Заговорът на Катилина
Едно от най-прочутите съзаклятия в историята е заговорът на Катилина.
Както доста хора от „ елита “ на Рим, Луций Сергий Катилина прекарва младостта си в лукс, благоденствие и разсипничество, измежду разпуснати другари и непрекъснати гуляи. Всичко това прахосало благосъстоянието му и той изпаднал в задължения. Докато заемал длъжността пропретор (временен шеф на провинция) в Африка, обложил хората с големи налози, с цел да изкара повече пари, които присвоявал. Кандидатирал се за консул, само че му отказали поради неприлично държание.
В очакване на по-благоприятен миг за замогване Катилина събрал към себе си група от по-видни римляни, изпаднали като него в задължения. Постепенно групата се разраснала до размерите на сериозна войскова мощ. Причината била, че бойците на диктатора Сула, управлявал до наскоро, били заграбили земите на хиляди мирни поданици. Така в Италия се появили тълпи от просяци и скитници, подготвени да служат на всеки, който им заплаща. Един от съучастниците на Катилина – военачалникът Манлий, провел няколко хиляди души в стегната войнска част и се укрили в региона Етрурия. Те трябвало да атакуван Рим в уговорено време.
Но тук се намесило едно съдбовно събитие, дефинирано от французите доста епохи по-късно: „ Шерше ла фам! “ (Търсете дамата! “). С други думи – в случай че някъде има някакви необясними затруднения, в основата им постоянно е жена. Доколко това е общовалидно, е обособен въпрос, само че тогава се оказало тъкмо по този начин. Главният зложелател на Катилина – фамозният оратор Цицерон, определен за консул през 63 година прочие Хр., разбрал за заговора от някоя си Фулвия – държанка на един от конспираторите. На 20 октомври същата година Цицерон привлякъл вниманието на Сената към подозрителни признаци: обезпокоително неспокойствие в Етрурия и секрети събрания в столицата. Сенаторите, страхувайки се за живота и парцелите си, дали на енергичния консул диктаторска власт и авансово одобрили идващите му дейности. Тогава Катилина решил да избърза с реализирането на проекта си. Той събрал своите съучастници. Решили да подпалят Рим по едно и също време на 12 места и да убият Цицерон. Рано сутринта на 7 ноември двама съзаклятници отишли в дома му. Но там разкрили, че къщата се охранява от многочислена стража и им се наложило да изоставят замисъла си.
Цицерон
На 8 ноември, по време на съвещание на сената участвал и Катилина. Цицерон произнесъл най-прочутата си тирада, останала в историята на ораторското изкуство най-много с първото си изречение, което и до през днешния ден се дава като образец за стремително начало:
– Докога, о, Катилина, ще изпитваш нашето самообладание?
След това му обяснил, че като консул има власт да заповяда да го екзекутират незабавно, само че просто не желае да бъде упрекнат в прекомерна свирепост.
Катилина желал да се отбрани, само че се разнесли негодуващи крясъци – а сенаторите, които седели на една и съща скамейка с него, му обърнали тил и се преместили. Вбесен, Катилина напуснал залата, като възкликнал заплашително:
– С руините на Рим ще угася пожара, в който желаят да ме изгорят!
След това побързал да отиде в Етрурия при войската на Манлий.
Късметът обаче бил на страната на Цицерон.
По това време в Рим се намира посланиците на келтското племе алоброги, пристигнали с молба да се понижат налозите, от които страдал народът им. Заговорниците им предложили да поддържат войската на Катилина с конницата си. Обаче алоброгите съобщили това на консула Цицерон, надявайки се по този метод да завоюват благоволението на римския сенат. Цицерон им наредил да се престорят, че одобряват предлагането на съзаклятниците.
Речено-сторено. Заговорниците връчили на посланиците писма до старейшините на племето. Цицерон незабавно заповядал да бъдат хванати. Съзаклятниците обаче отричали настойчиво. Тогава Цицерон призовал посланиците на алоброгите, които разкрили всичко. Сенатът бил свикан незабавно на съвещание, което било доста бурно. Арестуваните били хвърлени в тюрма и удушени.
По същото време в Етрурия Катилина бил събрал армия от 2 легиона – съвсем 10 000 души. Срещу него към този момент било належащо да се изпрати цяла войска.
Битката се състояла при Пистория. Луций Сергий Катилина поставил всички отличителни знаци на военачалник и заповядал пред него да бъде носен сребърен орел.
Сражението било извънредно яростно и с доста загуби от двете страни. Победата над бунтовниците коствала доста старания. Когато видял, че армията му търпи погром, Катилина се хвърлил измежду гъстите вражески редици и паднал в багра с меч в ръка.
Когато го разкрили, към момента дишал. Лицето му продължавало да показва волята и решителността, с които се отличавал през целия си живот. Но този живот щял да бъде доста по-достоен, в случай че бил изживян в интерес на родината му.
Цицерон упреква Катилина
