Кой ще спре спринта на цените? Джуджета и Нотариуси изкривили пазара с парични потоци
Една от аргументите за по-високата инфлация у нас са и банките, които много въодушевено кредитират жилищното строителство, сподели Левон Хампарцумян
Най-важната причина за растежа на инфлацията е това, че догонваме европейския пазар, само че има и по-малки – пазарът е дребен, елементарен за картелиране и банките, които много въодушевено кредитират жилищното строителство, а другият фактор са джуджета, нотариуси, които също оказват помощ за изкривяването и основаването на сиви парични потоци. Това сподели в „ Здравей, България “ по Нова телевизия банкерът Левон Хампарцумян.
Според него никой не може да контролира изкуствено, или да ограничи устрема на един търговец да печели, защото това било надали не заложено в ДНК-то му. „ Нещото, което контролира цените да бъдат пазарни, са конкуренцията и контролът. Това, че цените са по-високи демонстрира институционална уязвимост ”, изясни той.
Хампарцумян разяснява и тематиката за Данък добавена стойност на хляба като уточни, че преди пандемията и войната, близо 70% от пазара на самун в България, е бил в сивата зона, а премахването на Данък добавена стойност единствено би изравнило обстановката.
„ Има голям брой аргументи за увеличението на инфлацията в България по отношение на еврозоната. Например разликата при месото в Европа е 2,5%, а в България – 6,4% ”, изясни пък основният икономист в Института за пазарна стопанска система Лъчезар Богданов. Според него наклонността е същата и при режийните разноски – водата, токът и газта също нарастват.
„ Млечните артикули и яйцата са систематично по-скъпи и през последните две години не престават да нарастват повече в сравнение с в Европа. Трябва да се ревизира дали има нещо сбъркано в пазарните механизми и регулациите, които да държат тези пазарни аномалии ”, посочи Богаднов. По негови думи през последните три месеца в България инфлацията е с по-ниски стойности, в сравнение с в еврозоната.
„ През последните години в цяла Източна Европа заплатите порастват с доста високи темпове нагоре. Когато има ниска безработица и висок растеж на заплатите, това се отразява и на потреблението. Средно в еврозоната годишния растеж на заплатите е 3%, а при нас е 12% ”, сподели още Богданов.
Най-важната причина за растежа на инфлацията е това, че догонваме европейския пазар, само че има и по-малки – пазарът е дребен, елементарен за картелиране и банките, които много въодушевено кредитират жилищното строителство, а другият фактор са джуджета, нотариуси, които също оказват помощ за изкривяването и основаването на сиви парични потоци. Това сподели в „ Здравей, България “ по Нова телевизия банкерът Левон Хампарцумян.
Според него никой не може да контролира изкуствено, или да ограничи устрема на един търговец да печели, защото това било надали не заложено в ДНК-то му. „ Нещото, което контролира цените да бъдат пазарни, са конкуренцията и контролът. Това, че цените са по-високи демонстрира институционална уязвимост ”, изясни той.
Хампарцумян разяснява и тематиката за Данък добавена стойност на хляба като уточни, че преди пандемията и войната, близо 70% от пазара на самун в България, е бил в сивата зона, а премахването на Данък добавена стойност единствено би изравнило обстановката.
„ Има голям брой аргументи за увеличението на инфлацията в България по отношение на еврозоната. Например разликата при месото в Европа е 2,5%, а в България – 6,4% ”, изясни пък основният икономист в Института за пазарна стопанска система Лъчезар Богданов. Според него наклонността е същата и при режийните разноски – водата, токът и газта също нарастват.
„ Млечните артикули и яйцата са систематично по-скъпи и през последните две години не престават да нарастват повече в сравнение с в Европа. Трябва да се ревизира дали има нещо сбъркано в пазарните механизми и регулациите, които да държат тези пазарни аномалии ”, посочи Богаднов. По негови думи през последните три месеца в България инфлацията е с по-ниски стойности, в сравнение с в еврозоната.
„ През последните години в цяла Източна Европа заплатите порастват с доста високи темпове нагоре. Когато има ниска безработица и висок растеж на заплатите, това се отразява и на потреблението. Средно в еврозоната годишния растеж на заплатите е 3%, а при нас е 12% ”, сподели още Богданов.
Източник: flagman.bg
КОМЕНТАРИ