Едва 8% от българите биха опитали нови форми на работа.

Едва 8% от българите биха пробвали нови форми на работа. Това демонстрира изследване на Центъра за икономическо развиване. Изводът от проучването е, че у нас следва развиването на такива нови форми, само че със относително мудни темпове.

Директорът на центъра доктор Мария Прохаска показа на конференция плана "Адаптиране на индустриалните връзки към новите форми на работа през 2018 година ". Той е финансиран от Европейската комисия и обгръща шест страни - България, Северна Македония, Хърватска, Румъния, Полша и Чехия.

Според данните в проучването в България преобладават наетите според общоприетия трудов контракт - 90% от лицата на пазара на труда. Самонаетите и самоосигуряващите се съставляват почти 9%. Работещите без трудов контракт, в това число и тези по цивилен контракт, са 1.9 на 100.

Проучването демонстрира, че новите форми на работа са при самонаетите и самоосигуряващите се лица. Кои са те:

1. Споделяне на чиновник, при което обособен служащ се наема групово от група работодатели, с цел да удовлетворят потребностите от човешки запаси на разнообразни дружества;

2. Споделяне на служба, при което шеф наема двама или повече служащи да попълнят групово избрана длъжност;

3. Непостоянна работа, при която работодателят не е длъжен постоянно да обезпечава работа на служителя, а се употребява от гъвкавостта да търси услугите на служащия при нужда;

4. Надомна работа чрез осведомителните и информационните технологии, при която служащите могат да извършат предоставената им активност от което и да е място, по което и да е време;

5. Базирана на ваучери работа, при която трудовите взаимоотношения се свеждат до заплащането на услуги с ваучер, покриващ дължимото заплащане и обществени осигуровки;

6. Работа за цялост от възложители (портфейл), при която самоосигуряващото се лице работи за огромен брой клиенти, като за всеки един от тях прави дребна по мащаб професионална дейност;

7. Кооперативна претовареност, при която упражняващи свободна специалност, самоосигуряващи се лица или микропредприятия си сътрудничат по някакъв метод, с цел да преодолеят рестриктивните мерки на мащаба и професионалната изолираност.

Съдейки от социологическото изследване, 80-90% от респондентите в никакъв случай не са били участници в някои от посочените нови форми. Работата от разстояние е позната за 6.6%, а 4.6% са осведомени с работата за цялост от възложители. 82.2% от интервюираните отхвърлят опцията да преминат към сходна вид претовареност, което приказва за стеснен капацитет за развиване на новите форми. Осем % обаче са заинтригувани и биха желали да опитат тази опция.

Най-голямото преимущество в новите форми съгласно 54.3% е независимостта, свободата самичък да си бъдеш шеф, следвана от гъвкавото работно време (39.3%), контроа и независимото взимане на решения (37.9%), по-големите приходи (20%) и по-добрият баланс сред работа и персонален живот (18.6%).

Представители на обществените сътрудници и хора, които работят по типичен трудов контракт, считат, че новите форми на работа към момента са екзотика в България. Те обгръщат по-младата генерация. Изводът от изследването е, че тяхното развиване следва, само че със относително мудни темпове.

Социологическото изследване е обърнало внимание и на онлайн платформите. В нашата страна те са едва познати , изключително в дребните градове и селата. Ето за какво е рано да се вършат безапелационни заключения за развиването им и заетостта при тях. 46.1% в никакъв случай не се чували за онлайн платформите за разлика от 32.2% от респондентите, които са чували за тях, само че в никакъв случай не са ги употребявали.

Препоръките са да се популяризира повече информация за опциите и особеностите на новите форми на работа, с цел да може хората, които демонстрират интерес, да подхващат стъпки за развиването си.