Астероидите – камъните, които наистина падат от небето
Едни от най-честите медийни събития, свързани с Космоса, непроменяемо се концентрират върху метеоритите. Няколко пъти в годината се случва съвсем едно и също. Група астрономи пуска известие за пресата, в което се споделя, че
метеоритът X
(чието име нормално е енигматична композиция от букви и цифри) е „ евентуално рисков ”, тъй като ще премине на разстояние Y милиона километра – съгласно галактическите мащаби „ на косъм ” от Земята. Нещо повече, споделят учените, предварителните калкулации на орбитата на X демонстрират, че той има Z% късмет (цифра, която нормално е хилядни или стотни от процента) да се сблъска с планетата ни, когато прелита покрай нея през годината ABCD (произволна календарна година до края на 21. или през идващите столетия).
Този към този момент обикновен модел планува няколко седмици по-късно в медиите да се появи ново научно известие, съгласно което спомагателните калкулации за орбитата на X са отстранили опцията за неотдавнашен конфликт със Земята, като освен това остава известна опция за колизия през ABCD година. За да се откри този риск, са нужни спомагателни проучвания, обобщават учените.
Всичко това поражда съществени въпроси за общуването сред
астрономическата общественост
и международната аудитория. Преди всичко, най-важният резултат от този информативен модел е, че даже най-любознателната част от четящата публика последователно губи какъвто и да е интерес към приказките за „ евентуално рискови метеорити ”. Основният проблем е добре известният синдром на лъжливото овчарче.
Иначе казано, в случай че някой ден изцяло действителната опция към Земята да лети голям пай небесна канара стане факт, астрономите откриватели ще се изправят пред една извънредно скептична публика – допустимо най-лошият вид при положение на световен проблем, изискващ световно решение.
Нека обаче се концентрираме върху фундаменталните въпроси – какъв брой рискови в действителност са метеоритите, какво можем да създадем по въпроса и за какво в последна сметка съответните „ астероидни прогнози ” са толкоз несигурни?
Да стартираме от същността на метеоритите. Образно казано, те са
строителен боклук,
останал след построяването на Слънчевата система. Те съставляват съхранени замразени останки от суровия материал, от който са построени всички планети, в това число Земята.
