Забележителният Анжел Вагенщайн на 100 години – писател, общественик, авантюрист
Една забележителна персона отбелязва през днешния ден, 17 октомври, 100-годишния си празник – Анжел Вагенщайн.
Живял в три столетия, деен участник в няколко повратни точки в историята на човечеството, той е и публицист, журналист, режисьор, сценарист, държавник с непоклатими и изстрадани леви убеждения.
Да прибавим и авантюрист, в случай че се доверим на думите му, че „ всяка гражданска война е една случка с неразбираем излаз - прекомерно постоянно друг от посланията първоначално й, тъй като революциите се раждат, с цел да трансформират околния пейзаж и да умрат. ”
С изострен разум, харизма и сериозен взор той е вълнуващ повествовател.
Авторът на книги, оценени и от читатели, и от критици, самичък има живот, заслужен за разказ.
Роден през 1922 година в гр. Пловдив в еврейско занаятчийско семейство, той прекарва ранното си детство в Париж, където родителите му, изповядващи леви хрумвания, емигрирали по политически аргументи.
След прошка фамилията се завръща в София, само че след влизането на България във Втората международна война на страната на Германия, той е изпратен в еврейски лагер в Македония.
Успява да избяга оттова и се включва в съпротивителното придвижване против фашизма.
Заловен след акция и инквизиран грубо, Анжел Вагенщайн е наказан на гибел по Закона за отбрана на страната. Това се случва през 1944 година, когато е 22-годишен. Навлизането на Червената войска у нас го избавя, защото присъдата, произнеса в Царска България, остава неизпълнена.
След края на войната Вагенщайн следва кинодраматургия в Московската кино академия (ВГИК). Като първият чужденец, приключил академията, неговата тапия е с №1.
През 50-те години стартира забележителното му наличие в българското кино. Филмът „ Звезди “ по негов сюжет и под режисурата на Конрад Волф получава Специалната премия на журито на фестивала в Кан (1959).
Негови са и сюжетите на обичаните и известни ленти като „ Звезди в косите, сълзи в очите “, „ Допълнение към закона за отбрана на страната “, „ Гоя “, „ Борис I “, „ След края на света “.
Джеки, както го назовават, е създател на над 50 сюжети за игрални, документални и анимационни филми, създадени в България, Германия, Русия, Чехия, Гърция, Унгария, Грузия, Китай и Виетнам. Негови пиеси излизат както на сцената у нас, по този начин и в чужбина.
За Вагенщайн преходът към новото време стартира през януари 1989 година. Тогава той е един от 12-те български интелектуалци с новаторски убеждения, поканени от президента Франсоа Митеран на историческата закуска във френското посолство в София.
Вагенщайн е притежател на френското звание „ Офицер на Ордена за заслуги към нацията “.
Събитията, които последваха закуската във френското посолство, са известни. През ноември 1989-а пада Берлинската стена, а на 18-ти на площада пред катедралата „ Свети Александър Невски “ се организира първият свободен протест.
По-малко знае се, че в неговия дом е взето решението за провеждането на митинга – първият видим знак, че България потегля към смяна.
Членувал е и в Комитета за отбрана на Русе. Участник в дебатите на Кръглата маса, където бяха контрактувани главните правила за политическото развиване на страната.
В Седмото Велико национално заседание, което създаде и одобри сегашната българска Конституция, е народен представител от Българска социалистическа партия.
В идващите години, предан на творчеството си, Вагенщайн основава романите „ Петокнижие Исаково “, „ Далеч от Толедо “ и „ Сбогом, Шанхай “. Трилогията е отдадена на ориста на евреите през Втората международна война, а за тях създателят е почетен и с огромната европейска премия за литература на името на Жан Моне, създателя на Европейския съюз. Творбите са отличени също от Съюза на българските писатели, Сорбоната и ЮНЕСКО.
Вагенщайн е един от един от най-издаваните български създатели в чужбина.
Романите му са преведени на британски, немски, френски, съветски, полски, испански, чешки, маджарски, италиански, китайски и иврит.
През 2002 г. е награден и с най-високия български медал „ Стара планина “ – I ст. за заслугите си към българската просвета.
С клеймото на „ Колибри “ излиза и книгата му „ Преди края на света. Драскулки от неолита ” (2011).
