Еврокомисията изреди куп слабости на българската икономика и управление
Ефективността на обществените разноски в България е доста ниска. Безработицата понижава, само че и недекларираните трудови приходи остават високи. Минималната заплата се дефинира без явен и транспарантен механизъм, а делът на служащите с такова възнаграждение се е нараснал повече от два пъти за последните 6 години.
Неравенството в приходите и рискът от беднотия или обществено изключване остават най-високите в Европейския съюз (две трети от популацията през 2016 г.). Доходите на 20-те най-богати % от българите е бил 8 пъти по-висок от този на 20-те % най-бедни през 2016г. Разходите за обществена отбрана са ниски, а покритието на схеми за обезпечаване на най-малък приход е лимитирано и незадоволително съответно.
Тези изводи за положението на България се съдържат в прегледа от Европейската комисия на Конвергентната стратегия 2018 и обновената Национална стратегия за промени. Той бе публикуван в сряда, когато Европейската комисия и Европейската централна банка показаха преценката си до каква степен страната е подготвена да стане член на еврозоната.
Тази преценка няма директно отношение към желанието на българското държавно управление скоро да подаде молба за участие в механизма за подготовка за приемане на еврото, само че съставлява в сбита форма изброяване на главните проблеми в стопанската система, изискващи промени. Ето в резюме главните от тях:
- Изключително значимо е подобряването на успеваемостта на фискалната политика . Данъчните доходи и заплащането на налози се усъвършенстват, само че повече вследствие на усъвършенстваните стопански вероятности, в сравнение с от по-добрата работа на данъчната администрация и събирането на взимания.
- Ефективността на обществените разноски в България е доста ниска , а промените в ръководството на тези финанси са значими и наложителни, до момента в който са налице подобаващи условия за това.
- Икономическите резултати на държавните предприятия са слаби спрямо тези на другите страни от региона и с частния сектор; те са още един източник на неустановеност и риск за публичните финанси; управлянието им не дава отговор на интернационалните стандарти.
- Стабилността и надзорът на финансовия бранш се усъвършенстват, само че би трябвало да се приложат значими ограничения като понижаване на рисковете от експозицията към свързани лица и възстановяване оценката на активите.
- Схемата за оповестяване в неплатежоспособност е неефективна , забавя намаляването на задлъжнялостта в частния бранш и решаването на казуса с необслужваните заеми. Процедурите са мудни и възобновените активи са доста малко. Липсата на събрани данни и принадлежности за съответен мониторинг пречат да се оцени успеваемостта на старите или на нови процедури, в това число такива по преструктуриране на бизнеса.
- Равнището на недекларираните трудови връзки остава високо и това има обилни последствия за фискалните доходи, изискванията за труд и адекватността на приходите след пенсиониране. Обявени са нови ограничения от управляващите, само че би трябвало да се види до каква степен ще бъдат приложени.
- Заетостта е добра и безработицата е под междинната за Европейски Съюз, само че от това не печелят еднообразно всички в работоспособна възраст. Дългосрочно безработните, неактивните младежи, ромите и хората в небогати и селски региони не престават да изпитват обилни компликации за излизането или завръщането на трудовия пазар. Остаряващото и намаляващо население в композиция с трудова интензивност под междинната за Европейски Съюз водят до дефицит на работна ръка и чиновници с умения, а това отслабва дълготрайните вероятности за цялата икотомика. Нужни са дейни политики на трудовия пазар, обществени услуги и още по-добро фокусиране върху образование и подготовка.
- Най-високите в Европейски Съюз остават неравенството в приходите и достъпът до услуги (образование, опазване на здравето и жилища), както и рискът от беднотия и обществено изключване. Няма съответен механизъм за преценка на равнището на нужните обществени помощи, обществената защите не дава задоволително помощ на най-нуждаещите си, в това число децата, възрастните, хората с увреждания и живеещите в селските региони.
- Неяснотите към това по какъв начин се дефинира минималната заплата и увеличението на хората, назначени на такива контракти, заплашват салдото сред това да се оказва помощ на заетостта и конкурентоспособността, от една страна, и да се подсигуряват трудови приходи, от друга. В допълнение, това основава неустановеност, която мощно пречи на това да могат да се плануват изискванията да се прави бизнес в България. Правителството предложи механизъм за оперделяне на минималната заплата, само че няма съглашение за него сред обществените сътрудници.
