Мастагарков: Да спечелиш над 100 000 сърца е много повече от 100 000 лева
Една от най-обичаните реалити звезди от " Игри на волята " Благомир Мастагарков, с горещо изявление особено за Plovdiv24.bg.
Благомир е едно ужасно име, което доста пасва на това, което видяхме от теб - един мил темперамент, сдържан, на кого си кръстен?
Кръстен съм на моя дядо, с дребната разлика, че той се споделяше Благой. Но татко ми постоянно се е шегувал и споделяше, че това е едно от най-умните неща, които е измислил моят дядо, точно моето прелестно име, за което съм му извънредно признателен.
Ние гледахме и в “Игри на волята ", и на всички места другаде, където участваш, че ти проявяваш един доста сдържан темперамент, не се караш с никого, податлив си да прощаваш доста неща. Много е хубаво това, може би ще ти оказва помощ в живота нататък.
Но в този момент започваме с един въпрос, който може би доста хора си задават, откакто към този момент си прочут. Каква е твоята задача в този момент, какво правиш по учебните заведения в Пловдив?
Моята задача е била постоянно да се развъртвам към по-добро, да давам един добър образец. И сега, посредством тази задача, тъй като аз знам, че това е нещо моментно, не знам дали ще го развия. Използвам тази моментна популярност, с цел да мога да повлияя по някакъв метод на подрастващото потомство. Имам поради децата от 1-ви, в това число до 10, 11 и 12 клас. Много пъти, когато съм ги питал самите деца какво виждат в мен, те са ми казвали “Виждаме един хубав, мощен, здрав мъж ", единствено хубави избрания. Тоест, аз се виждам в техните очи. А те виждат в мен един мини супер воин. И употребявам момента, просто да мога да им повлия по някакъв метод.
Разбира се, към положително, да покажа това по какъв начин би трябвало да се поддържат, да бъдат сплотени, единни, да не отвръщат на експанзията с експанзия. А тъкмо противоположното, да си оказват помощ в сложните моменти, да слушат техните родители, преподавателите си, да пишат домашните си.
Всичко най-хубаво, което мога да направя, тъй като това е един, за жалост проблем, който съществува в учебните заведения, а точно експанзията сред децата. И мисля, че към този момент, може би в минимална степен, в учебните заведения, в които отивам, сполучвам по най-хубавия метод да оказвам помощ. Защото по-късно има противоположна връзка от преподаватели и родители и те споделят, че за момента в действителност съм повлиял позитивно.
Това е доста положително като самодейност, в действителност. На теб ли ти хрумна, или някой ти подсказа?
Ами не, по принцип аз съм приключил " Психология " и съм работил с деца, детска логика на психиката. За страдание, не можах да се откъсна умишлено от проблемите, когато ходя на работа и се прибирам у дома, по тази причина избрах да не се занимавам с това нещо. Но към момента имам тази пристрастеност към децата, да обръщам внимание на тях.
И да даваш положителния образец.
Да, да давам добър образец. И съумяваме да вършим доста добър контакт с тях и по тази причина доста ме харесват. Но първия път, в който ме поканиха в едно учебно заведение, беше ненадейно за мен. Една моя близка сподели: “Аз съм преподавателка еди къде си, доста ще се веселя да дойдеш. Децата са ти огромни почитатели, доста те поддържат, гледат те всяка вечер, искаш ли да дойдеш? " И аз без да се възнамерявам, отговорих “Разбира се, че ще го направя " и си споделих уау, гледай каква наслада почтена, същинска, какво отношение.
Най-истинска е детската наслада, да.
Именно, да. И си крещя, за какво не го приема това като една моя персонална идея, щом излязох като един от най-хубавите образци в това предаване, за какво не го предам това нещо към децата, най-малко да оставя нещо след мен, нещо, което знам, че ще е позитивно и положително.
Ти, когато започваше в “Игри на волята ", имаше ли го това като концепция?
Не, не съм си го мислил в никакъв случай, почтено казано.
Това е отлично, тъй като нещата се припокриват. Ти в действителност сподели едно доста положително държание, спрямо другите участници. И в този момент положителният образец ще бъде нещо много потребно за тях.
Така е, точно това е задачата, да бъде нещо доста потребно за тях, тъй като в случай че не го създадем това за нашите деца, за кой можем да го създадем? Те са най-подходящи за това нещо.
Видяхме те и в една друга светлина напълно неотдавна, в “Черешката " ти се появи като един страховит кулинар, умееш да правиш много неща. Даже имаше мнения, ние и в нашия уебсайт ги пуснахме. Хората са възмутени, че ти не си получил премията. Ти продължаваш ли да си готвиш вкъщи, или по-рядко ти се случва?