Всяка негова позиция се трансформира в събитие. Като отвореното му писмо до канцлера Ангела Меркел във връзка отхвърли ѝ да участва на парада на Червения площад на 9 май 2015 година и да бъде в Москва на идващия ден – 10 май.
Тогава Джеки Вагенщайн написа: „ Изборът е Ваш, госпожо Меркел, само че споменът ми за оня 10 май 1945-а е обвързван освен с победните фойерверки, с радостните обятия или сълзите от тъга, яд и благополучие, само че и с небрежно захвърлените военни униформи и нацистки отличителни знаци, с укриващите се или преобличащи се като слугини фашистки офицери, с алените ленти по ръкавите на довчерашни български и небългарски главорези, опитващи се да минат за " ни лук яли, ни лук мирисали ", както споделят у нас, с паническите инструкции да се замажат небрежно следите от потресаващите кървави закононарушения на нацизма. “
Текстът стана част от книгата на Вагенщайн „ Серенада за балканска гайда “.
По това време Вагенщайн изповядва и друго: „ Моята горест е от това време, а страховете ми са днешни ".
Според него раздвоението сред Изтока и Запада е особено за България от епохи. „ Тази разкраченост е вековна за България - сред Изтока и Запада. Никога не сме знаели накъде да тръгнем - ту с едните, ту с другите. Празнуваме Рождество Христово с католиците, а Възкресение Христово с православните. Това са двама христосовци, родени в друго време и възкръснали по друго време. С кого от тях сме? “
През 2017 година излезе и американският документален филм „ Изкуството е оръжие “ („ Art Is A Weapon “), отдаден на създателя, чието начало е самобитна къса визитка на един дълъг път: „ Анжел Вагенщайн: един живот, три революции, 52 кино лентата, 4 романа 1000 страници „ драскулки “.
Вагенщайн е притежател на Държавната премия „ Св. Паисий Хилендарски “ за 2013 година.
100-годишният му празник ще бъде маркиран през днешния ден в Дома на киното с прожекция на „ Звезди “ - единственият филм с номинация за „ Златна палма “ и отличен от журито в Кан. Ще бъдат показани и нови издания на известните му романи " Петокнижие Исааково " и " Сбогом, Шанхай ".
Честит празник, Творецо!
Последвайте Епицентър.БГ към този момент и в !
Живял в три столетия, деен участник в няколко повратни точки в историята на човечеството, той е и публицист, журналист, режисьор, сценарист, държавник с непоклатими и изстрадани леви убеждения.
Да прибавим и авантюрист, в случай че се доверим на думите му, че „ всяка гражданска война е една случка с неразбираем излаз - прекомерно постоянно друг от посланията първоначално й, тъй като революциите се раждат, с цел да трансформират околния пейзаж и да умрат. ”
С изострен разум, харизма и сериозен взор той е вълнуващ повествовател.
Авторът на книги, оценени и от читатели, и от критици, самичък има живот, заслужен за разказ.
Роден през 1922 година в гр. Пловдив в еврейско занаятчийско семейство, той прекарва ранното си детство в Париж, където родителите му, изповядващи леви хрумвания, емигрирали по политически аргументи.
След прошка фамилията се завръща в София, само че след влизането на България във Втората международна война на страната на Германия, той е изпратен в еврейски лагер в Македония.
Успява да избяга оттова и се включва в съпротивителното придвижване против фашизма.
Заловен след акция и инквизиран грубо, Анжел Вагенщайн е наказан на гибел по Закона за отбрана на страната. Това се случва през 1944 година, когато е 22-годишен. Навлизането на Червената войска у нас го избавя, защото присъдата, произнеса в Царска България, остава неизпълнена.
След края на войната Вагенщайн следва кинодраматургия в Московската кино академия (ВГИК). Като първият чужденец, приключил академията, неговата тапия е с №1.
През 50-те години стартира забележителното му наличие в българското кино. Филмът „ Звезди “ по негов сюжет и под режисурата на Конрад Волф получава Специалната премия на журито на фестивала в Кан (1959).
Негови са и сюжетите на обичаните и известни ленти като „ Звезди в косите, сълзи в очите “, „ Допълнение към закона за отбрана на страната “, „ Гоя “, „ Борис I “, „ След края на света “.
Джеки, както го назовават, е създател на над 50 сюжети за игрални, документални и анимационни филми, създадени в България, Германия, Русия, Чехия, Гърция, Унгария, Грузия, Китай и Виетнам. Негови пиеси излизат както на сцената у нас, по този начин и в чужбина.
