Едва ли има човек на планетата, обвит в толкова мистерия,

Едва ли има човек на планетата, обгърнат в толкоз тайнственост, колкото президента на Руската федерация Владимир Путин. Но всяка тайнственост има своя край.
На български език към този момент може да откриете проучването „ Вова, Володя, Владимир Путин " (Сиела, превод Васил Велчев) от полската журналистка Кристина Курчаб-Радлих, което повдига завесата на тайните на властелина на Кремъл.
Наричана „ полската Политковская ", Курчаб-Радлих е директен очевидец на ерата Елцин и на възхода на Путин, както и на свързаната с него война в Чечения. Един от най-ярките съперници на политиката на президента, тя става притежател на голям брой журналистически награди, а през 2005 година е номинирана за Нобелова премия за мир.
В невижданата по мащаб и изчерпателност биография, отдадена на съветския държавен глава, журналистката не си икономисва нито един факт и поддържа всяко едно свое изказване със смайващи документи и свидетелства.
„ Вова, Володя, Владимир Путин " включва информация, отдадена на загадките към детските години на дребния Вова и какво прави Путин, с цел да ги прикрие; работата му за Комитет за Държавна сигурност (на СССР) и какви задания има в Източна Германия към рухването на Берлинската стена; присъединяване му в ръководството на Санкт Петербург, обвързвано с невиждани по мащаб корупция и контрабанда; влизането му в полезрението на Елцин и издигането му до шеф на ФСБ; кой носи отговорност за атентатите в жилищни блокове, които дават опция на Путин да се изяви като безсърдечен водач във войната в Чечения; какво се случва към потъването на подводницата „ Курск ".
В рамките на над 700 страници Курчаб-Радлих съумява да възкреси и спомените за терористичните офанзиви над спектакъл „ Дубровка " в Москва и над учебното заведение в Беслан, както и бруталните „ избавителни " дейности, да изследва детайлно връзките сред съветските секрети служби и „ Ал Кайда ", както и събитията към войните с Грузия, Украйна и окупацията на Крим.
В книгата участват и смазването на опозицията и митингите против властта в Русия и процеса против „ Пуси Райът ", дружно с потреблението на съветската православна черква като политически инструмент, доказателства за подкупването на принца на Монако Албер II, с цел да се обезпечи семейството на олимпиадата през 2014 година, убийствата на Саша Литвиненко, Борис Берзовски, Анна Политковская, Борис Немцов и още доста други актове на потъпкване на свободата на словото.
„ Вова, Володя, Владимир Путин " е смазваща черна хроника на съветската реалност от последните години на XX век и началото на XXI век. Следва фрагмент.

... Още не бил навършил три години, когато за пръв път изгубил почва под краката си. Бил изтръгнат от уютното си родно огнище в Теречино, от обятията на дамата, която несъмнено е считал за своя майка, и мъжа, който му е бил като татко, и се озовал там, където всичко му е било непознато: нова майка, нов татко, нов дом. Психолозите настояват, че измежду факторите, които най-вече въздействат на прочувственото развиване на детето, изключително тригодишното (сред тях успокоение, деликатност, облекчаване на потребностите), най-важната е потребността от сигурност. И щом „ върху неналичието на възприятието за сигурност в най-голяма степен въздейства раздялата с най-близките хора, а и колкото е по-малко детето, толкоз по-силно я претърпява, тъй като тогава връзката му с най-близките му хора е най-силна ", можем да си представим шока на дребния Владимир след превозването му на грузинска земя. Нервната система на тригодишното дете към момента е слаба, а почналите да се образуват лично аз и религия в себе си - много нежни. Лесно е на този стадий да укрепнат или да се подтиснат. В последния случай съгласно психолозите могат да настъпят съществени разстройства, податливост към неистини, експанзия и даже психопатично държание.