- Ниските обществени разноски за опазване на здравето , неравномерното систематизиране на лимитираните запаси (включително на медицински персонал) и ниското равнище на здравно обезпечаване водят до стеснен достъп до здравни услуги. Недостигът на публични средства се компенсира с пари, които хората доплащат от джоба си. Добрата вест е, че медиците, напускащи България, в последно време понижават.
- Въпреки опитите за модернизиране на просветителната система, резултатите от нея са ниски са мощно повлияни от икономическия и публичен статут. Цифровите учения са измежду най-ниските в Европейски Съюз и са многоразлични в обособените публични групи. Недостатъчна е подготовката в просветителната система за уменията и познанията, които търси трудовият пазар. Възрастните доста рядко вземат участие в възстановяване на квалификацията.
- Секторът на проучвания, разработки и нововъведения е мощно раздробен и страда от структурни дефекти. Това пречи на опцията да се оказва помощ на продуктивността и растежа. Иновациите са на доста ниско ниво и нискотехнологичини сегменти преобладават в производството. Публичните и частни разноски за разработки и проучвания са извънредно ниски. Бавните промени бавят придвижването към насочена към нововъведенията система. Има доста университети и проучвателен институти, само че единици от тях създават теоретичен артикул с високо качество.
- Комерсиализирането на проучванията остава огромна уязвимост. Слабо и е и публично-частното партньорство. За финансирането на проучванията няма конкурентност, интернационална оценка и разпределяне на средства на институти съгласно постигнатите резултати. Емблематичният " София Тех Парк " към момента страда от неефективно ръководство, несигурно управление, неосъществена научна инфраструктура и неявяване на дълготраен финансов ангажимент от държавното управление.
- Бизнес средата се нуждае от усъвършенстване, само че въпреки да бяха признати някои промени, практическото им осъществяване изостава. Предприемачите не престават да се тормозят от корупция, недостатъци на институциите и дефицит на чиновници. Бавен е напредъкът в електронната администрация. Слабостите на инфраструктурата си личат изключително в ниската успеваемост и резултати на транспортния бранш. Няма добре фокусирани и ефикасни ограничения за понижаване на замърсяването на въздуха.
Неравенството в приходите и рискът от беднотия или обществено изключване остават най-високите в Европейския съюз (две трети от популацията през 2016 г.). Доходите на 20-те най-богати % от българите е бил 8 пъти по-висок от този на 20-те % най-бедни през 2016г. Разходите за обществена отбрана са ниски, а покритието на схеми за обезпечаване на най-малък приход е лимитирано и незадоволително съответно.
Тези изводи за положението на България се съдържат в прегледа от Европейската комисия на Конвергентната стратегия 2018 и обновената Национална стратегия за промени. Той бе публикуван в сряда, когато Европейската комисия и Европейската централна банка показаха преценката си до каква степен страната е подготвена да стане член на еврозоната.
Тази преценка няма директно отношение към желанието на българското държавно управление скоро да подаде молба за участие в механизма за подготовка за приемане на еврото, само че съставлява в сбита форма изброяване на главните проблеми в стопанската система, изискващи промени. Ето в резюме главните от тях:
- Изключително значимо е подобряването на успеваемостта на фискалната политика . Данъчните доходи и заплащането на налози се усъвършенстват, само че повече вследствие на усъвършенстваните стопански вероятности, в сравнение с от по-добрата работа на данъчната администрация и събирането на взимания.
- Ефективността на обществените разноски в България е доста ниска , а промените в ръководството на тези финанси са значими и наложителни, до момента в който са налице подобаващи условия за това.
- Икономическите резултати на държавните предприятия са слаби спрямо тези на другите страни от региона и с частния сектор; те са още един източник на неустановеност и риск за публичните финанси; управлянието им не дава отговор на интернационалните стандарти.
- Стабилността и надзорът на финансовия бранш се усъвършенстват, само че би трябвало да се приложат значими ограничения като понижаване на рисковете от експозицията към свързани лица и възстановяване оценката на активите.
