Екзарх Стефан - спасителят на българските евреи -...
Екзарх Стефан I Български е измежду най-забележителните и високообразовани български духовници. Една от най-значимите персони, вписващи се със своето характерно наличие в панорамата на църковно-религиозния, обществено-политическия и културен живот на България от началото доникъде на XX век. Сега означаваме 140 години от рождението му.
Бъдещият екзарх е роден в сърцето на Родопите, в китната Широка лъка, на 7 септември 1878 година. Стоян поп Георгиев Шоков е наследник на духовник - поборник за жанр и религия, и внук на божигробския хаджия Стоян. Получава чудесно обучение - приключва с отличие Самоковското богословско учебно заведение и Киевската духовна семинария.
Учителствал в Пловдивската мъжка гимназия, а по-късно - в Българска духовна семинария в Цариград. През 1910 година приема отшелнически чин.
От 1915 до 1919 година специализирал богословие в Женева и Фрибург и защитил докторат по философия и литература във Фрибургския университет.
Известен е като невъздържан оратор с цветисто слово.
С името на екзарх Стефан се свързва помиряването на Българската екзархия с Цариградската патриаршия. На 22 февруари 1945 година Цариградската патриаршия издава документ, с който схизмата, наложена на Българската екзархия през 1872 година, е прекъсната и е приет автокефалният статут (самоуправлението) на Българската черква. Така се затваря горчива страница от нашата църковна история.
Духовникът интензивно взе участие и в спасяването на българските евреи от преследванията на нацизма през 1943 година. 50 000 са избавени от лагерите на гибелта с помощта на напъните на митрополитите Стефан Софийски и Кирил Пловдивски, които застават твърдо срещу антисемитските гонения на Хитлер и не разрешават нито един български евреин да отпътува с ешелоните към лагерите. Подкрепя ги културната ни общност и целият български народ. Екзарх Стефан се обръща от амвона на храма " Света Неделя " към царя: " Борисе, внимавай, с каквато мярка мериш, с такава ще ти се отвърне! ".
На 21 януари 1945 година е определен за български екзарх.
Убеден русофил и славянофил, той откровено има вяра на думите на новия държавен глава Георги Димитров, че Църквата ще бъде пощадена от новата власт. Тръгва за Москва и желае среща със Сталин, с цел да избави изпадналия в недружелюбност изтъкнат комунистически функционер Трайчо Костов.
Поради борбата си с комунистическата власт на 6 септември 1948 година екзарх Стефан е заставен да подаде оставка. Причина за това е отводът му да одобри интервенция на комунистическите партийни и държавни органи в работата на Църквата и на Светия синод. Събратята му обаче не смеят да го защитят. Обемистото му досие под кодово име „ Облак ” е непокътнато в архивите на Държавна сигурност.
На 24 ноември 1948 година под милиционерски ескорт висшият свещеник е откаран в Баня, Карловско. Забранено му е да напуща селището, както и да се занимава с църковна активност. Живее в насилствена изолираност до последния си ден - 14 май 1957 година Погребан е в съборната черква „ Успение Богородично “ в Бачковския манастир. Върху гроба му е подложен непретенциозен мраморен кръст, който припомня за последния български екзарх.
" Ние, българите, имаме късогледство до слепота и къса памет до престъпност. Много пъти не желаем да забележим нещата такива, каквито са, а ги виждаме такива, каквито ги желаем. А що се касае до уроците на историята, не обичаме да ги спомваме, елементарно ги забравяме и неведнъж ги приспособяваме към нашите претенции и вършим имитация... " Тези думи на великия българин и изтъкнат свещеник се оказват оракулски и по отношение на наличието на личната му персона в българската историческа памет.
Израелският мемориален институт „ Яд Вашем “ удостоява екзарх Стефан с почетна грамота, орден и званието „ Праведник на света “ за приноса му за спасяването на българските евреи. Името му е вписано вечно върху Почетната стена в Алеята на праведните в Йерусалим.
Екзарх Стефан е създател на голям брой слова и богословски писания, издадени в 26 книги и над 1000 сборни издания на непознати езици, сред които „ На път за Дамаск “ (1932), „ Българската черква “ (1932), „ Същината на пастирското служение “ (1935), „ Религия и просвета “ (1937).
Мария, обичаната му племенница: Като запееше - изтръпвахме!
Любима племенница на екзарх Стефан е Мария Попова, внучка на сестра му Мария.
Попова е брачна половинка на Димитър Попов, министър председател в интервала 1990-1991 година
Отнасяхме се към него с голям почит. Имаше необикновено лъчение - висок, възвишен. Като запееше, целият храм затрептяваше - превъзходният му бас, като на Борис Христов, ни караше да изтръпваме. Все едно Господ беше сред нас, спомня си Мария. Всяка неделя фамилията се събирало в храма на митрополията " Св. Неделя ", където службата водел дядо Стефан. Във всяка къща в рода имало по една Мария - на сестра му, и по една Стефана или Стефан, на митрополита.
