Едва ли много хора биха се сещали за 2020 година

Едва ли доста хора биха се сещали за 2020 година с трогване. Но измежду дребното такива, несъмнено, са почитателите на Ливърпул. Годината бе паметна за последователите на мърсисайдския клуб, който завоюва първата си купа на Висшата лига, поставяйки завършек на 30-годишната суша без шампионски статут.

Момчетата на Юрген Клоп направиха приказен сезон 2019/20 и бяха съвсем съвършени от началото до края със спиращия дъха футбол. „ Червените “ изглеждаха като прелестно смазана машина от невероятния Алисон на вратата, през постоянния Върджил ван Дайк в центъра на защитата, хвърчащите бекове Трент Александър-Арнолд и Андрю Робъртсън и незаменимия Фабионьо в средата на терена, та чак до атомното трио Мохамед Салах, Садио Мане и Роберто Фирмино.

Десет години по-рано обаче на „ Анфийлд “ нямаше и помен от шампионски упоритости. Клубът боксуваше, а на терена нещата въобще не вървяха. Отборът се обитаваше в средата на таблицата, а треньорите се сменяха като носни кърпички.

Играчи идваха и си тръгваха, без да оставят диря на „ Анфийлд “, без значение, че някои от тях пристигаха със статута на звезди или белязани като невероятни гении и идващия футболист, който ще завладее света.

Един от тези считани за нещо доста повече от това, което е, бе Милан Йованович. Той бе притеглен от Рафаел Бенитес, игра при Рой Ходжсън, само че бе бързо пропуснат след идването на Кени Далглиш. Сърбинът устоя единствено година на „ Анфийлд “, след което Ливърпул се отърва от него.

Историята на Йованович е страдам, само че е една от многото сходни в Мърсисайд от оня интервал. Той бе първото ново попълнение на Ливърпул преди сезон 2010/11. Пристигна като свободен сътрудник, откакто бе част от отбора на Сърбия на международното състезание в Южна Африка.

Някои описваха договорката като гениална от страна на мърсисайдци, до момента в който други повдигаха подозрително вежда при позирането на Йованович с екипа на „ алените “. Преговорите за привличането му бяха стартирани от Бенитес, а откакто испанецът пое Интер, се заприказва, че най-вероятно ще се опита да го вземе на „ Сан Сиро “. Никой не знаеше, че единствено няколко месеца по-късно в Ливърпул щяха да съжаляват, че не е съумял.

Въпреки че бе на 29 и преди този момент бе играл в белгийския Стандарт Лиеж, държанието на Йованович бе като на човек, който е подготвен да промени историята на клуба. Дори сподели, че е отказал на Реал Мадрид, с цел да пристигна в Англия.

На първата си конференция разгласи, че „ кралете “ са му предложили контракт за „ единствено “ една година, а той е търсил място, на което да играе постоянно. За негово страдание, на „ Анфийлд “ това надалеч не му се получи и след 12 месеца спорадични появи на терена приказката му в Ливърпул пристигна към своя край.

Още първоначално имаше знаци, че може би няма да му потръгне на Йованович. При идването си получи фланелката с №10 на гърба, само че малко по-късно тя му бе взета. Рой Ходжсън притегли Джо Коул – различен атакуващ футболист, давайки десетката на него. Така за сърбина остана №14.

Йованович постоянно намираше място на терена при започване на 2010/11. Дебютира против Арсенал на „ Анфийлд “ и означи първия си гол за клуба против Нортхемптън за Купата на лигата. Едва ли някой почитател на Ливърпул обаче помни с положително този дуел, защото мърсисайдци изгубиха от четвъртодивизионния отбор след осъществяване на дузпи пред лична аудитория.

„ Катастрофа. Много съм отчаян. Какво друго мога да кажа? Беше доста тежка вечер за мен, както и за останалите играчи и за отбора. Разбира се, че съжаляваме и се извиняваме на почитателите – сподели Йованович след мача.

Знаем, че това е Ливърпул. Ситуацията е доста неприятна. Изненадан съм от играта ни през днешния ден. Нямам доста опит в британския футбол, само че не съм очаквал сходно нещо. “

Йованович по този начин и нямаше да получи кой знае какъв опит в британския футбол. Ако изключим дуела против Нортхемптън, сърбинът изигра още единствено пет цялостни дуела за Ливърпул, единствено два от които бяха във Висшата лига – нулево тъждество против Бирмингам и загуба с 1:2 от Блекпул.

След като Ходжсън си потегли по взаимно единодушие на 8 януари 2011-а, бе сменен от клубната легенда Кени Далглиш. При него Йованович се появи на терена единствено още два пъти. В 16 от 19-те мача при Далглиш сърбинът даже не бе на пейката. В оня сезон стартира като титуляр 10 пъти във Висшата лига, като не съумя да се разпише нито един път.

През зимата се появиха информации, че Ливърпул е отказал оферта от шест милиона паунда за Йованович от Волфсбург. След идването на Далглиш обаче бъдещето му на „ Анфийлд “ бе решено. Така сърбинът се завърна в Белгия, откъдето пристигна година по-рано, само че с цел да облече фланелката на различен локален гранд – Андерлехт.

Приключението в Ливърпул беляза кариерата му, а след две години в Андерлехт бе освободен и по този начин и не съумя да си откри нов тим. Приключи с дейния футбол на 32, само че към момента е помнен като белег на тези времена на „ Анфийлд “, към които нито един почитател на мърсисайдци не желае да се връща.