Но нали майката е дала на сина си мотив за блян и обич, значи може да не придаваме прекомерна тежест на крякането на експертите по човешката душа? Детето нали е имало дом? Имало е, въпреки и безпаричен. Майка? Също, и то любяща. Освен това светлокосото и светлооко момченце се харесвало на новото си семейство, може даже да се каже, че му е било любим. Навярно по тази причина във времената, когато фотографските апарати се срещат рядко по селата, някой е направил на малчугана фотография. Лицето на Вовочка на нея не е щастливо. Пастрокът му Георгий е подарил тази фотография на брат си Вахтанг, живеещ в Гори. На противоположната страна с несръчен почерк е написано на съветски: „ За спомен на Нина и Вахтанг от Гога. Синът ми Вовка. Вовка доста плачеше, не искаше да се снима, взе звънчето на фотографа и у дома, у дома... И по този начин, вместо воин и боец, оказа се плачльо този Вовик ".
Дори и на момчето там да му е било добре или най-малко удовлетворително, това е било за малко. Георгий работел в тухлен цех и таман довършвал новата си къща. Вера Николаевна очаквала дете. На построка непознатото дете почнало да му пречи. А в това време то свиквало с преследващата го дума nabiczwari, безродный, или без семейство, незнаен татко, извънбрачно дете. Кавказ си е Кавказ, има си свои закони. Извънбрачното дете не се вмества в тях. Жената, която го е родила - също. Колкото по-голямо ставало момчето, толкоз по-болезнено се убеждавало то в това.

„ Биеше ли го пастрокът му? " - пита Ваха Ибрагимов Вера Николаевна.
„ Да го бие - не го биеше, само че не го искаше тук " - дава отговор дамата.
А какво друго да каже за мъжа, с който е претърпяла хиляди дни и нощи и който се върти някъде тук в близост... След години, събирайки с весло сухите листа към гроба, Вера Николаевна ще каже: „ Свадлив беше [...]. Имало е и сложни времена. Но постоянно сме били дружно [...]. Той имаше потребност от мен [...]. Когато се биеше с някого, не разговарях с него месеци наред. Но той търсеше помиряване, не аз [...]. Такъв беше нашият брак. И прекрасен, и неприятен. От всичко по малко. Такъв живот... Сама себе си не разбирам ".

А какво има тук за схващане? Избледнелите към този момент през днешния ден страсти в миналото са били ясни и изразителни, това е било обич.
В Метехи е задоволително да се отдалечиш от къщата на Вера Николаевна, да заговориш двама-трима отдавнашни съседи и да попиташ за дребния Вова, с цел да чуеш:

„ О, тук, до тази къща, където живееше, постоянно клечеше, облегнал се на стената, и мълчеше. Горкото момченце [...]. Вера го бранеше, само че Георгий го биеше, биеше го с каиш. И си попийваше [...]. Когато Вова беше заключен у дома, ужасно измръзваше и започваше да крещи, а тук стените са тънки: „ Лельо Лилия, лельо Лилия, помогни! Тук е ужасно студено! ". Тъжно беше това ".
„ Случвало се е Гога да го бие с сопа и да го изгони от у дома на студа, а той се скъпеше за облекла, въпреки и да не бяха толкоз зле у тях: момчето постоянно ходеше с летните си панталонки - спомня си съседът на Осепашвили, Мамуко. - Никой не обвиняваше за това Гога. Че на кой му се занимава с непознати деца? Особено в случай че всички ти се подсмиват зад тила. Разправят: „ Домъкна Верка извънбрачно дете, а от кого - не помни ". Гога дълго време търпеше това, само че най-после се пречупи. "

„ Откакто се преселихме, живеем като съседи - спомня си Дали Гризишвили. - Вова тогава беше вероятно на пет годинки. Бяхме връстници. Той малък, светлокос, придвижванията му бяха бързи, енергични, като на майка му... Не знаех, че се споделя Владимир. Викаха му Вова. Всички го знаеха под това име. Беше ми жалост за него, живееше доста оскъдно. Винаги му давах ябълки, круши, грозде, тъй като имахме лозя. Той вземаше всичко. Обикновено ме чакаше на същото това място, покрай тяхната врата, знаеше, че постоянно съм отмъкнала нещо за него [...]. Неведнъж сме си играли дружно. Беше един подобен печален [...]. Често ходеше на лов на риба [...]. Знаех, че не е наследник на Георгий. Много се сърдеше и плачеше, когато като дете му се подиграваха поради майка му, не можеше да понася това. Селяните знаеха, че това го нервира, тормозеха го, надсмиваха му се, а той вземаше това доста във вътрешността и плачеше. "
„ Тихо, тъжно, затворено дете - чул Ваха Ибрагимов от Нора Гоголашвили, учителка на първите класове в главното учебно заведение в Метехи. - Учеше се доста добре. А от игрите най-вече обичаше битката. По-късно се записа на самбо [...]. Ходеше със закърпени облекла [...]. Купувах му учебници. Тежко им беше. Казвах на майка му, че в случай че го даде за осиновяване, с ненаситност бих го взела. Много му беше тъжно. Лепеше се за мене като коте. "