Когато на 12 март 2002 година патриарх Кирил и екзарх Стефан са провъзгласени за праведници на света на тържествена гала в Ерусалим, тъкмо Мария Попова получава званието от името на потомците на екзарх Стефан. Водачите на Българската православна черква са удостоени с най-високата чест, отдавана от еврейския народ, за ролята им в спасяването на българските евреи от лагерите на гибелта през Втората международна война. Имената на двамата българи бяха изписани върху специфични плочи в Градината на праведниците на мемориала " Яд Вашем " в Йерусалим.
Сред наследниците на екзарх Стефан е Волен Николаев - прочут стихотворец и публицист, умрял през 2011 година. Той е създател на 600 текста за песни, измежду които шлагери на " Щурците " - " 20. век ", " Жулиета ", " Вкусът на времето ", " Хамлет ". Съден за публицистика през 1981 година Дъщерята на Волен - Белла, е художничка, живее в Австрия.
70 сътрудници донасяли на Държавна сигурност за заточеника
Същински сюжет като от „ Биг Брадър ” спретнала Държавна сигурност за екзарх Стефан I. След като е свален от поста на глава на Българската православна черква той е заточен в Баня, Карловско, в къща, цялостна с подслушвателни устройства. Това излиза наяве от документи, оповестени в алманах на Комисията по досиетата.
Заради несъгласията си с комунистическия режим и несъгласието си с политиката му към Българската православна черква и отхвърли свещениците да станат членове на Отечествен фронт и да доносничат на Държавна сигурност на 6 септември 1948 година екзарх Стефан е заставен да подаде оставка.
Синодът го освобождава освен като екзарх, само че и като Софийски митрополит. Въпреки че към този момент е отхвърлен от длъжността, Стефан е считан за рисков за режима поради голямото му въздействие в обществото. Подозиран е, че развива вражеска активност против държавното управление поради приближеност до остарялата власт и цар Борис III.
Новият режим не се осмелява да ликвидира духовника, по тази причина е определен разновидността изгнание във вилата на Иван Багаров в Баня. Там екзархът е заточен на 24 ноември 1948 година Поставен е в цялостна изолираност, неразрешено му е да прави богослужения и да се занимава с църковна активност.
От документи излиза наяве, че духовникът е бил подложен под непрекъснато подслушване - всички стаи, холове, даже килерите и банята на вилата са обезпечени с подслушвателни апарати, като в спалнята на обекта имало две и повече микрофончета.
Под контрола на тайните служби попада и медицинският личен състав, отговарящ за здравето на екзарха - лекарите трябвало да са предани членове на Българска комунистическа партия.
Над 70 сътрудници, които да донасят за активността, срещите и изявленията на екзарх Стефан, са вербувани в интервала 1952 - 1957 година
Екзарх Стефан почива на 14 май 1957-а, но и мъртъв Държавна сигурност продължава да го „ управлява “ - 14 сътрудници са командировани на погребението му в Бачково, без да се броят изпратените оперативни служащи, които да се смесят с богомолците и да слухтят.
Стара популярност
Вилата, в която е заточен екзарх Стефан, е благосъстоятелност на някогашния народен представител и шурей на военния министър генерал-лейтенант Иван Фичев - Иван Багаров. Национализирана е през 1947 година През 1960-те там е заточен непослушният млад стихотворец Любомир Левчев. В момента вилата е превърната в грациозен ресторант.
Шпионирал за Съюз на съветските социалистически републики през войната
Главата на БПЦ до 1948 година екзарх Стефан е служил на руското разузнаване по време на втората международна война. Владиката помагал на руснаците, като криел в предпазения си с имунитет автомобил незаконна радиостанция. Отделно скрито предавал скъпа информация за желанията на политическия хайлайф у нас.
Служебният автомобил на екзарха бил съвършен за шпионски цели - солиден, с дължина 6.5 м, 8-цилиндров, с бариера зад водача. Американската лимузина можела гладко да обикаля София и да излъчва радиограми безусловно под носа на немското контраразузнаване.
Пакардът на екзарх Стефан през 2002 година е изплатен за частна сбирка.
Митрополит Стефан става обект на руското разузнаване през 1943 година, откакто на вожда Йосиф Сталин, някогашен богослов, му хрумва да разгърне тактика за привличане на Църквата под егидата на властта и тайните служби. Задачата е сложена на Съвета по делата на Руската православна черква, членовете на който в болшинството си били членове на Народен комисариат за вътрешни работи (на СССР).
В края на 1943 година митрополит Стефан стартира интензивно да сътрудничи на резидента на руското разузнаване в България Дмитрий Федичкин, като се срещат в Руската черква. За тайник бил употребен амвонът. Ако Бог знае, че употребяваме амвона за свято дело, ще ни елементарни и ще ни благослови, казвал Стефан.
