Експерти твърдят, че универсалният изкуствен интелект ще направи модерния свят

Експерти настояват, че универсалният изкуствен интелект ще направи модерния свят по-привлекателно място за живеене. Като цяло той ще усъвършенства здравните грижи за нас и ще ни освободи от ежедневните рутинни задания, с които се занимаваме през по-голямата част от живота си. Тези аспекти бяха главната тематика на диалог сред инженери, вложители, откриватели и политици, които се събраха на взаимна конференция за развиването на изкуствения разсъдък. Сред тях имаше и такива, които виждат в него освен изгода, само че и евентуална опасност. Някои показаха своите опасения по отношение на увеличението на безработицата, защото с появяването на функционален изкуствен интелект доста хора ще изгубят работата си, а други намекнаха за опцията за протест на машините, в случай че всичко се остави на самотек. Но къде тъкмо би трябвало да сложим границата сред безпочвената паника и същинската угриженост за нашето бъдеще? Ето мненията на петима специалисти в региона на изкуствения разсъдък:

Кенет Стенли, професор в университета в Централна Флорида, старши механически шеф и откривател в лабораторията за изкуствен интелект в Убер : „ Мисля, че най-очевидните терзания са, че изкуствения разсъдък ще бъде употребен, с цел да навреди на човек. И в действителност има доста сфери, където това може да се случи. Трябва да поставим всички старания, с цел да подсигуряваме, че тази неприятна страна в последна сметка няма да се прояви. Много е мъчно да се откри вярното решение на въпроса по какъв начин да се резервира отговорността за дейностите, подхванати за основаването на изкуствен интелект. Този въпрос е многостранен и изисква разглеждане освен от научна позиция. С други думи, присъединяване на цялото общество, а освен на научната общественост, е належащо при търсенето на неговото решение. Как да се създаде изкуствения разсъдък? Всяка технология може да се употребява, както за положително, по този начин и за зло. Изкуственият разсъдък в това отношение е образец. Хората постоянно се мъчат да предотвратят даването на нови технологии в несъответствуващи ръце и да не се употребяват за неприятни цели. Вярвам, че и във връзка с изкуствения разсъдък ще можем да се оправим с тази задача. Необходимо е вярното слагане на акцентите и намирането на баланс в потреблението на тази технология. Това може да ни предизвести за толкоз доста евентуални проблеми. По-конкретни решения не мога да предложа. Единственото, което бих желал да кажа е, че би трябвало да разберем и да приемем отговорността за въздействието, което изкуственият разсъдък може да има върху цялото общество. “

Ираклий Беридзе, началник на Центъра за изкуствен интелект и роботика в Института за проучване на престъпността и правораздаването на Организация на обединените народи: „ Мисля, че най-опасното нещо към изкуствения разсъдък е обвързвано с темпа на развиване – какъв брой бързо ще бъде основан и какъв брой бързо можем да се приспособяваме към него. Ако този баланс бъде нарушен, може да се сблъскаме с проблеми. От моя позиция главната заплаха се крие във обстоятелството, че от изкуствения разсъдък ще могат да се възползват незаконни структури и огромни терористични организации, ориентирани към дестабилизиране на международния ред. Кибертероризмът, ракетите и бомбите към този момент са действителност. В бъдеще може да се прибавят роботи, оборудвани със системи на изкуствения разсъдък. Това може да е сериозен проблем.

Друг огромен риск от всеобщо въвеждане на изкуствения разсъдък може да бъде обвързван с евентуалната загуба на работни места. Ако тези загуби са всеобщи и нямаме уместно решение, това ще бъде доста сериозен проблем. Но това е единствено негативната страна на медала на тази технология. Убеден съм, че изкуственият разсъдък не е оръжие. Той е по-скоро инструмент. Много мощен инструмент. И може да се употребява както за положителни, по този начин и за неприятни цели. Нашата задача е да разберем и сведем до най-малко рисковете, свързани с потреблението му, както и да се възползваме от него за положителни цели. Трябва да се съсредоточим върху увеличението на позитивните изгоди от тази технология. “

Джон Лангфорд, основен академик на корпорация „ Microsoft ”: „ Мисля, че главната заплаха ще бъдат дроновете. Автоматизираните дронове могат да бъдат същински проблем. Настоящото равнище на изчислителна мощност на самостоятелните оръжия не е задоволително високо, с цел да извърши някои изключителни задания. Мога обаче да си показва по какъв начин след 5-10 години на борда на самостоятелните оръжия ще се правят калкулации на равнище суперкомпютри. Дронове се употребяват през днешния ден в борби, само че те към момента се управляват от индивида. След известно време човешкият оператор към този момент няма да е нужен. Машините ще бъдат много ефикасни за независимото осъществяване на дилемите. Това ме тревожи. “

Хава Зигелман, програмен управител на микросистемата „ DARPA ”: „ Всяка технология може да бъде употребена, с цел да навреди. Всичко зависи в чии ръце попада тя. Не мисля, че има неприятни технологии, мисля, че има неприятни хора. Всичко се свежда до това кой има достъп до тези технологии и по какъв начин тъкмо ги употребява. “

Томас Миколов, теоретичен помощник на „ Фейсбук AI ”: „ Ако нещо притегля интерес и вложения, постоянно има хора, които злоупотребяват с него. Аз съм угрижен, че някои хора се пробват да продадат изкуствения разсъдък и колоритно разказват какви проблеми може да позволи той. Въпреки че в действителност той не е основан. Всички тези фирми-еднодневки дават обещание планини от злато и дават образци за хипотетичната работа на изкуствения разсъдък, макар че в действителност се демонстрират единствено съвременни или усъвършенствани технологии на сегашното. В множеството случаи малко хора мислят за подобряването или усъвършенстването на тези технологии. Да вземем да вземем за пример чат-ботовете, които ни ги показват за изкуствен интелект. И по този начин, откакто сте прекарали десетки хиляди часове, оптимизиращи осъществяването на една задача, тези началници идват при нас и споделят, че са постигнали нещо, което другите не могат да реализират. Но това е неуместно. Честно казано, по-голямата част от хипотетичните софтуерни пробивки на такива организации, чиито имена не бих желал да назова, не бяха забавни за никого по-рано, не тъй като никой различен не можеше да ги направи, а просто тъй като тези технологии не генерират никакви финансови доходи. Те са изцяло безполезни. Това е покрай шарлатанството. Особено в случаите, когато изкуствения разсъдък се смята за инструмент за оптимално увеличение на процеса на решение на една единствена задача. Той не може да бъде мащабиран за нищо друго с изключение на за най-простите задания. В същото време всеки, който най-малко по някакъв метод стартира да подлага на критика сходни системи, незабавно се сблъсква с проблеми, които ще се опълчват на сладките изказвания на такива компании. “