Екипът на Кукления театър кани на премиерата на най-новото си

Екипът на Кукления спектакъл кани на премиерата на най-новото си зрелище „ Роня –дъщерята на разбойника ” по Астрид Линдген на 6 октомври от 19 часа и на 7 октомври от 10.30 и 11.45 ч. Те описват една „ разбойническа “ история за същинско другарство, детска самонадеяност и не толкоз детска увереност, която може да промени всичко към положително. Екипът, който стои зад план, е Христина Арсенова – режисьор, Емилияна Тотева – сценография и кукли, Гергана и Алекс Анмахян – музика. Ролите извършват Калина Вълчева, Наталия Василева, Димитър Николов – Шаблата, Велизар Евтимов.
Прочетете още
„ Заглавието избрахме с режисьора Христина Арсенова, тъй като вътре има доста тематики, които са настоящи и в съвремието ни. Надявам се, че ще бъде забавно за публиката ”, сподели шефът Петър Влайков, който даде думата на артиста Велизар Евтимов.

„ Аз съм Матис, бащата на Роня, който е доста неотстъпчив и претърпява много обрати в приказката. Има един неправилен спор с неговия зложелател Бурка, въпреки че и двамата не знаят защо е той, а са отраснали дружно. Най-важното за моя воин е, че макар неговата опърничавост, има положително сърце.  Разсъждава върху разбойничеството, само че в действителност надвива любовта към щерка му и е подготвен да загърби разбойническия живот ”, споделя Евтимов.

Колегата му и сътрудник на сцената Димитър Николов-Шайбата ” добавя: „ Интересното за мен в този развой е, че с Велизар малко си разменихме функциите. Той играе бащата, а аз – момченцето. Бях се отдалечил от тези облици, само че се връщам към тях на драго сърце. Аз съм момченцето, което се влюбва в момиченцето. Но играя и Пер Черепа – един от бандата, другар на Матис. Той е мъдрецът и понякога му дава някакви насоки ”.

Екипът на „ Роня – дъщерята на разбойника ” разяснява и обстоятелството, че постоянно се прави връзка с „ Ромео и Жулиета ”, тъй като и тук има два враждуващи клана без да се знае каква в действителност е повода за това. А в действителност значима е обичта сред две деца, които желаят да останат другари за цялостен живот и да преодолеят враждата. 

„ От книгата излиза наяве, че и двамата враждуващи разбойници са си играли дружно като деца, до момента в който един ден не разбрали, че би трябвало да са врагове. За това безсмислие в света на възрастните става дума. Понякога живеем „ Разбойнически живот ” и не можем да си разбираем за какво не се обичаме в най-общия смисъл на тази дума. Посланието в тази приказка е доста мощно и за родителите, и за децата. То е друго, тъй като Астрид Линдгрен споделя във всичките си книги, че желае да види децата да се забавляват, само че не е напълно по този начин. Тя е постоянно на страната на децата, на тяхната мъдрост, на правото им да вземат решенията за своя живот. В актуалния свят виждаме, че децата са напълно разнообразни. Те имат позиция, опълчват се на родителите си. В нашия театър ние сме на страната на децата. Те могат да се вслушват в препоръките на родителите си, само че имат право да построят своя живот по този начин, каккто те желаят. Със своята непорочност и своята недетска от време на време решителност те съумяват да случат нещата по по-добрия метод ”, споделя режисьорът Христина Арсенова и добавя: „ При нас даже нещата стигат по-далече. Репликата е дадена в децата, които най-после споделят – е по какъв начин ще го изживеем този наш неразбойнически живот! Тоест – има ли метод, следвайки своите фантазии, да изживееш живота си, както искаш, а не както ти налагат  събитията. Разбира се, има го безконечният спор сред татковци и деца. И тук е заложено решението в мъжкото и женското начало.  Бащата желае нещата да се случат, както той е решил, да се следват неговите препоръки. Докато майката споделя, че децата би трябвало да слушат, само че ние би трябвало да им покажем пътя, да ги насочваме и да им дадем свободата те да създадат своя избор. Има един куклен проект, който е тъкмо по приказката. Аз считам, че е значимо ние да бъдем правилни на създателя и да развием теза, която кореспондира със съвременността.  Върви и един втори актьорски проект, в който те би трябвало да се припознаят в облиците на разбойниците Матис и Бурка, а дамите – на двете майки ”, споделя Христина Арсенова.

Актрисата, която влиза в ролята на Роня – Калина Вълчева, показа, че не е нужно домът, в който си роден и отгледан, да дефинира ориста ти. Винаги можеш да се надигнеш и да кажеш: „ аз не желая да бъда подобен ”. 

„ Изисква се храброст, тъй като да загърбиш това, на което си теоретичен, не е доста елементарно. Да кажеш „ не ”, на хората, които са полагали грижи за теб – също. Но е допустимо и постижимо, в случай че вярваш, че това, за което се бориш, е вярно ”, разяснява Калина.

Колежката ѝ Наталия  Василева пък не пропусна да предложения публиката да гледа представлението, тъй като има какво да съпреживее с актьорите.