Салмонела е изтребила ацтеките?
Екип от учени има вяра, че е разкрил повода изтребила племето ацтеки в Мексико през 1545 година, когато умират към 15 милиона души.
В обява в Nature Ecology & Evolution те разказват по какъв начин ДНК, извлечена от зъбите на 29 скелета, заровени в гробище в южната част на Мексико, разкрива преди този момент неидентифицирани следи от бактерията Salmonella enterica.
Известно е, че бактерията предизвиква чревна тресчица, образец за която е коремният тиф. Според изследването признаците съответстват с тези, упоменати в записите от времето, които разказват жертвите, разрастващи червени петна по кожата, повръщане и кървене от разнообразни отвори на тялото.
Епидемията е една от няколкото епидемии, които атакуват локалното население скоро след идването на европейците при започване на 16 век.
„ Когато европейците идват в Мексико, те носят със себе си доста разнообразни болести “, споделя Ашлид Ваген, съавтор на проучването, пред The Independent. „ Появяват се десетки непознати до тогава епидемии в Новия свят и локалното население в Мексико е изключително мощно наранено “.
„ Това, за което приказваме, е опустошителното избиване на коренното население от до тогава незнайни заболявания “, споделя Карлийн Додс Пеньок, учител по интернационална история в Шефилдския университет, за The Independent.
„ Степента на смъртност е може би 80 или 90% към 1600 година “, сподели тя. „ Представете си, че девет от всеки 10 души умират – това е съвсем невъобразимо. “
Причините за епидемията от 1545-1550 година са били обсъждани повече от век. Шарка, пневмония и грип са препоръчани като благоприятни условия, само че историците в никакъв случай не са постигнали консенсус.
Местното население дава името „ cocoliztli “ на епидемията, общ термин, означаващ „ мор “ в езика на ацтеките Nahuatl.
Въпреки че оценките варират, епидемията евентуално е изтребила сред пет и 15 милиона души – до 80% от популацията.
Новата зараза идва единствено две десетилетия след епидемията от едра шарка, която убива до осем милиона души директно след испанското идване и се счита за една от най-опустошителните епидемии в човешката история.
Епидемията визира огромни елементи на централно Мексико и Гуатамала, като евентуално се простира на юг до Перу.
Г-жа Ваген и нейният екип проучват ДНК от два комплекта скелети: 24 от тях са били заровени в гробище, което е тясно обвързвано с епидемията „ cocoliztli “ и пет открити в друго гробище, което се е употребило преди испанските колонизатори да дойдат в Мексико през 1519.
ДНК се проучва благодарение на нов програмен продукт, който разрешава на учените да преглеждат всички познати патогени.
„ Това е реформаторски подход за нашата област – проучване на антична ДНК “, споделя госпожа Ваген. „ Това ни разрешава да изследваме всички патогени, които познаваме през днешния ден, без да е належащо да посочваме характерен целеви организъм. Можем да търсим непознатото, което е прелестно “.
Следи на салмонела са открити в 10 от 24 скелета от времето „ след контакта с испанците “ и нито един от „ предконтактните “ тела, които госпожа Ваген разказва като „ огромно изобретение “.
„ Древната ДНК не постоянно се резервира доста добре. Разрушава се с течение на времето “, споделя тя. – Значи, с цел да открием останки от салмонела в 10 от 24 скелета е много забележителен резултат “.
Фактът, че има и следи в зъбите, също е важен.
„ Салмонелата е заболяване, с което нормално хората се заразяват посредством нечиста храна или водоизточници “, споделя тя. – Болестта стартира в червата, тъй че да намерим патогена в зъбите, допуска, че болестта към този момент е влезнала в кръвта. Болестта се е популяризирала на всички места в тялото им. Това допуска, че тези хора не просто са носители на заболяването – те са били жертви на това заболяване.
Необходими са още изследвания, с цел да се дефинира дали салмонела ентерика е единствената причина за епидемията или и други вируси и патогени също са налични в скелетите. Г-жа Ваген също показва, че нейният екип е анализирал единствено една група скелети от едно място за погребения.
„ Ние просто не знаем дали този патоген участва в други области (засегнати от експлоадирането на епидемия) “, изяснява тя.
Дали европейците са донесли салмонелата измежду локалното население не може да се твърди сигурно.
Някои от обстоятелствата обаче сочат към това умозаключение. Салмонела enterica съществува в Европа доста преди испанците да стартират своето завземане на района. Но в нито един от скелетите, оценени за това проучване, от времето преди идването на испанците, е нямало следи от патогена.
Освен това е допустимо някой да носи бактерията и без да има признаци.
„ Изглежда, здрави хора биха могли да пътуват от Европа за Мексико, без да знаят, че носят болест “, споделя госпожа Ваген.
Ако фекалиите на инфектираното лице са влезнали в контакт с локалното водоснабдяване, това би могло да докара до бързо разпространяване на заболяването, изяснява тя.
Елизабет Греъм, професор по археология в университетския лицей в Лондон обаче, предлага по- друго пояснение на констатациите.
„ Салмонелата не постоянно е била главната причина за унищожителната зараза “, споделя тя пред „ Индипендънт “.
Хората може да са се разболели от друго заболяване, което значи, че те са били по-малко способни да се грижат за себе си и за другите, което усилва риска от заболяване от салмонела.
Всички са били инфектирани доста бързо. Никой не е можел да се грижи за никого “, изяснява тя. „ Салмонелата може да е знак, че хората не са можели да се грижат един за различен „.
Тя обаче приветства проучването и създаването на усъвършенствани принадлежности за ДНК разбор, употребявани в него.
„ Дори и през днешния ден диагностицирането на заболяванията е мъчно “, споделя тя. „ Много по-трудно е да се опитаме да разберем по какъв начин хората са умрели преди стотици години. “
Инфекциозните болести са изключително сложни за идентифициране, изяснява професор Греъм, защото те нормално не засягат скелета.
„ Почти не можеше да се открие ДНК върху скелети преди известно време “, споделя тя. „ Методите за разкриване сигурно през днешния ден са се подобрили. “
Доктор Додс Пенек също приветства изследването и измеримите му изводи. „ Салмонелата евентуално не е цялата история и това изследване не дава отговор на всички въпроси “, споделя тя. „ Но то предлага доста забавни спомагателни доказателства за случилоно се в долината на Мексико и оттатък него в средата на 16 век “.