По принцип сготвям, не толкоз постоянно, тъй като нямам физическото време да си сготвям. И сега, като съм самичък, не ми е забавно да си сготвям за себе си, може би, в случай че имам половинка, бих готвил повече.
Ям повече на открито, почтено казано, в придвижване. Но в случай че не съм на открито, си сготвям аз. Мога да си върша безусловно всичко. Не е някакъв проблем това за мен, демонстрирах го и в “Черешката на тортата ". По принцип, там нещата, които върших, са малко по-сложни за осъществяване, изключително главното.
Беше ужасно.
Това може и умел готвач да го изпусне и да не го направи както би трябвало. И това, че не са ме оценили уместно, няма никакво значение. Това е едно предаване, в което сме отишли да се забавляваме. По някакъв метод да зарадваме окото зад камерите.
Точно по този начин, отново достойнство. Всъщност, какво още обичаш да правиш и кой тъкмо е Мастагарков, от кое място са корените ти? Разкажи ни малко повече за себе си?
Сега ще ви опиша. Само да прибавя, че неволята ме научи да сготвям. Дългите години, които съм живял в чужбина, това че съм нямал опция да се храня на открито по заведения, и по този начин съм се научил. И съм съумял да работя в много известни заведения, откъдето ми е пристигнал и опита да аранжирам и така нататък и съумях да го трансферира това нещо и в “Черешката ".
То на мъжете по принцип им се отдава да готвят, само че твоето беше в действителност доста положително показване. Иначе, кой е Мастагарков?
Иначе, Мастагарков е на първо място един елементарен човек, нищо повече. Човек, който обича живота, обича всичко, обича адреналина, обича провокациите, обществен, чисто обществен човек съм напоследък. Радвам се доста на любовта на хората, за това съм признателен, това съгласно мен е повече в сравнение с да спечелиш 100 000 лева, да спечелиш над 100 000 сърца, сигурно, за което доста се веселя.
Нещо за детството си да разкажеш, за корените си?
Имал съм извънредно щастливо детство, не съм бил лишаван в никакъв случай от нищо, с помощта на моите родители, и с помощта на моя дядо. Това е една моя малко болна тематика, тъй като той ми беше като втори татко, до ден-днешен, когато той не е измежду нас, не спирам да нося неговия пръстен, който ми е окичен под облеклата на едно синджирче.
А каква заслуга е имал той за теб?
Огромна, голяма заслуга за всичко. Той беше индивидът, който беше от заран до вечер безусловно с години до мен. Караше ме на тренировки по футбол, чакаше ме, връщаше ме назад. После съм ходил при него вечер да хапвам. Възпитавал ме е, той общо взето е бил една от главните фигури, които ме е построил като темперамент и като човек, точно дядо ми.
Интересно, нормално на родителите изискуем повече, само че очевидно при теб дядо ти е изиграл основната роля.
Все едно съм имал трима родители, почтено казано.
Ти сподели и умеене да рисуваш. Това наследено ли е от някого, или не?
Самоук съм. В рода ни няма човек, който да рисува.
Как се възпламени тази обич към рисуването?
Разбрах, че мога да рисувам, когато първите години в учебно заведение 2-3-4 клас имахме към този момент предмет “Рисуване ". И преподавателката ни беше изкарала един портрет на Васил Левски да го нарисуваме. Ние го гледаме и го рисуваме, и аз го направих едно към едно, гледайки картината. И тя беше изумена, след което смъкна рисунката долу в учебното заведение начело. Дори мисля, че бях спечелил някаква премия за най-хубава рисунка тогава, в учебното заведение. И тогава разбрах, че мога да рисувам, общо взето както го виждам, каквото виждам и както е, мога да го обрисувам. Мога примерно, от подобен екран, от такава фотография да обрисувам на огромен портрет, на огромна фотография. Това оразмеряване е извънредно мъчно, само че очевидно имам натъртено око и усет към тези неща, чувство.
А другояче, интересуват ли те художниците? В смисъл, ти си имал един интервал, в който интензивно си рисувал, доколкото разбрах. И дали си се интересувал от творчеството на някой художник през това време?
Честно казано, не съм се интересувал от творчеството на някой художник, просто когато го усетя това нещо, то е като потребност.
Идва ти прилив?
Да, идва ти прилив на това чувство и предпочитание да излееш някакъв тип страст върху този лист хартия. И по този начин и върша, събуждал съм се примерно в 2-3 ч. сутринта и съм ставал и съм започвал да рисувам.
Браво, това е отлично. И видяхме и резултатите.
То имаше още доста резултати, само че множеството съм ги подарявал.
Сега сега известността тежи ли ти? Изобщо, по какъв начин се справяш с нея?