„ Казват, че сте били единственият другар на Вова, че и двамата сте били отличници, правилно ли е? " - заговаря Ваха Ибрагимов Габриел Даташвили. „ Да. Освен мен Вова в действителност нямаше другари. " „ Беше ли грубиян? Пакостеше ли? " - продължава да пита Ибрагимов. „ Не, в противен случай, беше безшумно, затворено момче. След часовете постоянно ходеше с въдица на реката, самичък. Понякога идваше при мен и си играехме дружно или на война, или на фехтовка се учехме, ритахме топка и се борехме. Той беше по-добър в това поради това негово самбо. "

Един ден Вовка липсващ. На ужасената Вера Николаевна било казано, че повече няма да го види. Междувременно съвсем десетгодишното момче било предадено в дома на бездетен майор в Тбилиси. Ролята на снабдител поела сестрата на Георгий. Отстъпила обаче на молбите и след два дни споделила на майката адреса на сина є. Какво е можела да направи тази майка, с изключение на да го изпрати колкото може по-надалеч оттова? В родния му дом в Урал.

„ Много желаех да остана в Урал - споделя тя след години на публицистите. - Исках да остана с Вовка, да се отърва от този селски живот, желаех да се изучавам... Но можех ли? В Метехи ме чакаха две дъщери, а Георгий след два дни изпрати депеша: „ Веднага се връщай! ". И заплашваше да ме докара с милиция... Фактически се получи по този начин, че замених Вова против момиченцата. "
Преди отпътуването си дребният Путин подарил на единствения си другар, Габриел Даташвили, своята фотография с автограф: „ За спомен на Габриел от Вова ".

„ Толкова години я пазих - споделя Габриел. - Наскоро я търсих, само че е изчезнала. Нямам визия по какъв начин и къде. Но в случай че Вова Путин си спомня живота в Метехи, би трябвало да помни и мен. "

„ Вовка ужасно плачеше, когато си тръгвах. Сърцето ми се пръскаше, само че даже не го прегърнах. Но и в най-страшния ми призрачен сън не би могло да ми се присъни, че се сбогувам с него вечно " - споделя пред камерата Вера Николаевна, а сълзите една след друга търсят път измежду бръчките и гънките на лицето є.

На 20 януари 2000 година Ваха Ибрагимов се обажда от Тбилиси в Москва на познатия си чеченец Зия Бажаев, който пита:
- Чу ли? В Грозни е ад. Руснаците използваха химическо оръжие. Направиха от нас полигон!
- А какво може да се чака от войска с такива командири?
- Като че ли Путин е kuthla [чеч. „ извънбрачен " - б. авт.].
- Чух. Мислиш ли, че е истина?
- Истина е - дава отговор Ибрагимов. - Разговаряхме с майка му, доведената му сестра и очевидци на детството му.
- Това би било бомба в Москва! Нали в този момент е предизборната акция - въодушевява се Бажаев.
- Но в Москва никой няма да рискува с такава тематика - усъмнява се Ибрагимов. - Всички там са побъркани на тематика Путин.
- Аз обаче ще опитам - декларира Бажаев.