Бъдещият екзарх е роден в сърцето на Родопите, в китната Широка лъка, на 7 септември 1878 година. Стоян поп Георгиев Шоков е наследник на духовник - поборник за жанр и религия, и внук на божигробския хаджия Стоян. Получава чудесно обучение - приключва с отличие Самоковското богословско учебно заведение и Киевската духовна семинария.
Учителствал в Пловдивската мъжка гимназия, а по-късно - в Българска духовна семинария в Цариград. През 1910 година приема отшелнически чин.
От 1915 до 1919 година специализирал богословие в Женева и Фрибург и защитил докторат по философия и литература във Фрибургския университет.
Известен е като невъздържан оратор с цветисто слово.
С името на екзарх Стефан се свързва помиряването на Българската екзархия с Цариградската патриаршия. На 22 февруари 1945 година Цариградската патриаршия издава документ, с който схизмата, наложена на Българската екзархия през 1872 година, е прекъсната и е приет автокефалният статут (самоуправлението) на Българската черква. Така се затваря горчива страница от нашата църковна история.
Духовникът интензивно взе участие и в спасяването на българските евреи от преследванията на нацизма през 1943 година. 50 000 са избавени от лагерите на гибелта с помощта на напъните на митрополитите Стефан Софийски и Кирил Пловдивски, които застават твърдо срещу антисемитските гонения на Хитлер и не разрешават нито един български евреин да отпътува с ешелоните към лагерите. Подкрепя ги културната ни общност и целият български народ. Екзарх Стефан се обръща от амвона на храма " Света Неделя " към царя: " Борисе, внимавай, с каквато мярка мериш, с такава ще ти се отвърне! ".
На 21 януари 1945 година е определен за български екзарх.
Убеден русофил и славянофил, той откровено има вяра на думите на новия държавен глава Георги Димитров, че Църквата ще бъде пощадена от новата власт. Тръгва за Москва и желае среща със Сталин, с цел да избави изпадналия в недружелюбност изтъкнат комунистически функционер Трайчо Костов.
Поради борбата си с комунистическата власт на 6 септември 1948 година екзарх Стефан е заставен да подаде оставка. Причина за това е отводът му да одобри интервенция на комунистическите партийни и държавни органи в работата на Църквата и на Светия синод. Събратята му обаче не смеят да го защитят. Обемистото му досие под кодово име „ Облак ” е непокътнато в архивите на Държавна сигурност.
На 24 ноември 1948 година под милиционерски ескорт висшият свещеник е откаран в Баня, Карловско. Забранено му е да напуща селището, както и да се занимава с църковна активност. Живее в насилствена изолираност до последния си ден - 14 май 1957 година Погребан е в съборната черква „ Успение Богородично “ в Бачковския манастир. Върху гроба му е подложен непретенциозен мраморен кръст, който припомня за последния български екзарх.
" Ние, българите, имаме късогледство до слепота и къса памет до престъпност. Много пъти не желаем да забележим нещата такива, каквито са, а ги виждаме такива, каквито ги желаем. А що се касае до уроците на историята, не обичаме да ги спомваме, елементарно ги забравяме и неведнъж ги приспособяваме към нашите претенции и вършим имитация... " Тези думи на великия българин и изтъкнат свещеник се оказват оракулски и по отношение на наличието на личната му персона в българската историческа памет.
Израелският мемориален институт „ Яд Вашем “ удостоява екзарх Стефан с почетна грамота, орден и званието „ Праведник на света “ за приноса му за спасяването на българските евреи. Името му е вписано вечно върху Почетната стена в Алеята на праведните в Йерусалим.
Екзарх Стефан е създател на голям брой слова и богословски писания, издадени в 26 книги и над 1000 сборни издания на непознати езици, сред които „ На път за Дамаск “ (1932), „ Българската черква “ (1932), „ Същината на пастирското служение “ (1935), „ Религия и просвета “ (1937).
Мария, обичаната му племенница: Като запееше - изтръпвахме!
Любима племенница на екзарх Стефан е Мария Попова, внучка на сестра му Мария.
Попова е брачна половинка на Димитър Попов, министър председател в интервала 1990-1991 година
Отнасяхме се към него с голям почит. Имаше необикновено лъчение - висок, възвишен. Като запееше, целият храм затрептяваше - превъзходният му бас, като на Борис Христов, ни караше да изтръпваме. Все едно Господ беше сред нас, спомня си Мария. Всяка неделя фамилията се събирало в храма на митрополията " Св. Неделя ", където службата водел дядо Стефан. Във всяка къща в рода имало по една Мария - на сестра му, и по една Стефана или Стефан, на митрополита.
