Интересни факти за Рибния буквар
Екземпляри от шест издания на “Рибния буквар” на доктор Петър Берон се съхраняват в Музея на Възраждането във Варна. Сред тях може да бъде забелязано и първото - от 1824 година. На 24-ти май се връщаме обратно във времето, с цел да си напомним забавни обстоятелства за Рибния буквар.
Първото издание на Рибния буквар е от 1824г., а последното - от 1862г. За всичките тези години букварът търпи промени. Авторът доктор Петър Берон е нанасял допълнения, уголемявал е информацията и по тази причина всеки един от екземплярите е скъп. Разнообразното наличие на буквара е събрано в 8 раздела.
" Първият е отдаден на граматиката. Има раздел, отдаден на артитметиката, който в полза на истината е бил обект на проучване от български математици. Явно в действителност букварът е предизвиквал голям интерес измежду откривателите от другите сфери на науката. Интересен е разделът “Добри съвети”, в който се дават разнообразни хрумвания за възпитанието на децата. “Умни ответи” е идващият раздел, в който също се натъртва на възпитанието на децата. Освен това, Рибният буквар съдържа раздел, в който са записани разнообразни басни. Съдържа раздел, в който са записани истории от античния свят с герои от античния свят”, изясни основният организатор на музея Марияна Николова.
Официалното име, което доктор Петър Берон дава на първия учебник, е “Буквар с разнообразни поучения”. Интересен е фактът по какъв начин се появява името „ Рибен буквар”.
“До този миг най-ранното известно споменаване е от 1858г., което навежда на мисълта, че с появяването си не е бил избран като подобен от неговите ползватели. Всъщност тъкмо тук спорят откривателите, защото в последните страници на първите издания в действителност има морски бозайници – делфин и кит, едвам обаче през 1856г. за първи път се появяват риби, тук към този момент имаме риба звук, четири типа риби има в действителност в изданието от 1856г. И фактът ни дава съображение да считаме, че по-скоро по-късно издание от 56-а година се вкарва Рибен буквар”, описа уредникът.
Освен разнообразното наличие, доктор Петър Берон вкарва и разнообразни нови термини, непознати по това време в българските учебници. Още в първото издание той вкарва термина “илектрика”, което в идващите е несъмнено по-точно - “електрика”.
“Букварът на доктор Петър Берон е бил считан за доста значима книга. Както го разказва един панагюрски възрожденец - Петър Карапетров, това е книгата, която откакто прочетеш и научиш, към този момент можеш да се смяташ за академик човек, тъй че смисъла на този буквар е голямо за развиването на българското образование”, добави Марияна Николова.
На днешния празник Музеят на Възраждането е отворен, като входът е безвъзмезден за посетителите.
Репортер: Нора Бочева
Първото издание на Рибния буквар е от 1824г., а последното - от 1862г. За всичките тези години букварът търпи промени. Авторът доктор Петър Берон е нанасял допълнения, уголемявал е информацията и по тази причина всеки един от екземплярите е скъп. Разнообразното наличие на буквара е събрано в 8 раздела.
" Първият е отдаден на граматиката. Има раздел, отдаден на артитметиката, който в полза на истината е бил обект на проучване от български математици. Явно в действителност букварът е предизвиквал голям интерес измежду откривателите от другите сфери на науката. Интересен е разделът “Добри съвети”, в който се дават разнообразни хрумвания за възпитанието на децата. “Умни ответи” е идващият раздел, в който също се натъртва на възпитанието на децата. Освен това, Рибният буквар съдържа раздел, в който са записани разнообразни басни. Съдържа раздел, в който са записани истории от античния свят с герои от античния свят”, изясни основният организатор на музея Марияна Николова.
Официалното име, което доктор Петър Берон дава на първия учебник, е “Буквар с разнообразни поучения”. Интересен е фактът по какъв начин се появява името „ Рибен буквар”.
“До този миг най-ранното известно споменаване е от 1858г., което навежда на мисълта, че с появяването си не е бил избран като подобен от неговите ползватели. Всъщност тъкмо тук спорят откривателите, защото в последните страници на първите издания в действителност има морски бозайници – делфин и кит, едвам обаче през 1856г. за първи път се появяват риби, тук към този момент имаме риба звук, четири типа риби има в действителност в изданието от 1856г. И фактът ни дава съображение да считаме, че по-скоро по-късно издание от 56-а година се вкарва Рибен буквар”, описа уредникът.
Освен разнообразното наличие, доктор Петър Берон вкарва и разнообразни нови термини, непознати по това време в българските учебници. Още в първото издание той вкарва термина “илектрика”, което в идващите е несъмнено по-точно - “електрика”.
“Букварът на доктор Петър Берон е бил считан за доста значима книга. Както го разказва един панагюрски възрожденец - Петър Карапетров, това е книгата, която откакто прочетеш и научиш, към този момент можеш да се смяташ за академик човек, тъй че смисъла на този буквар е голямо за развиването на българското образование”, добави Марияна Николова.
На днешния празник Музеят на Възраждането е отворен, като входът е безвъзмезден за посетителите.
Репортер: Нора Бочева
Източник: bnt.bg
КОМЕНТАРИ