След три дни настава следващата сцена в драмата и на 23 януари от Москва в Тбилиси звъни Зия Бажаев и тържествено афишира, че Артьом Боровик от телевизионната стратегия „ Строго секретно " се е заинтригувал ужасно от тематиката и счита, че това е „ същинска бомба ", само че при изискване че се намерят някакви фотоси, тъй като без тях „ нещата ще бъдат показани по този начин, като че ли някакво западнало Метехи желае да си припише заслугата за възпитанието на бъдещия президент на Русия ". Препоръчва също това изследване да не се обявява и да не телефонират, когато съумеят да намерят фотосите.
Изглеждало, че това е неизпълнима задача.

Отминал февруари. Времето напредвало. Времето е зложелател на тези, които чакат, тези, които бързат, и тези, които мечтаят - както там и тогава, - че истината ще успее да раздруса света. Онзи отдалечен свят, в който дългата жълта постройка на тогавашното Комитет за Държавна сигурност (на СССР), преименувано в този момент на ФСБ, на площад „ Лубянка " и елегантните кабинети на Администрацията на Президента на Руската федерация на площад „ Стари ", и парадните кремълски зали, украсени в цветовете на бойна интервенция „ Наследник ".
Операцията ще приключи с изборите на 26 март. И няма да є попречи някаква си стихия в чаша метехска вода.

„ През целия интервал на работата в Метехи, а и в Тбилиси, чувствахме по какъв начин могъщи сили се пробват да ни пречат - спомня си Ваха Ибрагимов. - По това време, когато към този момент се водеше войната на Русия с Чечения, на посланика на Чеченска република Ичкерия в Тбилиси, до наскоро третиран по този начин, както, да речем, посланика на Франция, му беше лишен дипломатическият статус и имаше правата на елементарен гражданин на Грузия. Все се показваха господа в цивилни облекла, изискващи да приключим визитата си в Метехи, и ни заплашваха с огромни неприятности, в случай че не го създадем. Нямаха публични претенции по този случай. Правеха го по молба на шефовете си, сътрудниците на някогашния шеф на Комитет за Държавна сигурност (на СССР) Игор Гиоргадзе. Същия, който, упрекнат в покушението против президента Шеварднадзе, съумява да избяга от Грузия и да се скрие в Подмосковието във вила, охранявана от локалните спецслужби. Гиоргадзе и Путин са се познавали добре: приключили са същата московска академия на Комитет за Държавна сигурност (на СССР), въпреки че Гиоргадзе - по-рано. Именно той подарява на Путин кавказката овчарка Малиш, която може да се види на доста фотоси на Путин от това време. Самите гебешници [това е известното наименование в Русия на функционерите на Комитет за Държавна сигурност (на СССР) - б. авт.] не идваха чак до Метехи, очевидно се бяха успокоили, откакто са взели на хората фотосите на Вова и са им забранили да приказват за тях. "

Не се успокоили обаче чеченците и някои грузински публицисти. Давид Кикалишвили от телевизия „ Рустави 2 " имал шанс: попаднал на живеещата в Тбилиси доведена сестра на Путин на име София незабавно откакто є се удало да се снабди със фотография на брат си от прочут гебешник. Точно онази фотография, с посвещението: „ За спомен на Габриел от Вова ", изчезнала от вкъщи на Габриел Даташвили, била показана в програмата на Кикалишвили „ 60 минути ". Чеченците се сдобили с копие. Следващият сърпрайз обезпечил самият Георгий Осепашвили: от брат си Вахтанг от Гори докарал направената преди съвсем половин век фотография на момченце с нещастна физиономия, снабдена с бележката за Вовка, че се е оказал плачльо.
7 март 2000 година е. Отново звъни телефон.
От гледната точка на Ваха Ибрагимов:
„ В Тбилиси с наслада крещях в слушалката:
- Има фотография! Получи се! Въпреки всичко!
В Москва се радва Зия:
- Отлично! Голям триумф! Трябва бързо да се съобщи тук. Пригответе се. След два или три дни Артьом ще ви се обади и ще каже кого и по кое време ще прати за материалите. Бърза, към този момент приготвя програмата в малкия екран.
От Тбилиси прибавят още:
- За Артьом имаме още значими материали от 1999 година За взривяването на блоковете. А в Метехи ще отидем с филантропична помощ. Ще я дадем на Вера Николаевна.
- Страхотно! - радват се в Москва. - Ще бъде отличен декор за програмата на Артьом. Само съберете колкото може повече публицисти.
- Ясно! - дават отговор в Тбилиси. "

