Демографът доц. Черкезова пред ФАКТИ: Жените в България ще стават все повече, живеят по-дълго от мъжете
Едно е, че понижаваме, а също по този начин и остаряваме – също по-бързо спрямо предишни интервали. Ако сред предходните две преброявания делът на възрастното население е повишен с 1,7 процентни пункта, то през последните 10 години следим нарастване с 5 процентни пункта. Тук също следим задълбочаване на териториалните разлики в степента на остаряване на популацията. Какво още ни чака и изчезваща нация ли сме… Пред ФАКТИ приказва демографът доцент Стоянка Черкезова, която е специалист в региона на „ Структури на популацията: възрастови и етнически и миграции “, Департамент Демография, ИИНЧ– Българска академия на науките.
- Доц. Черкезова, преди дни Националният статистически институт разгласи окончателните резултати от преброяването на популацията. Тенденцията е повече от тревожна. За последните 10 години сме се стопили с 845 000 човека…
-Да, фактически наклонността е тревожна, само че би трябвало да подчертаем, че тази наклонност се следи от началото на прехода към пазарна стопанска система и малко преди този момент. Т.е. това не е нова наклонност. Ако при започване на прехода понижението на популацията се дължеше главно на емиграцията отвън страната, то при всяко последващо броене следим, че въздействието на естествените процеси нараства. Това продължава до предходното броене през 2011-а. След това въздействието на миграцията стартира да пораства. Към сегашния миг към момента ние понижаваме, тъй като броят на умиранията всяка година надвишава броя на ражданията. Естественият принос е съдействал почти за 60% от понижението на популацията за интервала сред последните две преброявания.
- Кои са главните трендове, които се обрисуват?
- Подобно на предходния десетгодишен интервал популацията понижава, само че към този момент с по-висока активност на процеса. През последните 10 години популацията е намалявало с 1,2 % всяка година, сред 2001 и 2011 година - с 0,7 %, а предходните 8 години – с 0,9%.
Освен това се задълбочават разликите при разпределението на популацията град-село, както и сред областите.
Общо в селата популацията понижава по-бързо, в сравнение с понижава в градовете, въпреки че и там на множеството места понижава. За разлика от предварителните данни от Преброяването в окончателните, които са по-точни, се записва понижение във всички области на страната, в това число в област София - град. Има фрапантни разлики в бързината, с която понижава популацията по области. В резултат през 2021 година популацията в минимум обитаемата област (Видин) е едвам 6 % от това в най-населената област (София-град ).
- След 1985 година страната ни съвсем доближава 9 милиона души като население, след което стартира да понижава. Така за тези близо 40 години ние сме с над 2,4 милиона души по-малко?
- Да, по този начин е. Това са дългогодишни трендове, които се дължат на доста аргументи, само че тези аргументи са заложени главно в предишното. От една страна развиването на популацията на страната ни е сходно с това на доста от развитите страни в света и съответно в Европа. Ние прекосяваме през сходни стадии на промени в демографското държание и някои сходни промени в структурите на популацията. Но също така при нас има високата активност на много процеси след началото на прехода. Сега следим инерция на популацията, която в допълнение ускорява, забързва това, което се случва, и това към този момент е предизвикателство. Така да вземем за пример, не можем да чакаме, че при намаляващата раждаемост почнала в средата на осемдесетте години на предишния век и при изострянето на тези процеси през деветдесетте години, през днешния ден ще имаме задоволително млади дами, които евентуално да станат майки. Когато дамите в детеродна възраст понижават, тъй като през последните сред 15 и 40 години са се раждали по-малко деца, даже при опазване на междинния брой деца, който се чака да роди една жена през живота си, ражданията ще понижават.
Друг образец, който е позитивен, е удължаването на живота. В годините на преход към пазарна стопанска система хората усилват годините си живот най-бързо от 1950 година до момента. При това отсрочване на гибелта в този момент следим повече умирания във висока възраст отпреди и заради това повече умирания като цяло. Ситуацията в допълнение се утежни от пандемията от Ковид-19 през последните 2 години.
- В момента популацията на България е малко над 6,5 милиона. Защо загиваме като народ?
- Не бих нарекла тези трендове, въпреки че е доста неподходяща, загиване. Българското население сега е към два пъти повече спрямо началото на предишния век. Но фактически тези трендове единствено могат да бъдат избрани като отрицателни. През последните малко над 30 години България мина през огромни трансформации в политическата, обществената и икономическата системи. Това докара до ново демографско държание, което не се записва или се записва рядко в предходните години на социализъм. Преди 1989 година България е със затворени граници, стопанската система е от планов вид, а обществените права са обезпечени от страната и се разгръщат върху всички жители. Трудовият пазар предстои на съвсем цялостна регулация. Налице са редица пронаталистични политики. През 1989 година, когато имаше промяна на политическия режим, границите на страната се отвориха. Първите 10 години от началото на прехода към пазарна стопанска система бяха придружени със икономическа турбуленция и отдръпване на обществената страна.
