Камбаната на паметта зове: Хора, бдете!
Елена ХАЙТОВА
Помните ли онази небрежно скроена песничка, чийто рефрен повтаряше едно и също до погнуса изказване, че " на следващия ден стартира от през днешния ден ". Къде отива тогава предишното, изпълнено с живота на нашите родители? А на техните? Само цивилизованият човек, този, който помни предишното си, се отличава от дивака точно по това - че помни това минало и го тачи, тъй като в него е скрита нашата история.
Какво ли няма в това минало?
И войни, и победи, и падения, и напредък, и висота, и популярност. Немислимо е да се движим към бъдното, без да се взрем в предишното - и в нашето, и в това на други нации, и да отчетем какъв брой доста изискуем на тези, които са живели преди нас, които са се борили, воювали и отстоявали и, несъмнено, побеждавали. Затова е нашата памет: да помним и не забравяме борците, пролели кръвта си.
Тъкмо по тази причина е и книгата, издадена в Пловдив - издателство " Европрес ", от двамата братя - доктор Георги Найденов, топ публицист с акредитация към Организация на обединените нации, и брат му Огнян Найденов - предприемач и родолюбец. Тя носи заглавието " Мемориалът " Альоша " - 65 години страж на мира и братолюбието ".
Ето какво споделят създателите в своето встъпление: " В книгата си ще ви разкажем за най-древния жив град на Европа - Пловдив. С нея бързо ще преминете по бойните полета на Втората международна война - борбата за Москва, десантът на съдружниците в Нормандия, Червената войска в Далечния Изток.
Ние, двамата братя, които сътворихме тази книга, не можахме да не я напишем, тъй като бяхме подтикнати от заветен и синовен дълг към нашия татко Васил Найденов - прочут пловдивски държавник и публицист. Той беше преди години в инициативния комитет за изграждане на паметника на Альоша и интензивно подпомагаше тази нелека задача.
Сега, 65 години след построяването на този монумент, ние усещаме неговия пулс и апел, който е в звук с времето: " Хора, бдете! ".
Авторите увлекателно описват за героизма и подвига на воюващите, тъй като
за героизма и подвига няма отминалост
ставаме очевидци на сполучливите бойни дейности на българските бойци, които укрепват интернационалния престиж на България и унищожават политическата изолация на страната ни и тя става съвоюваща страна със Съюз на съветските социалистически републики, Англия, Съединени американски щати, Франция и другите обединени нации.
В шестата част на книгата ще се срещнем със самото " сътворяване на мемориала " Альоша ", с неговия ваятел Васил Радославов и целия колектив от създатели, съдействали за издигане на скулптурната комбинация с обща височина 17,30 м, като самата фигура на руския боец е 10,80 м. А общият размер на градежа е от 600 куб. м. Любопитно е да се знае, че в антични времена на самия връх на хълма, където в този момент е Альоша, е имало внушителна скулптура на Херакъл.
А паметникът на съветския богатир е бил публично открит на 5 ноември 1957 година и с право се счита за един от актуалните знаци в Пловдив, издигнат върху хълма Бунарджика. Паметникът подпира с могъщите си рамене синьото небе над Тракия и бойната му популярност не помръква. Днес Альоша се е трансформирал в пазач на паметта на братолюбието, което е най-ценното богатство в наше време.
Читателят още веднъж ще се увери, че войната, с изключение на жертви, ражда и герои, които в книгата са толкоз по-силни и обилни, колкото и елементарни. И таман най-ценното е техният подвиг, тъй като великото постоянно е най-просто и най-вълнуващо.
Помислите единствено дали би било по този начин близко за всички пловдивчани и други българи, название, друго от затрогващото име Альоша - елементарния съветски боец, за който сътвориха стихове безчет поети, а композиторът Едуард Колмановски и поетът Константин Ваншенкин сътвориха незабравима ария - песента за Альоша, която кара всеки, който я чуе, незабавно да запее.
И създателите на книгата Георги и Огнян Найденови вършат името му нарицателно, с цел да се огледат в него сходни герои по света - жители от Европа и Америка му дават име Джон или Пиер, Анджей, Любиша или Манолис, воювали дружно с руснаците за успеха над страшния фашизъм.
Особено трогателни са моментите в книгата, които разкриват по какъв метод е определено името на гранитния великан Альоша. От написаното вършат усещане
беззлобието и добротворчеството
защото акцентът на дейностите на тези, които недолюбват паметника по политически съображения, не е в центъра на повествованието, а се разказва безграничната национална обич. Злото се умножава, като споменаваш непрестанно за него, а изтича, изпущайки отровната си пяна. И това е по този начин, тъй като любовта постоянно надвива над омразата.
Защото, след толкоз безумни и ненужни жертви по света, сърцата на хората жадуват мир, братска обич и успокоение. А паметникът вдъхва доверие и вяра.
Точно това са съумели да ни внушат създателите Георги и Огнян Найденови: давност за героите не трябва да има. Вместо давност, дано звучи явен камбанен звън, който да буди нашата памет и съвестта ни и да провокира християнските ни добродетели.
И в името на бъдното, дано те се множат всеки ден.
