Жилберто Силва пред bTV: Правех бонбони, за да издържам семейството си
Едва ли има разпален почитател на футбола, който да не е чувал за Жилберто Силва. Бразилецът стана международен първенец през 2002 година, като пази цветовете на " Селесао " дружно с Роналдиньо, Роналдо, Ривалдо и Роберто Карлос.
Той е измежду любимците на почитателите на " Арсенал " и записва името си в клубната история със спечелването на купата в Англия през 2004-a. В сезона на Непобедимите на Арсен Венгер.
44-годишния някогашен отбранителен халф пази топли мемоари от престоя си на Албиона и мачовете си за националния тим на Бразилия.
Както при всеки огромен футболист и неговият път е бодлив. Изпълнен с премеждия и житейски уроци.
В обстойно изявление за bTV той описа по какъв начин се е запалил по футбола и се върна обратно във времето към спечелването на петата международна купа на " кариоките " на мондиала в Япония и Южна Корея.
" Чувствам се добре. Времето в Бразилия е слънчево. Надявам се както вие, по този начин и хората в България да са добре. За страдание живеем в сложен миг поради пандемията, само че с религия и самообладание всичко се реализира. Заради COVID-19 нямам опция да пътувам, а бизнесът ми с хотелиерство е обиден финансово. ", стартира Силва.
" Един от най-сладките ми мемоари във футбола е, когато бях в " Атлетико " Минейро. Баща ми беше огромен последовател на тима и поради него от дребен с часове слушах по радиото всеки един мач на отбора. Започнах да играя футбол на 12, а с приятелите ми играехме с топки, направени от пластмаса и платове от облекла. Когато бях на 16, трябваше да се откажа от футбола, с цел да мога да оказвам помощ на фамилията ми да се изхранва. В този сложен интервал си мислех, че в случай че не се върна още веднъж да работя и нещо неприятно се случи със фамилията ми, няма да мога да го преживея, че не съм им оказал помощ финансово. Започнах работа във фабрика за бонбони в родния ми град Лучания. "
" Завръщането ми във футбола беше на 19-годишна възраст. Заради работата ми във фабриката, бях 2 години без професионален футбол. Истината е, че във фабриката шефът ми беше заречен да ме издигне на по-добра позиция, само че това не се случи. Точно поради него напуснах фабриката за бонбони. На 17 работех във фабрика, а 6 години по-късно завоювах международното състезание. Каква полуда единствено! Благодарение на Бог всичко се промени положително за мен. Имах опцията да бъда част от футболния свят. Кариерата ми стартира по доста друг метод от на всички други футболисти. "
" Вярвам, че футболът избра мен, а не аз него. В фамилията ми сме 4 деца и аз съм единственото момче. В Бразилия това значи, че като порасна ще би трябвало да прехранвам фамилията. Вярвам, че някаква мощ от горната страна ми оказа помощ да стана професионален футболист. "
" Световното през 2002 година за мен беше фантастично, нещо неповторимо единствено по себе си. Да стигнеш до там е нещо особено, не е за поверие. След това прекосих в " Арсенал ". Останалото е история. Преминах в най-великия тим в света, играх с едни от най-хубавите футболисти, а това, което постигнахме, беше превъзходно. Когато опция като тази се случи, би трябвало да си подготвен, с цел да я сграбчиш с двете си ръце. Нямаш право на пропуск. "
" За мен беше значимо да дам всичко от себе си, когато играя на един терен с куп звезди. Роналдо, Ривалдо и Роналдиньо не правеха неточности в офанзива, а в случай че се постановяваше, моята задача беше при изгубена от тях топка да я печеля и да я пратя в краката на именитото трио. Винаги бях подготвен за борба. ", спомня си Силва.
В момента обичаният му " Арсенал " е на дъното във Висшата лига. Феновете на отбора са недоволни от играта, упорстват за оставката на мениджъра Микел Артета и не виждат по какъв начин " топчиите " още веднъж ще тръгнат по верния път.
" Арсенал " загуби тази финансова мощност, която имаше, и не може да се съпоставя с тимове като " Манчестър Сити ", " Челси " и " Манчестър Юнайтед ". Според мен тъкмо това е казусът, с цел да не можем даже да стигнем до топ 4 и да играем в Шампионската лига. Трудно ми е да виждам по какъв начин тимът ни страда. ", разяснява някогашният полузащитник.
А какво знае Жилберто Силва за футбола в България?
" Истината е, че в никакъв случай не съм играл против вашата страна, само че се надявам скоро двете народи да се изправят една против друга. Ще бъде забавно. Един от най-хубавите ми другари във футбола е Стилиян Петров. Той беше превъзходен състезател. Като дете израснах с " Барселона " и дуото Ромарио - Христо Стоичков. Разбира се, като се сетя за България, първо се сещам за Стоичков. Той е легенда! ".
