Равносметката от членството в ЕС: дадохме 9 млрд. евро, получихме 30 млрд евро
Над 3 пъти повече средства от Европейски Съюз е получила България, в сравнение с е дала. Това демонстрира равносметката от участието ни в Евросъюза. Тя е за 17-те години, откогато сме в него.
България е направила 9,056 милиарда евро вноски в общия бюджет на Европейски Съюз. За същото време е получила 30,383 милиарда евро под формата на аграрни дотации и директни заплащания по оперативни стратегии. Това сочи информация от Финансовото министерство, оповестена от “24 часа ”.
Или в случай че се тегли чертата, за 17 години страната ни
е получила безплатно 21,327 милиарда евро,
или приблизително по 1,2 милиарда евро през всяка една от тези години.
Към сметката би трябвало да се прибавят и над 500 модерни рейса, над 40 трамвая, тролеи и други транспортни средства, които обновиха градския превоз във всички по-големи градове.
По отношение на заплатите, разликата е тъкмо 320%, тъй като
в края на 2006 година междинната заплата в България беше 499 лева,
до момента в който през март 2024 година към този момент е 2300 лева, т.е. се е нараснала повече от 4 пъти.
Аргументът, че инфлацията е изяла това нарастване, някак си не върви, тъй като сред декември 2006 и декември 2023 година тя е 92%. С други думи, и да я приспаднем, действителният напредък на междинния приход отново излиза, че е над 3 пъти.
Днес малко на брой си спомнят, само че към края на 2006 година лихвата по ипотечните заеми се движеше сред 6,9 и 7,95%. И даже това
на мнозина им се струваше обикновено,
тъй като с наближаването на датата на присъединението банките започнаха да калкулират по-малък риск и лихвата стартира да пада още преди 2007 година В предходното десетилетие тя беше над 14%.
От влизането ни в Европейски Съюз насам лихвата върху ипотечните заеми стартира гладко да понижава, с цел да стигне сега до размери от порядъка на 2,4 – 2,8%.
Имаше единствено едно малко изключение – след началото на международната финансова рецесия тя стартира да нараства, само че това продължи докъм 2013-2015 година
По отношение на покупателната дарба, България
съумява да се приближи последователно до междинното за общността равнище,
въпреки и придвижването да е със скоростта на охлюв. И както гласи шегата – с цел да настигне България останалия свят, той би трябвало да тича против нея.
При влизането на България в Европейски Съюз
покупателната дарба на българското население е била 45,7%
междинното в Европейски Съюз. Този % се усилва последователно, с цел да стигне сега 64% от междинния за Европейски Съюз индикатор, т.е. е с 36% под него. И още веднъж в годините на огромната финансова рецесия – през 2010-2013 година проличава задържане на растежа и даже леко понижаване.
Само че покупателната дарба на българите
продължава както постоянно да е на последното място в Европейски Съюз
Непосредствено преди България са Гърция, в която покупателната дарба на популацията е с 33% под междинния за Европейски Съюз индикатор, и Латвия, в която е с 29% по-ниска.
Съвсем друго е ситуацията с Хърватия, която усили мощно този индикатор след влизането си в еврозоната и сега той е единствено с 24% под междинния за Европейски Съюз.
Истината обаче е, че
подоходното неравноправие в България е много огромно
и продължава да слага страната ни на последно място в общността. Показва го коефициентът на Джини, с който този индикатор се мери в целия свят от 60-те години на предишния век насам.
Коефицентът се движи от 0 до 100 и в случай че е нула или покрай нея. Това значи, че хората в тази страна получават безусловно идентични приходи. 100 значи, че единствено един човек получава всичките приходи, а останалите не получават нищо.
По време на социализма този коефициент в България е бил със стойност към 20. От 90-те години на предишния век се подвига внезапно, с цел да стигне 40. При влизането ни в Европейски Съюз през 2007 година той е към 38. А през идващите няколко години понижава леко, с цел да падне до 33,2 през 2010 година Лошото е, че
от този момент последователно се усилва
и най-големият индикатор – 40,8, е доближат през 2019 година Но от този момент насам също стартира да понижава и сега е 37,2. С други думи, той е съвсем същият, какъвто е бил при влизането ни в Европейски Съюз или във връзка с неравенството в приходите България на процедура не е постигнала нищо за тези 17 години.