- Схемата за оповестяване в неплатежоспособност е неефективна , забавя намаляването на задлъжнялостта в частния бранш и решаването на казуса с необслужваните заеми. Процедурите са мудни и възобновените активи са доста малко. Липсата на събрани данни и принадлежности за съответен мониторинг пречат да се оцени успеваемостта на старите или на нови процедури, в това число такива по преструктуриране на бизнеса.
- Равнището на недекларираните трудови връзки остава високо и това има обилни последствия за фискалните доходи, изискванията за труд и адекватността на приходите след пенсиониране. Обявени са нови ограничения от управляващите, само че би трябвало да се види до каква степен ще бъдат приложени.
- Заетостта е добра и безработицата е под междинната за Европейски Съюз, само че от това не печелят еднообразно всички в работоспособна възраст. Дългосрочно безработните, неактивните младежи, ромите и хората в небогати и селски региони не престават да изпитват обилни компликации за излизането или завръщането на трудовия пазар. Остаряващото и намаляващо население в композиция с трудова интензивност под междинната за Европейски Съюз водят до дефицит на работна ръка и чиновници с умения, а това отслабва дълготрайните вероятности за цялата икотомика. Нужни са дейни политики на трудовия пазар, обществени услуги и още по-добро фокусиране върху образование и подготовка.
- Най-високите в Европейски Съюз остават неравенството в приходите и достъпът до услуги (образование, опазване на здравето и жилища), както и рискът от беднотия и обществено изключване. Няма съответен механизъм за преценка на равнището на нужните обществени помощи, обществената защите не дава задоволително помощ на най-нуждаещите си, в това число децата, възрастните, хората с увреждания и живеещите в селските региони.
- Неяснотите към това по какъв начин се дефинира минималната заплата и увеличението на хората, назначени на такива контракти, заплашват салдото сред това да се оказва помощ на заетостта и конкурентоспособността, от една страна, и да се подсигуряват трудови приходи, от друга. В допълнение, това основава неустановеност, която мощно пречи на това да могат да се плануват изискванията да се прави бизнес в България. Правителството предложи механизъм за оперделяне на минималната заплата, само че няма съглашение за него сред обществените сътрудници.
- Ниските обществени разноски за опазване на здравето , неравномерното систематизиране на лимитираните запаси (включително на медицински персонал) и ниското равнище на здравно обезпечаване водят до стеснен достъп до здравни услуги. Недостигът на публични средства се компенсира с пари, които хората доплащат от джоба си. Добрата вест е, че медиците, напускащи България, в последно време понижават.
- Въпреки опитите за модернизиране на просветителната система, резултатите от нея са ниски са мощно повлияни от икономическия и публичен статут. Цифровите учения са измежду най-ниските в Европейски Съюз и са многоразлични в обособените публични групи. Недостатъчна е подготовката в просветителната система за уменията и познанията, които търси трудовият пазар. Възрастните доста рядко вземат участие в възстановяване на квалификацията.
- Секторът на проучвания, разработки и нововъведения е мощно раздробен и страда от структурни дефекти. Това пречи на опцията да се оказва помощ на продуктивността и растежа. Иновациите са на доста ниско ниво и нискотехнологичини сегменти преобладават в производството. Публичните и частни разноски за разработки и проучвания са извънредно ниски. Бавните промени бавят придвижването към насочена към нововъведенията система. Има доста университети и проучвателен институти, само че единици от тях създават теоретичен артикул с високо качество.
- Комерсиализирането на проучванията остава огромна уязвимост. Слабо и е и публично-частното партньорство. За финансирането на проучванията няма конкурентност, интернационална оценка и разпределяне на средства на институти съгласно постигнатите резултати. Емблематичният " София Тех Парк " към момента страда от неефективно ръководство, несигурно управление, неосъществена научна инфраструктура и неявяване на дълготраен финансов ангажимент от държавното управление.
- Бизнес средата се нуждае от усъвършенстване, само че въпреки да бяха признати някои промени, практическото им осъществяване изостава. Предприемачите не престават да се тормозят от корупция, недостатъци на институциите и дефицит на чиновници. Бавен е напредъкът в електронната администрация. Слабостите на инфраструктурата си личат изключително в ниската успеваемост и резултати на транспортния бранш. Няма добре фокусирани и ефикасни ограничения за понижаване на замърсяването на въздуха.
Източник: dnevnik.bg
КОМЕНТАРИ