В този стадий емигрантските потоци бяха невиждано високи като отплата за дългото им удържане преди този момент.
Емигрираха най-вече младежи, което непосредствено оказа въздействие върху възрастовата конструкция на популацията. Ражданията се отлагаха за по-благоприятен миг. Това отсрочване стартира да се трансформира в културна норма. Вече хората одобряват за обикновено да се ражда по-късно, въпреки да има стабилизиране на икономическата обстановка. От друга страна в тази стабилизация наблюдавахме съществено повишаване на неравенствата, а това също има значение за демографското държание.
- За последните 10 години най-вече от популацията си е изгубил град Видин, следван от Габрово и Смолян…
- Това са областите в България с едни от най-силно остарелите общности, което ги слага в сложна демографска обстановка. Тенденциите, които описах досега, са годни за тези области с по-голяма мощ, тъй като процесите там са в по-напреднал стадий. Те могат да покажат какво може да се чака да се случи приблизително за България в идващите 10 години.
- Жените са повече от мъжете - 51.9% към 48.1%?
- Жените в България ще стават от ден на ден. Това систематизиране е типично за страната от доста годии насам. Можем да чакаме, че ще се продължи това да има увеличение на каузи на дамите и в бъдеще, тъй като популацията в допълнение ще остарява, а дамите живеят по-дълго от мъжете.
- Към 7 септември 2021 година популацията на 65 и повече години е 1 532 667 души, или 23,5% от хората в страната. Това значи, че близо всеки четвърти човек е в пенсионна възраст...
- Да, фактически това оказва въздействие върху броя на пенсионерите, въпреки пенсионната възраст да се повишава. Населението на възраст 65 и повече години е повишено с 12.6%. Пенсионната промяна отчасти забавя повишаването на пенсионерите, само че не в цялостна степен.
- Хората в дейна работна възраст сред 15 и 64 години са 4 069 400 души, или 62.4%, само че и те понижават. Каква е наклонността и тук?
- Докато популацията сред 15 и 64 години е намаляло с 19,1 %. Най-младото население – под 15 години също е намаляло с 5,9 %. В резултат на това на всеки 100 души във възрастовата група 15 - 64 години се падат по 60 под 15 и над 64 години. За съпоставяне през 2011 година на всеки 100 души са се падали по близо 47. Това слага провокации, както пред пазара на труда (няма задоволително работна сила), по този начин и през здравната, обществената и осигурителната системи.
- Защо единствено приказваме за тематиката, че ни чака неприятно бъдеще, а не се вижда нищо да се прави?
- Действително вероятностите не са положителни, още повече, че обстановката е доста по-комплексна като се вземе пред тип глобализацията, конкуренцията извън, засилващите се цифровизация и автоматизация, задаващата се поляризация в заетостта, която евентуално ще ускори неравенствата, нуждата не просто от повече работна мощ, а от повече добре квалифицирана работна мощ.
При тази комплексност на дълготрайните проблеми, когато прибавим краткосрочните провокации, свързани с пандемията от Ковид-19, войната в Украйна и последствията от тях за стопанските системи на страните в Европа, е доста мъчно да се дадат бързи и съответни решения. Общо взето фокусът би трябвало да е върху политики с дълготрайно позитивно влияние, само че хората могат да усетят по-силно действието на краткосрочните решения. Последните са като симптоматичните медикаменти - не вземат решение проблемите, а единствено краткотрайно уталожват към този момент години струпване на провокации. Хората мъчно усещат позитивното деяние на дълготрайните политики (макар към този момент да има такива, само че малко), тъй като те ще подействат в бъдеще. А политиките с популистко значение се усещат, само че за малко и оставят чувството за деяние на парче. Но фактически проблематизирането на действителността има своите корени в обективно сложното ни всекидневие.
- Има ли решения. Как се оправят в други страни…
- Решението не е единствено едно, само че минава през основаване на по-добри условия на живот. За да се случи това, е належащо развиване на стопанската система. Последното изисква най-малко по-добра подготовка на младите за присъединяване в пазара на труда, което минава през просветителната система; намиране на решения за включването им на пазара на труда по-рано; високи стандарти в опазването на здравето и необятен достъп до здравни услуги за растящото поколение; стимулиране на нововъведенията в бизнеса за повишение на конкурентоспособността му на интернационалните пазари и път към премахване на корупционните практики в страната. Тези решения имат дълготраен темперамент и тяхното влияние не може да се усети незабавно от хората, само че е нужното уравнение за бъдещето на страната и нейното население.