" Знам и малко за " Лудогорец ". Моят добър другар Пауло Аутуори беше отпред на " Лудогорец ". Знам че това е добър тим. ", добави Силва.
Той е измежду любимците на почитателите на " Арсенал " и записва името си в клубната история със спечелването на купата в Англия през 2004-a. В сезона на Непобедимите на Арсен Венгер.
44-годишния някогашен отбранителен халф пази топли мемоари от престоя си на Албиона и мачовете си за националния тим на Бразилия.
Както при всеки огромен футболист и неговият път е бодлив. Изпълнен с премеждия и житейски уроци.
В обстойно изявление за bTV той описа по какъв начин се е запалил по футбола и се върна обратно във времето към спечелването на петата международна купа на " кариоките " на мондиала в Япония и Южна Корея.
" Чувствам се добре. Времето в Бразилия е слънчево. Надявам се както вие, по този начин и хората в България да са добре. За страдание живеем в сложен миг поради пандемията, само че с религия и самообладание всичко се реализира. Заради COVID-19 нямам опция да пътувам, а бизнесът ми с хотелиерство е обиден финансово. ", стартира Силва.
" Един от най-сладките ми мемоари във футбола е, когато бях в " Атлетико " Минейро. Баща ми беше огромен последовател на тима и поради него от дребен с часове слушах по радиото всеки един мач на отбора. Започнах да играя футбол на 12, а с приятелите ми играехме с топки, направени от пластмаса и платове от облекла. Когато бях на 16, трябваше да се откажа от футбола, с цел да мога да оказвам помощ на фамилията ми да се изхранва. В този сложен интервал си мислех, че в случай че не се върна още веднъж да работя и нещо неприятно се случи със фамилията ми, няма да мога да го преживея, че не съм им оказал помощ финансово. Започнах работа във фабрика за бонбони в родния ми град Лучания. "
" Завръщането ми във футбола беше на 19-годишна възраст. Заради работата ми във фабриката, бях 2 години без професионален футбол. Истината е, че във фабриката шефът ми беше заречен да ме издигне на по-добра позиция, само че това не се случи. Точно поради него напуснах фабриката за бонбони. На 17 работех във фабрика, а 6 години по-късно завоювах международното състезание. Каква полуда единствено! Благодарение на Бог всичко се промени положително за мен. Имах опцията да бъда част от футболния свят. Кариерата ми стартира по доста друг метод от на всички други футболисти. "
" Вярвам, че футболът избра мен, а не аз него. В фамилията ми сме 4 деца и аз съм единственото момче. В Бразилия това значи, че като порасна ще би трябвало да прехранвам фамилията. Вярвам, че някаква мощ от горната страна ми оказа помощ да стана професионален футболист. "
" Световното през 2002 година за мен беше фантастично, нещо неповторимо единствено по себе си. Да стигнеш до там е нещо особено, не е за поверие. След това прекосих в " Арсенал ". Останалото е история. Преминах в най-великия тим в света, играх с едни от най-хубавите футболисти, а това, което постигнахме, беше превъзходно. Когато опция като тази се случи, би трябвало да си подготвен, с цел да я сграбчиш с двете си ръце. Нямаш право на пропуск. "
" За мен беше значимо да дам всичко от себе си, когато играя на един терен с куп звезди. Роналдо, Ривалдо и Роналдиньо не правеха неточности в офанзива, а в случай че се постановяваше, моята задача беше при изгубена от тях топка да я печеля и да я пратя в краката на именитото трио. Винаги бях подготвен за борба. ", спомня си Силва.
В момента обичаният му " Арсенал " е на дъното във Висшата лига. Феновете на отбора са недоволни от играта, упорстват за оставката на мениджъра Микел Артета и не виждат по какъв начин " топчиите " още веднъж ще тръгнат по верния път.
" Арсенал " загуби тази финансова мощност, която имаше, и не може да се съпоставя с тимове като " Манчестър Сити ", " Челси " и " Манчестър Юнайтед ". Според мен тъкмо това е казусът, с цел да не можем даже да стигнем до топ 4 и да играем в Шампионската лига. Трудно ми е да виждам по какъв начин тимът ни страда. ", разяснява някогашният полузащитник.
А какво знае Жилберто Силва за футбола в България?
" Истината е, че в никакъв случай не съм играл против вашата страна, само че се надявам скоро двете народи да се изправят една против друга. Ще бъде забавно. Един от най-хубавите ми другари във футбола е Стилиян Петров. Той беше превъзходен състезател. Като дете израснах с " Барселона " и дуото Ромарио - Христо Стоичков. Разбира се, като се сетя за България, първо се сещам за Стоичков. Той е легенда! ".
" Знам и малко за " Лудогорец ". Моят добър другар Пауло Аутуори беше отпред на " Лудогорец ". Знам че това е добър тим. ", добави Силва.
Източник: btvnovinite.bg
КОМЕНТАРИ