Събеседниците завършват и умерено пускат телефоните в джобовете си.
Като че ли всеки с друго чувство. Ваха Ибрагимов взе участие в тези събития не поради себе си, а - колкото и патетично да звучи - поради чеченския народ. Докато Зия Бажаев, въпреки и също чеченец, приготвя целия този ефектен епизод с по-далечен проект, като нещо, което може вероятно да попречи на предизборната акция на нежелания претендент за президент. Защото Зия Бажаев е бил на първо място предприемач, неговата компания „ Алианс " към този момент добре се е закрепила на Запад, а откогато е реанимирала Херсонската рафинерия, една от най-големите в Украйна, е спечелила мощни позиции в нефтения бранш в Русия и цялото постсъветско пространство. Наетият за полета Як-40 по рутинно разписание е трябвало да вземе Бажаев. Освен това в планувания за 9 март полет не е имало нищо изключително. Чак досега, когато в късния следобяд на 8 март Артьом Боровик ненадейно сменил московските си проекти с киевски, взел телефона, набрал номера на Бажаев и споделил: „ Утре ще хвърча с теб ".

Защо е трансформирал проектите си? Може като притежател на холдинга „ Строго секретно " да е желал да доуточни изискванията на приемането през Бажаев на писмото на „ Версия "? Но нали са се виждали постоянно и всичко по случая към този момент е било уговорено... Сигурно е желал персонално да вземе незнайните документи от септември 1999 година, свързани с неотдавнашните терористични офанзиви, раздрусали Русия: властта ги е приписвала на чеченците, въпреки че съперниците є виждали в тях ръката на ФСБ.

Документите, готови от Ибрагимов, биха могли да потвърдят тези догадки. Несъмнено се е интересувал и от тайната на детството на Вова. Нейното откриване би допълнило серията сериозни към Путин публикации, които към този момент са били оповестени в принадлежащите му списания. Имал обоснована вяра, че разгласяването на неприятната загадка на кандидат-президента ще промени неговите шансове в идните избори. И може би по всички тези мотиви е предпочитал да телефонира до Тбилиси от Киев, а не от Москва, където - както разкрил пред Николай Зятков от вестник „ Аргументи и обстоятелства " - след последните изявления на тематика Путин дотам се почувствал в заплаха, че си обезпечил персонална защита. Един от охранителите си спомня, че сутринта на 9 март 2000 година Артьом Боровик излязъл от вкъщи си в прелестно въодушевление. И с такова въодушевление се издигнал във въздуха в оня Як-40 с номер 88170.

А в Грузия същия ден от сутринта Ваха Ибрагимов се мятал като във вряла вода, подготвяйки голям банкет за предстоящите посетители. Съгласно поръчението „ Събери колкото може повече публицисти ", уведомил който съумял - локални и задгранични публицисти, без съветски. Очаквали се към петдесет души, а съгласно кавказката традиция масата за гостите би трябвало да бъде богата, даже и в бедните села.

Очакването обаче било безуспешно.
„ От двата рейса, които се появиха на пункта при Панкиското дефиле, грузинските управляващи не пуснаха нито един публицист. Под ескорта на милиционерски коли с съвсем напълно затъмнени стъкла те бяха отведени назад, без да стопират на никое място по пътя. Това беше още по-странно поради обстоятелството, че никой до този миг не беше имал компликации с напредването до Метехи " - спомня си Ваха Ибрагимов. Късно вечерта, откакто се върнал в отдалечения си на доста километри дом, пуснал тв приемника си и чул: „ Днес сутринта на летище Шереметиево... ".

