Експерти на РИОСВ провериха защитена местност „Връшка чука“, където расте рядко цвете /снимки/
Експерти на Регионална инспекция за опазване на околната среда – Монтана посетиха Защитена околност „ Връшка чука “ в две поредни инспекции в края на февруари и началото на март за да се ревизира по какъв начин се съблюдава режимът на ръководство на предпазената територия и да се извърши мониторинг на местообитанието и на положението на популацията на растителния тип български ерантис (представител на сем. Лютикови), за който е известно, че цъфти единствено в края на месец февруари в продължение на най-много три седмици според от климатичните условия.
Защитената територия е оповестена като естествена забележителност през 1986 година, след това прекатегоризирана в „ предпазена околност ” по Закона за предпазените територии. Носи името на сухото каменисто нагорнище – финален дял на Западна Стара планина с 892 м. н.в., ситуирано на границата ни с Република Сърбия, в землището на с. Извор махала, община Кула. Защитената територия е с повърхност от 68,28 ха и е оповестена за запазване на единственото в света находище на предпазения растителен тип български ерантис (Eranthis bulgaricus), който е и балкански ендемит. В границите й се срещат и други балкански ендемити като томасиниев минзухар (Crocus tommasinianus) и ничичово прозорче (Potentilla nicicii), както и растителни типове като тъмнопурпурната метличина (Centaurea calocephala), понтийския пелин (Artemisia pontica), розовия божур (Paeonia mascula), йордановата камбанка (Campanula jordanovii) и други Изброените типове са предпазени съгласно българското екологично законодателство, синхронизирано с условията на Европейския съюз за запазване на биологичното многообразие.
Въпреки неприятното време се откри, че екземплярите от популациите на българския ерантис са във фаза на разцвет, като при започване на март една част от тях са прецъфтели. Констатираха се и голям брой екземпляри от типа томасиниев минзухар, при които вегетацията също е почнала, както и екземпляри от типа пролетен минзухар и кукуряк. За типовете, които цъфтят през интервала май – юни, вегетацията към момента не е почнала. Информационната табела, указваща съществуването на предпазената околност, е в положително положение. Границите на предпазената околност са маркирани с бяла и алена багра, която е ясно забележима и отличима.
Не се установяваха нарушавания в режимите, вписани в заповедта за оповестяване на предпазена околност „ Връшка чука “. Не се откри и антропогенна интервенция върху находището на предпазения растителен тип български ерантис.
През 90-те години на предишния век бе установено обезпокоително понижаване на числеността на ерантиса (сред локалното население ерантисът е именуван тамянче) заради промени в изискванията на хабитата. С цел осъществяване на поддържащи и възстановителни действия за опазване и увеличение на плътността на типа, Регионална инспекция за опазване на околната среда - Монтана създаде техническо задание за правене на План за ръководство на предпазената територия, към този момент одобрено от министъра на околната среда и водите. През актуалната година следва възлагането му съгласно условията на Наредбата за създаване на проекти за ръководство на предпазени територии.
Защитената територия е оповестена като естествена забележителност през 1986 година, след това прекатегоризирана в „ предпазена околност ” по Закона за предпазените територии. Носи името на сухото каменисто нагорнище – финален дял на Западна Стара планина с 892 м. н.в., ситуирано на границата ни с Република Сърбия, в землището на с. Извор махала, община Кула. Защитената територия е с повърхност от 68,28 ха и е оповестена за запазване на единственото в света находище на предпазения растителен тип български ерантис (Eranthis bulgaricus), който е и балкански ендемит. В границите й се срещат и други балкански ендемити като томасиниев минзухар (Crocus tommasinianus) и ничичово прозорче (Potentilla nicicii), както и растителни типове като тъмнопурпурната метличина (Centaurea calocephala), понтийския пелин (Artemisia pontica), розовия божур (Paeonia mascula), йордановата камбанка (Campanula jordanovii) и други Изброените типове са предпазени съгласно българското екологично законодателство, синхронизирано с условията на Европейския съюз за запазване на биологичното многообразие.
Въпреки неприятното време се откри, че екземплярите от популациите на българския ерантис са във фаза на разцвет, като при започване на март една част от тях са прецъфтели. Констатираха се и голям брой екземпляри от типа томасиниев минзухар, при които вегетацията също е почнала, както и екземпляри от типа пролетен минзухар и кукуряк. За типовете, които цъфтят през интервала май – юни, вегетацията към момента не е почнала. Информационната табела, указваща съществуването на предпазената околност, е в положително положение. Границите на предпазената околност са маркирани с бяла и алена багра, която е ясно забележима и отличима.
Не се установяваха нарушавания в режимите, вписани в заповедта за оповестяване на предпазена околност „ Връшка чука “. Не се откри и антропогенна интервенция върху находището на предпазения растителен тип български ерантис.
През 90-те години на предишния век бе установено обезпокоително понижаване на числеността на ерантиса (сред локалното население ерантисът е именуван тамянче) заради промени в изискванията на хабитата. С цел осъществяване на поддържащи и възстановителни действия за опазване и увеличение на плътността на типа, Регионална инспекция за опазване на околната среда - Монтана създаде техническо задание за правене на План за ръководство на предпазената територия, към този момент одобрено от министъра на околната среда и водите. През актуалната година следва възлагането му съгласно условията на Наредбата за създаване на проекти за ръководство на предпазени територии.
Източник: bulnews.bg
КОМЕНТАРИ