НАСА отпразнува 40 години от изстрелването на космическата станция “Скайлаб”!
Една от последните фотоси на галактическата станция “Скайлаб ”. Photo credit: NASA
По време на изстрелването щитът, който е очакван да пази станцията от микрометеороиди, се отделя от нея, откъсва един от двата съществени панела със слънчеви акумулатори и поврежда другия панел до степен, до която не може да се разгърне в орбита. Станция “Скайлаб ” остава без сериозно значимо електрозахранване. Проблемът постанова незабавна корекция, която би трябвало да се извърши от астронавти. Така че, първата експедиция от трима души, изстреляна на 25 май, има за първа и най-спешна задача да разгърне останалия безоблачен панел. След две извънбордови действия орбиталната станция е приведена в ред.
На 8 февруари 1974 година на Земята се завръща третата и последна задача до станция “Скайлаб ”. Независимо от героичните старания по спасяването на “Скайлаб ”, НАСА остава без пари и ракети за поддържането й. В отчаянието си галактическата организация оставя “Скайлаб ” необитаема, само че влага всички средства във финансирането на градежа на тогавашните нови галактически совалки. НАСА има вяра, че галактическите совалки ще са подготвени за полет най-късно през 1979 година. Те биха повдигнали “Скайлаб ” в по-висока орбита и я биха модернизирали за по-нататъшни задачи.
Бедата се оказва, че през тези години слънчевата интензивност се оказва по-силна от в началото предвижданата. През 1977 година НАСА пресмята, че без съответната поддръжка “Скайлаб ” ще навлезе в атмосферата на Земята в средата на 1979 и ще изгори. НАСА взема решение да форсира работата по галактическата совалка, с вярата, че през юли 1979 ще има избавителна за “Скайлаб ” задача.
В края на 1978 година се оказва, че работата по совалките изостава от графика и спасението на “Скайлаб ” е невероятно. Светът е шокиран, тъй като “Скайлаб ” е голяма станция и в случай че тя падне в обитаем регион, вредите биха могли да са големи. Накрая станцията пада в западна Австралия, без освен това да докара до човешки жертви.
Космическите совалки политат чак при започване на 1981 година. НАСА към този момент е останала без станция. През 80-те години Съюз на съветските социалистически републики още веднъж напредва и стартира да бележи незабравим напредък в създаването на галактически станции, като кулминационната точка през 1986 е извеждането на модулната станция “Мир ”. Понеже галактическите совалки на НАСА могат да остават в орбита единствено две седмици, американците са принудени в продължение на към две десетилетия да работят единствено по краткосрочни задачи, в особено приспособен модул “Спейслаб ”, който лети в отсека на совалките и служи като сурогат на галактическа станция. Специалистите в НАСА осъзнават, че имат потребност от по-дългосрочни задачи. С краха на Съюз на съветските социалистически републики при започване на 90-те години, в миналото двете враждуващи страни – Съединени американски щати и Русия си стискат ръцете и взаимно с Канада, Япония, страните от Европейската галактическа организация създават “Международната галактическа станция ”, където хора живеят и до ден сегашен. Но това е друга история.
Днес НАСА си напомня както хубавите, по този начин и неприятните уроци от “Скайлаб ”. “Скайлаб ” е била орбитален дом за човечеството, който направил живота в космоса вероятен. Но всяко нещо си има своя край. И до момента в който експертите в НАСА в миналото се тормозили за края на “Скайлаб ”, през днешния ден сходен проблем стои и пред “Международната галактическа станция ”. Разбира се, краят на “Международната галактическа станция ” по проект е надалеч – станцията се планува да бъде обитаема най-рано до 2020, а към този момент има диалози за удължение на употребата до 2027-2030 година. След две десетилетия обаче ще се надигнем пред казуса с нейното извеждане от орбита. Хубавото е, че през днешния ден можем да гледаме по-оптимистично на нещата. Днес освен Съединени американски щати, само че и други страни като Русия, Европа и Япония имат товарни галактически кораби, които биха могли да избутат станцията и да я потопят безвредно в океански регион.
Това ще бъде печален ден, само че усвояването на космоса ще продължи. През 20-те години на този век ще има китайска галактическа станция, частни галактически станции, а може би и освен тях. Всички технологии се развиват – включително и галактическите. Колонизацията на Слънчевата система е занапред почнала!