България е направила 9,056 милиарда евро вноски в общия бюджет на Европейски Съюз. За същото време е получила 30,383 милиарда евро под формата на аграрни дотации и директни заплащания по оперативни стратегии. Това сочи информация от Финансовото министерство, оповестена от “24 часа ”.
Или в случай че се тегли чертата, за 17 години страната ни
е получила безплатно 21,327 милиарда евро,
или приблизително по 1,2 милиарда евро през всяка една от тези години.
Към сметката би трябвало да се прибавят и над 500 модерни рейса, над 40 трамвая, тролеи и други транспортни средства, които обновиха градския превоз във всички по-големи градове.
По отношение на заплатите, разликата е тъкмо 320%, тъй като
в края на 2006 година междинната заплата в България беше 499 лева,
до момента в който през март 2024 година към този момент е 2300 лева, т.е. се е нараснала повече от 4 пъти.
Аргументът, че инфлацията е изяла това нарастване, някак си не върви, тъй като сред декември 2006 и декември 2023 година тя е 92%. С други думи, и да я приспаднем, действителният напредък на междинния приход отново излиза, че е над 3 пъти.
Днес малко на брой си спомнят, само че към края на 2006 година лихвата по ипотечните заеми се движеше сред 6,9 и 7,95%. И даже това
на мнозина им се струваше обикновено,
тъй като с наближаването на датата на присъединението банките започнаха да калкулират по-малък риск и лихвата стартира да пада още преди 2007 година В предходното десетилетие тя беше над 14%.
От влизането ни в Европейски Съюз насам лихвата върху ипотечните заеми стартира гладко да понижава, с цел да стигне сега до размери от порядъка на 2,4 – 2,8%.
Имаше единствено едно малко изключение – след началото на международната финансова рецесия тя стартира да нараства, само че това продължи докъм 2013-2015 година
По отношение на покупателната дарба, България
съумява да се приближи последователно до междинното за общността равнище,
въпреки и придвижването да е със скоростта на охлюв. И както гласи шегата – с цел да настигне България останалия свят, той би трябвало да тича против нея.
При влизането на България в Европейски Съюз
покупателната дарба на българското население е била 45,7%
междинното в Европейски Съюз. Този % се усилва последователно, с цел да стигне сега 64% от междинния за Европейски Съюз индикатор, т.е. е с 36% под него. И още веднъж в годините на огромната финансова рецесия – през 2010-2013 година проличава задържане на растежа и даже леко понижаване.
Само че покупателната дарба на българите
продължава както постоянно да е на последното място в Европейски Съюз
Непосредствено преди България са Гърция, в която покупателната дарба на популацията е с 33% под междинния за Европейски Съюз индикатор, и Латвия, в която е с 29% по-ниска.
Съвсем друго е ситуацията с Хърватия, която усили мощно този индикатор след влизането си в еврозоната и сега той е единствено с 24% под междинния за Европейски Съюз.
Истината обаче е, че
подоходното неравноправие в България е много огромно
и продължава да слага страната ни на последно място в общността. Показва го коефициентът на Джини, с който този индикатор се мери в целия свят от 60-те години на предишния век насам.
Коефицентът се движи от 0 до 100 и в случай че е нула или покрай нея. Това значи, че хората в тази страна получават безусловно идентични приходи. 100 значи, че единствено един човек получава всичките приходи, а останалите не получават нищо.
По време на социализма този коефициент в България е бил със стойност към 20. От 90-те години на предишния век се подвига внезапно, с цел да стигне 40. При влизането ни в Европейски Съюз през 2007 година той е към 38. А през идващите няколко години понижава леко, с цел да падне до 33,2 през 2010 година Лошото е, че
от този момент последователно се усилва
и най-големият индикатор – 40,8, е доближат през 2019 година Но от този момент насам също стартира да понижава и сега е 37,2. С други думи, той е съвсем същият, какъвто е бил при влизането ни в Европейски Съюз или във връзка с неравенството в приходите България на процедура не е постигнала нищо за тези 17 години.
Източник: flashnews.bg
КОМЕНТАРИ