Ибрагимов останал самичък в цялата история.
Разгласяваната от него вест от Метехи на всички места била обявявана като чеченски избирателен компромат. Междувременно на 13 март експлодирала от дълго време обявяваната от медиите бомба: излязла дребна брошура със скромното заглавие: „ От первого лица. Разговоры с Владимиром Путиным " („ От първо лице. Разговори с Владимир Путин " ). Трябвало да послужи като визитна картичка на непознатия за народа воин. Към нея била приложена фотография на ученика Вова на възраст към четиринайсет години. Ваха Ибрагимов намерил фотографията в интернет и незабавно се понесъл с нея към Метехи. Предполагал, че разликата във типа на съвсем десетгодишното момче, което е напуснало селцето, и четиринайсетгодишното на фотографията не може да е огромна, и бил любопитен за реакцията на хората, спомнящи си Вова. Филмирал срещите си с тях.

Най-изненадана била Вера Николаевна: едвам мярнала фотографията, завикала: „ Той е, той е! ", избухнала в рев и избягала. Други казвали (също пред камерата): „ Това е той! Ясно, че е той! ". Викали: „ Хиляда % Вова ". Или свивали плещи: „ Ами наподобява си, само че не бих си заложил главата ". Или: „ Не мога да настоявам, че е същият. Знам единствено, че във втори клас седях на един чин с момче, на което му викаха Вова, а семейството му беше Путин. В четвърти клас към този момент го нямаше в нашето учебно заведение ". Старите дами си изтръгвали фотографията от ръцете и говорели: „ О, Вовка се откри, а Верка по този начин се вайкаше, че го е изгубила вечно ". Някакъв дъртак си спомнил, че му измъкнал рибарска кукичка от пръста, различен - че си играели с него или ходели задно на лов на риба...
Недружелюбната към чеченеца доведена сестра на Владимир, София, физически доста сходна на него, крещяла, че в случай че на брат є му се случи нещо поради тях, ще ги убият, само че когато се успокоила, признала, че когато видяла за пръв път Владимир Путин на телевизионния екран, едвам не припаднала. И че някъде преди двайсет - двайсет и пет години го потърсила посредством Пермската милиция и изпратила депеша до село Терехино, откъдето на първо време є дали отговор, че към този момент го няма там, а след това - да не го търси повече. А тя има доста въпроси към него, тъй като в службата към този момент я гледат изкривено, като че ли внезапно се е побъркала, приписвайки си измислено роднинство. Накрая избухнала: „ Е, какво питате?! Не виждате ли? Погледнете него и мен. Ако не е по този начин, то забавно по какъв начин би трябвало да наподобява брат ми ".

Материалите, събрани от горкия чеченец, в действителност се добрали до списание „ Строго секретно ", само че когато излезли в номер 16 под заглавието: „ Нашли ли в горах Грузии мать президента России " („ Намериха ли в планините на Грузия майката на президента на Русия? " ), към този момент било 25 април. Изминал бил към този момент месец от изборите и новината за тъжното детство на президента ставала най-вече за потребление в сюжета на някой несръчен сериал. От този миг нататък никой към този момент не забранявал достъпа на публицистите до западналото грузинско село Метехи.

Специалните формулировки, употребявани от властта при определяне на аргументите за злополуката на самолета Як-40 с бордови номер 88170, навяват досада. В формалния отчет четем за „ клапи, вдигнати под прекомерно изострен ъгъл ", за „ наземно заледяване на самолета, довело до понижаване на носещата мощ на крилото ", за съществуване на крилото на „ замръзнали частици вода, сняг, слана, което е довело до преграждане на въздушните потоци и загуба на маневреност ", за „ погрешен надолнище на перките ", за „ краткотрайно намаляване на работоспособността на моторите ". Десетки страници, изпълнени с думи, създаващи завеса, която да отдели фена от разиграващия се на сцената завършек.

Зад кулисите обаче от самото начало са се суетили тези, които не повярвали в държавните протоколи: проверяващите публицисти от холдинга „ Строго секретно ", техните сътрудници от „ Новая газета " и стажантите по публицистика от Държавния университет в Ростов на Дон, които събрали цялото следствие в просторен, извънредно обстоен отчет. Всички те вкарали в следствието специалисти, специализирали се в злополуките на този тип самолети. Уговорили се освен това, че „ за вероятно нападение ще приказват единствено в случай че се снабдят със съществени доказателства ". И решили да го създадат, макар че за доста хора - както си признали - тези доказателства „ могат да наподобяват неправдоподобни ", като от някакъв трилър.