Помните ли онази небрежно скроена песничка, чийто рефрен повтаряше едно и също до погнуса изказване, че " на следващия ден стартира от през днешния ден ". Къде отива тогава предишното, изпълнено с живота на нашите родители? А на техните? Само цивилизованият човек, този, който помни предишното си, се отличава от дивака точно по това - че помни това минало и го тачи, тъй като в него е скрита нашата история.
Какво ли няма в това минало?
И войни, и победи, и падения, и напредък, и висота, и популярност. Немислимо е да се движим към бъдното, без да се взрем в предишното - и в нашето, и в това на други нации, и да отчетем какъв брой доста изискуем на тези, които са живели преди нас, които са се борили, воювали и отстоявали и, несъмнено, побеждавали. Затова е нашата памет: да помним и не забравяме борците, пролели кръвта си.
Тъкмо по тази причина е и книгата, издадена в Пловдив - издателство " Европрес ", от двамата братя - доктор Георги Найденов, топ публицист с акредитация към Организация на обединените нации, и брат му Огнян Найденов - предприемач и родолюбец. Тя носи заглавието " Мемориалът " Альоша " - 65 години страж на мира и братолюбието ".
Ето какво споделят създателите в своето встъпление: " В книгата си ще ви разкажем за най-древния жив град на Европа - Пловдив. С нея бързо ще преминете по бойните полета на Втората международна война - борбата за Москва, десантът на съдружниците в Нормандия, Червената войска в Далечния Изток.
Ние, двамата братя, които сътворихме тази книга, не можахме да не я напишем, тъй като бяхме подтикнати от заветен и синовен дълг към нашия татко Васил Найденов - прочут пловдивски държавник и публицист. Той беше преди години в инициативния комитет за изграждане на паметника на Альоша и интензивно подпомагаше тази нелека задача.
Сега, 65 години след построяването на този монумент, ние усещаме неговия пулс и апел, който е в звук с времето: " Хора, бдете! ".
Авторите увлекателно описват за героизма и подвига на воюващите, тъй като
за героизма и подвига няма отминалост
ставаме очевидци на сполучливите бойни дейности на българските бойци, които укрепват интернационалния престиж на България и унищожават политическата изолация на страната ни и тя става съвоюваща страна със Съюз на съветските социалистически републики, Англия, Съединени американски щати, Франция и другите обединени нации.
В шестата част на книгата ще се срещнем със самото " сътворяване на мемориала " Альоша ", с неговия ваятел Васил Радославов и целия колектив от създатели, съдействали за издигане на скулптурната комбинация с обща височина 17,30 м, като самата фигура на руския боец е 10,80 м. А общият размер на градежа е от 600 куб. м. Любопитно е да се знае, че в антични времена на самия връх на хълма, където в този момент е Альоша, е имало внушителна скулптура на Херакъл.
А паметникът на съветския богатир е бил публично открит на 5 ноември 1957 година и с право се счита за един от актуалните знаци в Пловдив, издигнат върху хълма Бунарджика. Паметникът подпира с могъщите си рамене синьото небе над Тракия и бойната му популярност не помръква. Днес Альоша се е трансформирал в пазач на паметта на братолюбието, което е най-ценното богатство в наше време.
Читателят още веднъж ще се увери, че войната, с изключение на жертви, ражда и герои, които в книгата са толкоз по-силни и обилни, колкото и елементарни. И таман най-ценното е техният подвиг, тъй като великото постоянно е най-просто и най-вълнуващо.
Помислите единствено дали би било по този начин близко за всички пловдивчани и други българи, название, друго от затрогващото име Альоша - елементарния съветски боец, за който сътвориха стихове безчет поети, а композиторът Едуард Колмановски и поетът Константин Ваншенкин сътвориха незабравима ария - песента за Альоша, която кара всеки, който я чуе, незабавно да запее.
И създателите на книгата Георги и Огнян Найденови вършат името му нарицателно, с цел да се огледат в него сходни герои по света - жители от Европа и Америка му дават име Джон или Пиер, Анджей, Любиша или Манолис, воювали дружно с руснаците за успеха над страшния фашизъм.
Особено трогателни са моментите в книгата, които разкриват по какъв метод е определено името на гранитния великан Альоша. От написаното вършат усещане
беззлобието и добротворчеството
защото акцентът на дейностите на тези, които недолюбват паметника по политически съображения, не е в центъра на повествованието, а се разказва безграничната национална обич. Злото се умножава, като споменаваш непрестанно за него, а изтича, изпущайки отровната си пяна. И това е по този начин, тъй като любовта постоянно надвива над омразата.
Защото, след толкоз безумни и ненужни жертви по света, сърцата на хората жадуват мир, братска обич и успокоение. А паметникът вдъхва доверие и вяра.
Точно това са съумели да ни внушат създателите Георги и Огнян Найденови: давност за героите не трябва да има. Вместо давност, дано звучи явен камбанен звън, който да буди нашата памет и съвестта ни и да провокира християнските ни добродетели.
И в името на бъдното, дано те се множат всеки ден.
Източник: duma.bg
КОМЕНТАРИ