлоадирането на Балканската война. Семейство Канети се мести в Лозана и след това във Виена. Получава Нобелова премия за литература,като австрийски публицист, през 1981 година за спомените си „ Спасеният език “.

Днес разликата се състои в това, че всичко се фотографира. Ни една бедност към този момент не може да бъде укрита. Цялата бедност е станала притежание на всички. Но това значи единствено, че всички по-лесно привикват с нея.

Колкото повече артикули, толкоз по огромна потребност от консуматори.

Всичко, което може да се яде, става обект на властта.

Никой в никакъв случай в реалност не е вярвал, че гледната точка на болшинството, която е спечелила при гласуването, е по едно и също време и най-разумната.

Най-добрият човек не би бил оня, който се нуждае от минимум, а оня, който подарява най-вече от това, което му е належащо.

Човек споделя, че желае да стане по-добър, а в действителност единствено желае да му е по-леко.

Добър би могъл да бъде единствено оня, който на никое място не считат за добър. Така този, който още като дете постоянно е желал да го назовават добър, в реалност в никакъв случай не може да стане. Маскараден костюм за добрина няма и тя не понася никакви овации.

Законът за сходствата в психическия живот – не можеш да сториш другиму нищо, колкото и потайно да е то, без същото да се случи и на теб. Не е изключено възмездието да се съдържа още в самата форма на нашите действия.

Почетните места са за слабоумните. По-добре е човек да живее в позор, в сравнение с в почести; никакви титли; независимост непременно – на мисълта. Почестите се окачват като ковьори пред очите и ушите. Кой ли още вижда; кой чува; в почести се задушават фантазиите и изсъхват плодоносните години.

Постигналият триумфи към този момент чува единствено аплодисментите. За всичко останало е ням.

Никога още не съм чувал някой да е нападал властта, без да я желае за себе си, и в това отношение най-ужасни са религиозните моралисти.

Властта на по-дълбоко, животинско равнище, е по-добре да се назовава принуждение.

Богатият събира стада и камари. Хората не го вълнуват – задоволително му е, че може да ги купи. Властелинът събира хора. Стадата и камарите са му безразлични или му трябват за придобиване на хора. Знаменитостта събира хорове. Тя желае да слуша в тях своето име.

Мнозина биха живели по-дълго, в случай че имаха по-малки съкровища.

Страстните ласкатели са най-нещастните от всички хора. Сегиз-тогиз ги обзема дива и безгранична ненавист към съществото, което дълго са ласкали. Те нямат власт над тази омраза; за нищо на света не могат да я обуздаят; огъват се пред нея като тигри пред кървава примамка. Това е учудваща панорама – индивидът, който по-рано е намирал единствено думи на сляпо боготворене за жертвата си, взема всяка от тях назад, ругаейки го със същата неукротимост. Не не помни нищо от това, което в миналото е могло да зарадва другия. Обзет от безумна гняв, той ревизира листата на предходните си наслади и точно ги превежда на езика на омразата.

Лекарят от положително общество за всеки собствен пациент изнамира особена болест.

Мразя почитанието на историците към нещо, единствено тъй като то се е случило, техните фалшифицирани, нездравословни критерии, тяхното изтощение, лазещо по стомах пред всяка форма на власт. Какви царедворци, ласкатели, постоянно користни юристи!

Човекът е животно, забелязващо, че убива.

За непознати не тъгуват.

Най-ужасната навалица, която можете да си визиите, би се състояла единствено от познати.

Нощем, в тишината, когато всички, които той добре познава, спят, той става по-добър човек.

Някои неща се споделят, с цел да не могат да бъдат казани в никакъв случай към този момент. Такива са дръзновените мисли; повторят ли се, дръзновението им умира. Мълнията не пада два пъти на едно и също място. Напрежението й е огромно, само че светлината мимолетна. Там, където пламне огън, към този момент няма мълния.

Истината би трябвало да удря като гръм. Иначе би била безполезна.

Всеки въпрос е навлизане.

Умен е този отговор, който приключва въпроса.

Би трябвало да можеш да се изразяваш с толкоз малко фрази, както Лао-Дзъ или Хераклит, и до момента в който не можеш, значи фактически нямаш какво да кажеш.