- Доц. Черкезова, преди дни Националният статистически институт разгласи окончателните резултати от преброяването на популацията. Тенденцията е повече от тревожна. За последните 10 години сме се стопили с 845 000 човека…
-Да, фактически наклонността е тревожна, само че би трябвало да подчертаем, че тази наклонност се следи от началото на прехода към пазарна стопанска система и малко преди този момент. Т.е. това не е нова наклонност. Ако при започване на прехода понижението на популацията се дължеше главно на емиграцията отвън страната, то при всяко последващо броене следим, че въздействието на естествените процеси нараства. Това продължава до предходното броене през 2011-а. След това въздействието на миграцията стартира да пораства. Към сегашния миг към момента ние понижаваме, тъй като броят на умиранията всяка година надвишава броя на ражданията. Естественият принос е съдействал почти за 60% от понижението на популацията за интервала сред последните две преброявания.
- Кои са главните трендове, които се обрисуват?
- Подобно на предходния десетгодишен интервал популацията понижава, само че към този момент с по-висока активност на процеса. През последните 10 години популацията е намалявало с 1,2 % всяка година, сред 2001 и 2011 година - с 0,7 %, а предходните 8 години – с 0,9%.
Освен това се задълбочават разликите при разпределението на популацията град-село, както и сред областите.
Общо в селата популацията понижава по-бързо, в сравнение с понижава в градовете, въпреки че и там на множеството места понижава. За разлика от предварителните данни от Преброяването в окончателните, които са по-точни, се записва понижение във всички области на страната, в това число в област София - град. Има фрапантни разлики в бързината, с която понижава популацията по области. В резултат през 2021 година популацията в минимум обитаемата област (Видин) е едвам 6 % от това в най-населената област (София-град ).
- След 1985 година страната ни съвсем доближава 9 милиона души като население, след което стартира да понижава. Така за тези близо 40 години ние сме с над 2,4 милиона души по-малко?
- Да, по този начин е. Това са дългогодишни трендове, които се дължат на доста аргументи, само че тези аргументи са заложени главно в предишното. От една страна развиването на популацията на страната ни е сходно с това на доста от развитите страни в света и съответно в Европа. Ние прекосяваме през сходни стадии на промени в демографското държание и някои сходни промени в структурите на популацията. Но също така при нас има високата активност на много процеси след началото на прехода. Сега следим инерция на популацията, която в допълнение ускорява, забързва това, което се случва, и това към този момент е предизвикателство. Така да вземем за пример, не можем да чакаме, че при намаляващата раждаемост почнала в средата на осемдесетте години на предишния век и при изострянето на тези процеси през деветдесетте години, през днешния ден ще имаме задоволително млади дами, които евентуално да станат майки. Когато дамите в детеродна възраст понижават, тъй като през последните сред 15 и 40 години са се раждали по-малко деца, даже при опазване на междинния брой деца, който се чака да роди една жена през живота си, ражданията ще понижават.
Друг образец, който е позитивен, е удължаването на живота. В годините на преход към пазарна стопанска система хората усилват годините си живот най-бързо от 1950 година до момента. При това отсрочване на гибелта в този момент следим повече умирания във висока възраст отпреди и заради това повече умирания като цяло. Ситуацията в допълнение се утежни от пандемията от Ковид-19 през последните 2 години.
- В момента популацията на България е малко над 6,5 милиона. Защо загиваме като народ?
- Не бих нарекла тези трендове, въпреки че е доста неподходяща, загиване. Българското население сега е към два пъти повече спрямо началото на предишния век. Но фактически тези трендове единствено могат да бъдат избрани като отрицателни. През последните малко над 30 години България мина през огромни трансформации в политическата, обществената и икономическата системи. Това докара до ново демографско държание, което не се записва или се записва рядко в предходните години на социализъм. Преди 1989 година България е със затворени граници, стопанската система е от планов вид, а обществените права са обезпечени от страната и се разгръщат върху всички жители. Трудовият пазар предстои на съвсем цялостна регулация. Налице са редица пронаталистични политики. През 1989 година, когато имаше промяна на политическия режим, границите на страната се отвориха. Първите 10 години от началото на прехода към пазарна стопанска система бяха придружени със икономическа турбуленция и отдръпване на обществената страна.