За Вагенщайн преходът към новото време стартира през януари 1989 година. Тогава той е един от 12-те български интелектуалци с новаторски убеждения, поканени от президента Франсоа Митеран на историческата закуска във френското посолство в София.
Вагенщайн е притежател на френското звание „ Офицер на Ордена за заслуги към нацията “.
Събитията, които последваха закуската във френското посолство, са известни. През ноември 1989-а пада Берлинската стена, а на 18-ти на площада пред катедралата „ Свети Александър Невски “ се организира първият свободен протест.
По-малко знае се, че в неговия дом е взето решението за провеждането на митинга – първият видим знак, че България потегля към смяна.
Членувал е и в Комитета за отбрана на Русе. Участник в дебатите на Кръглата маса, където бяха контрактувани главните правила за политическото развиване на страната.
В Седмото Велико национално заседание, което създаде и одобри сегашната българска Конституция, е народен представител от Българска социалистическа партия.
В идващите години, предан на творчеството си, Вагенщайн основава романите „ Петокнижие Исаково “, „ Далеч от Толедо “ и „ Сбогом, Шанхай “. Трилогията е отдадена на ориста на евреите през Втората международна война, а за тях създателят е почетен и с огромната европейска премия за литература на името на Жан Моне, създателя на Европейския съюз. Творбите са отличени също от Съюза на българските писатели, Сорбоната и ЮНЕСКО.
Вагенщайн е един от един от най-издаваните български създатели в чужбина.
Романите му са преведени на британски, немски, френски, съветски, полски, испански, чешки, маджарски, италиански, китайски и иврит.
През 2002 г. е награден и с най-високия български медал „ Стара планина “ – I ст. за заслугите си към българската просвета.
С клеймото на „ Колибри “ излиза и книгата му „ Преди края на света. Драскулки от неолита ” (2011).
Всяка негова позиция се трансформира в събитие. Като отвореното му писмо до канцлера Ангела Меркел във връзка отхвърли ѝ да участва на парада на Червения площад на 9 май 2015 година и да бъде в Москва на идващия ден – 10 май.
Тогава Джеки Вагенщайн написа: „ Изборът е Ваш, госпожо Меркел, само че споменът ми за оня 10 май 1945-а е обвързван освен с победните фойерверки, с радостните обятия или сълзите от тъга, яд и благополучие, само че и с небрежно захвърлените военни униформи и нацистки отличителни знаци, с укриващите се или преобличащи се като слугини фашистки офицери, с алените ленти по ръкавите на довчерашни български и небългарски главорези, опитващи се да минат за " ни лук яли, ни лук мирисали ", както споделят у нас, с паническите инструкции да се замажат небрежно следите от потресаващите кървави закононарушения на нацизма. “
Текстът стана част от книгата на Вагенщайн „ Серенада за балканска гайда “.
По това време Вагенщайн изповядва и друго: „ Моята горест е от това време, а страховете ми са днешни ".
Според него раздвоението сред Изтока и Запада е особено за България от епохи. „ Тази разкраченост е вековна за България - сред Изтока и Запада. Никога не сме знаели накъде да тръгнем - ту с едните, ту с другите. Празнуваме Рождество Христово с католиците, а Възкресение Христово с православните. Това са двама христосовци, родени в друго време и възкръснали по друго време. С кого от тях сме? “
През 2017 година излезе и американският документален филм „ Изкуството е оръжие “ („ Art Is A Weapon “), отдаден на създателя, чието начало е самобитна къса визитка на един дълъг път: „ Анжел Вагенщайн: един живот, три революции, 52 кино лентата, 4 романа 1000 страници „ драскулки “.
Вагенщайн е притежател на Държавната премия „ Св. Паисий Хилендарски “ за 2013 година.
100-годишният му празник ще бъде маркиран през днешния ден в Дома на киното с прожекция на „ Звезди “ - единственият филм с номинация за „ Златна палма “ и отличен от журито в Кан. Ще бъдат показани и нови издания на известните му романи " Петокнижие Исааково " и " Сбогом, Шанхай ".
Честит празник, Творецо!
Последвайте Епицентър.БГ към този момент и в !
Източник: epicenter.bg
КОМЕНТАРИ