Когато на 12 март 2002 година патриарх Кирил и екзарх Стефан са провъзгласени за праведници на света на тържествена гала в Ерусалим, тъкмо Мария Попова получава званието от името на потомците на екзарх Стефан. Водачите на Българската православна черква са удостоени с най-високата чест, отдавана от еврейския народ, за ролята им в спасяването на българските евреи от лагерите на гибелта през Втората международна война. Имената на двамата българи бяха изписани върху специфични плочи в Градината на праведниците на мемориала " Яд Вашем " в Йерусалим.
Сред наследниците на екзарх Стефан е Волен Николаев - прочут стихотворец и публицист, умрял през 2011 година. Той е създател на 600 текста за песни, измежду които шлагери на " Щурците " - " 20. век ", " Жулиета ", " Вкусът на времето ", " Хамлет ". Съден за публицистика през 1981 година Дъщерята на Волен - Белла, е художничка, живее в Австрия.
70 сътрудници донасяли на Държавна сигурност за заточеника
Същински сюжет като от „ Биг Брадър ” спретнала Държавна сигурност за екзарх Стефан I. След като е свален от поста на глава на Българската православна черква той е заточен в Баня, Карловско, в къща, цялостна с подслушвателни устройства. Това излиза наяве от документи, оповестени в алманах на Комисията по досиетата.
Заради несъгласията си с комунистическия режим и несъгласието си с политиката му към Българската православна черква и отхвърли свещениците да станат членове на Отечествен фронт и да доносничат на Държавна сигурност на 6 септември 1948 година екзарх Стефан е заставен да подаде оставка.
Синодът го освобождава освен като екзарх, само че и като Софийски митрополит. Въпреки че към този момент е отхвърлен от длъжността, Стефан е считан за рисков за режима поради голямото му въздействие в обществото. Подозиран е, че развива вражеска активност против държавното управление поради приближеност до остарялата власт и цар Борис III.
Новият режим не се осмелява да ликвидира духовника, по тази причина е определен разновидността изгнание във вилата на Иван Багаров в Баня. Там екзархът е заточен на 24 ноември 1948 година Поставен е в цялостна изолираност, неразрешено му е да прави богослужения и да се занимава с църковна активност.
От документи излиза наяве, че духовникът е бил подложен под непрекъснато подслушване - всички стаи, холове, даже килерите и банята на вилата са обезпечени с подслушвателни апарати, като в спалнята на обекта имало две и повече микрофончета.
Под контрола на тайните служби попада и медицинският личен състав, отговарящ за здравето на екзарха - лекарите трябвало да са предани членове на Българска комунистическа партия.
Над 70 сътрудници, които да донасят за активността, срещите и изявленията на екзарх Стефан, са вербувани в интервала 1952 - 1957 година
Екзарх Стефан почива на 14 май 1957-а, но и мъртъв Държавна сигурност продължава да го „ управлява “ - 14 сътрудници са командировани на погребението му в Бачково, без да се броят изпратените оперативни служащи, които да се смесят с богомолците и да слухтят.
Стара популярност
Вилата, в която е заточен екзарх Стефан, е благосъстоятелност на някогашния народен представител и шурей на военния министър генерал-лейтенант Иван Фичев - Иван Багаров. Национализирана е през 1947 година През 1960-те там е заточен непослушният млад стихотворец Любомир Левчев. В момента вилата е превърната в грациозен ресторант.
Шпионирал за Съюз на съветските социалистически републики през войната
Главата на БПЦ до 1948 година екзарх Стефан е служил на руското разузнаване по време на втората международна война. Владиката помагал на руснаците, като криел в предпазения си с имунитет автомобил незаконна радиостанция. Отделно скрито предавал скъпа информация за желанията на политическия хайлайф у нас.
Служебният автомобил на екзарха бил съвършен за шпионски цели - солиден, с дължина 6.5 м, 8-цилиндров, с бариера зад водача. Американската лимузина можела гладко да обикаля София и да излъчва радиограми безусловно под носа на немското контраразузнаване.
Пакардът на екзарх Стефан през 2002 година е изплатен за частна сбирка.
Митрополит Стефан става обект на руското разузнаване през 1943 година, откакто на вожда Йосиф Сталин, някогашен богослов, му хрумва да разгърне тактика за привличане на Църквата под егидата на властта и тайните служби. Задачата е сложена на Съвета по делата на Руската православна черква, членовете на който в болшинството си били членове на Народен комисариат за вътрешни работи (на СССР).
В края на 1943 година митрополит Стефан стартира интензивно да сътрудничи на резидента на руското разузнаване в България Дмитрий Федичкин, като се срещат в Руската черква. За тайник бил употребен амвонът. Ако Бог знае, че употребяваме амвона за свято дело, ще ни елементарни и ще ни благослови, казвал Стефан.
Източник: marica.bg
КОМЕНТАРИ