В този стадий емигрантските потоци бяха невиждано високи като отплата за дългото им удържане преди този момент.
Емигрираха най-вече младежи, което непосредствено оказа въздействие върху възрастовата конструкция на популацията. Ражданията се отлагаха за по-благоприятен миг. Това отсрочване стартира да се трансформира в културна норма. Вече хората одобряват за обикновено да се ражда по-късно, въпреки да има стабилизиране на икономическата обстановка. От друга страна в тази стабилизация наблюдавахме съществено повишаване на неравенствата, а това също има значение за демографското държание.
- За последните 10 години най-вече от популацията си е изгубил град Видин, следван от Габрово и Смолян…
- Това са областите в България с едни от най-силно остарелите общности, което ги слага в сложна демографска обстановка. Тенденциите, които описах досега, са годни за тези области с по-голяма мощ, тъй като процесите там са в по-напреднал стадий. Те могат да покажат какво може да се чака да се случи приблизително за България в идващите 10 години.
- Жените са повече от мъжете - 51.9% към 48.1%?
- Жените в България ще стават от ден на ден. Това систематизиране е типично за страната от доста годии насам. Можем да чакаме, че ще се продължи това да има увеличение на каузи на дамите и в бъдеще, тъй като популацията в допълнение ще остарява, а дамите живеят по-дълго от мъжете.
- Към 7 септември 2021 година популацията на 65 и повече години е 1 532 667 души, или 23,5% от хората в страната. Това значи, че близо всеки четвърти човек е в пенсионна възраст...
- Да, фактически това оказва въздействие върху броя на пенсионерите, въпреки пенсионната възраст да се повишава. Населението на възраст 65 и повече години е повишено с 12.6%. Пенсионната промяна отчасти забавя повишаването на пенсионерите, само че не в цялостна степен.
- Хората в дейна работна възраст сред 15 и 64 години са 4 069 400 души, или 62.4%, само че и те понижават. Каква е наклонността и тук?
- Докато популацията сред 15 и 64 години е намаляло с 19,1 %. Най-младото население – под 15 години също е намаляло с 5,9 %. В резултат на това на всеки 100 души във възрастовата група 15 - 64 години се падат по 60 под 15 и над 64 години. За съпоставяне през 2011 година на всеки 100 души са се падали по близо 47. Това слага провокации, както пред пазара на труда (няма задоволително работна сила), по този начин и през здравната, обществената и осигурителната системи.
- Защо единствено приказваме за тематиката, че ни чака неприятно бъдеще, а не се вижда нищо да се прави?
- Действително вероятностите не са положителни, още повече, че обстановката е доста по-комплексна като се вземе пред тип глобализацията, конкуренцията извън, засилващите се цифровизация и автоматизация, задаващата се поляризация в заетостта, която евентуално ще ускори неравенствата, нуждата не просто от повече работна мощ, а от повече добре квалифицирана работна мощ.
При тази комплексност на дълготрайните проблеми, когато прибавим краткосрочните провокации, свързани с пандемията от Ковид-19, войната в Украйна и последствията от тях за стопанските системи на страните в Европа, е доста мъчно да се дадат бързи и съответни решения. Общо взето фокусът би трябвало да е върху политики с дълготрайно позитивно влияние, само че хората могат да усетят по-силно действието на краткосрочните решения. Последните са като симптоматичните медикаменти - не вземат решение проблемите, а единствено краткотрайно уталожват към този момент години струпване на провокации. Хората мъчно усещат позитивното деяние на дълготрайните политики (макар към този момент да има такива, само че малко), тъй като те ще подействат в бъдеще. А политиките с популистко значение се усещат, само че за малко и оставят чувството за деяние на парче. Но фактически проблематизирането на действителността има своите корени в обективно сложното ни всекидневие.
- Има ли решения. Как се оправят в други страни…
- Решението не е единствено едно, само че минава през основаване на по-добри условия на живот. За да се случи това, е належащо развиване на стопанската система. Последното изисква най-малко по-добра подготовка на младите за присъединяване в пазара на труда, което минава през просветителната система; намиране на решения за включването им на пазара на труда по-рано; високи стандарти в опазването на здравето и необятен достъп до здравни услуги за растящото поколение; стимулиране на нововъведенията в бизнеса за повишение на конкурентоспособността му на интернационалните пазари и път към премахване на корупционните практики в страната. Тези решения имат дълготраен темперамент и тяхното влияние не може да се усети незабавно от хората, само че е нужното уравнение за бъдещето на страната и нейното население.
Източник: fakti.bg
КОМЕНТАРИ