Заплахата живее във всяка една заповед.

Заповедта е по-стара от езика, в противоположен случай не биха го разбирали даже кучетата.

Известно е, че хора, настоящи по заповед, са способни и на най-ужасни действия.

Насаме със самия себе си човек не може да попадне под властта на заповедта.

Най-много биват унизени със заповеди децата. Удивително е, по какъв начин те изобщо не се пречупват под гнета на заповедите и съумяват да преживеят усърдието на възпитателите.

Цинизъм: да не очакваш от никого да е освен това от теб самия.

Колко е елементарно да се каже: „ Намерѝ себе си! “ Какъв боязън, в случай че това в действителност се случи!

Човек постоянно се е вслушвал в стъпките на другите хора – те са го интересували явно повече, в сравнение с неговите лични.

Най-ужасните хора са тези, които знаят всичко и имат вяра в това. Но най-трудното е да не тормозиш другите с това, което поправяш у самия себе си.

Светец е оня, който е съумял самичък да насочи против себе си всички нравствени тествания. Но влъхва е оня, който е престанал да се самоизмъчва, който знае, че съвършенство няма и е престанал да се въодушевява от него.

Сатирикът трансформира естеството на наказването. Сам дефинира себе си за арбитър, само че няма никаква мярка. Неговият закон са произволът и преувеличението. Бичът му е безкраен и стига и до най-отдалечените миши дупки. Оттам измъква това, което ни минимум не го визира, и шиба, като че ли има да си отмъщава за несправедливост, която са му сторили. Въздействието му се крие в неговата несъобразителност. Себе си той в никакъв случай не подлага на инспекция. Щом се ревизира, с него е свършено, ръцете му отмаляват, бичът се изплъзва от тях.

Основният недостатък на интелигентите е точно този, че за тях светът се състои от интелигенти.

В напразната си вяра една-едничка грозна жена връща цената на поевтинялата обич.

Тя се омъжи, с цел да бъде постоянно с него. Той се ожени за нея, с цел да не помни за нея.

Свободата е всяко ново лице, преди да посмее да те заприказва. Свободата е всеки човек, който не те познава. Свободата е кръг от хора, който още не се е стеснил, в който не се заглушаваш. Свободен си, до момента в който не влизаш в сметките на другите. Свободен си там, където не те обичат. Главната причина да не бъдеш свободен е твоето име. Онзи, който не го знае, няма никаква власт над теб. Но от ден на ден хора ще го знаят: да се запазиш свободен от тяхната сплотена мощ, е съвсем недостижима цел на живота ти.

Той стана жертва на наблюдаващите. Щом усети погледите им, ориентирани към себе си, той се трансформира във всичко това, което виждат те.

Да се нахвърляш против преуспяващите? Излишно, та те носят триумфа в себе си като изгниване.

Най-елементарният човек е оня, комуто са се сбъднали всички стремежи.

Той има безсърдечните очи на човек, обичан прекомерно доста.

Най-голямото ми предпочитание е да видя по какъв начин някоя мишка яде жива котка. Но преди този момент би трябвало задоволително дълго да си е поиграла с нея.

Оръжието би трябвало да е такова, че по-често и ненадейно да се обръща против този, който го употребява.

Който не има вяра в Бог, той приема цялата виновност за този свят върху себе си.

Ами изцяло е допустимо Бог не да дреме, а да се крие от боязън пред нас.

Всеки човек е център на света, тъкмо по този начин - всеки; и светът точно по тази причина е скъп, тъй като е цялостен с такива центрове.

Човечеството като цяло към този момент в никакъв случай няма да може да смали своите искания.

Всички неща, които човек е не запомнил, крещят за помощ в фантазиите му.

Съществуват неща, които човек не може да каже никому, даже на най-близкия си, тъй като се срами от тях. Не е хубаво, в случай че въобще не се споделят, не е хубаво, в случай че потънат в давност.

Човекът е събрал мъдростта на всички свои предшественици, а вижте какъв глупец е той!

Снимки: bg.wikipedia.org, hd.se