Известността в действителност си тежи. Тази популярност не е нещо елементарно. Преди съм бил също по този начин различим до някаква степен, само че сега е нещо уау. Защото където и да отида, с който и човек да се срещна, всеки ме знае. Има хора, които са срамежливи и демонстрират все едно, че не ме познават, има хора от масата, които желаят да се снимат, да ми зададат въпроси, да ме опознаят.
Има моменти, когато човек желае като излезе да не е толкоз притесняван, само че мен не ме тормози това нещо. Обръщам внимание на безусловно всички, фотографирам се с всички и ми е прелестно за момента.
А какви са ти желанията за живота по-нататък? Какво ще направиш с тази популярност, тъй като доста хора се възползват от подобен миг?
Повечето хора от тази популярност се възползват чисто материално. Честно казано, това не е нещо, което дърпа конците в мен към тази посока. Мисля, че сега това, което върша, тази моя персонална идея, да оказвам помощ и да дам добър образец на децата, е нещо, което е най-стойностно, което човек може да направи със личната си популярност.
Това ми е съществена концепция. При мен в никакъв случай не е имало фикс хрумвания. Единствената ми фикс концепция е, в случай че мога да бъда здрав, и моите близки да бъдат здрави. Аз съм в действителност упорит, желая да се развъртвам, само че в никакъв случай не съм си поставял цели непременно. Защото, когато човек си сложи нещо непременно и то не се получи, той може да е мощно отчаян. Аз съм имал още като много по-млад такива тежки разочарования, които ме бяха бутнали много. И разбрах, че по-добре е да не гледаме толкоз далеко, с дребни стъпки към огромния връх.
Разочарования в персоналния живот?
Да, в персонален, в професионален, в предстоящ, в любовен, всевъзможни разочарования.
А с моделството какво се случва при теб?
Ами фотографирам. Винаги съм снимал и не преставам да фотографирам.
Имаш си своя организация?
Не, нямам моя организация. Аз съм почти облик, който се разпознава към този момент в България. Работил съм с доста компании, компании и фотографи, които ме знаят и ме търсят персонално. Много скоро подписах с още една компания, най-хубавата в България и ще опитвам нещо ново да върша, да видя първо дали ще ми хареса.
И в този момент, няма по какъв начин да не те попитам за връзките ти с Деси Слава, толкоз доста се приказва за това. Да разберем от първа ръка какво е ситуацията там? Това, което се приказва истина ли е, за предишното ви?
Те се приказват всевъзможни неща, в случай че получа някаква дадена информация, мога да ви кажа дали е истина, дали не е. Но истината е една, имал съм някакви връзки с Деси преди доста време. Било е нещо преходно, останали сме с най-хубави усеща един към различен, тя е прелестен човек. До ден-днешен сме другари и се чуваме и приказката завършва до тук. Няма нищо повече, което мога да кажа.
В момента, към този момент сподели, че си свободен, че нямаш другарка.
В момента съм свободен, нямам си другарка, уповавам се скоро да срещна, тъй като към този момент встъпвам във възраст, където е хубаво човек да се ориентира към по-приятни неща.
Тоест, ти не си от тия, които крият, прикриват, в случай че имаш някакви връзки с момиче. Заговори се за някаква моделка...
Не. Значи, даже и да имам, аз мога да кажа, че имам човек до себе си. Но отново да го спестя и да не кажа кой е. Но не, нямам човек до себе си.
Да де, тъй като пък другояче, не е морално, по отношение на примерно почитателките ти, които не са малко и които може би се надяват. Затова е хубаво да бъде искрено, да.
Откровен съм, изцяло съм прям, нямам си другарка. Бях обвързван с някакво момиче неотдавна, в доста вестници. Но нямам нищо общо, това са подправени вести, тъй че...
Отговорихме на въпросите, които вълнуват девойките. Какво си пожелаваш за Новата година? И може би и на нашите читатели и фенове нещо да пожелаеш?
Това, което си поисквам на себе си, и несъмнено, поисквам и на вашите слушатели и фенове, на първо място да бъдат живи и здрави, смирени, любящи, помагащи си един на различен, сполучливи през Новата година. Едно топло и прелестно, уютно посрещане на празниците, за тези, които имат опция. За тези, които нямат, дано тези, които имат да оказват помощ. И искам всичко най-хубаво от цялото си сърце.
За да гледате видеото, би трябвало да активирате Javascript.
Благомир е едно ужасно име, което доста пасва на това, което видяхме от теб - един мил темперамент, сдържан, на кого си кръстен?
Кръстен съм на моя дядо, с дребната разлика, че той се споделяше Благой. Но татко ми постоянно се е шегувал и споделяше, че това е едно от най-умните неща, които е измислил моят дядо, точно моето прелестно име, за което съм му извънредно признателен.
Ние гледахме и в “Игри на волята ", и на всички места другаде, където участваш, че ти проявяваш един доста сдържан темперамент, не се караш с никого, податлив си да прощаваш доста неща. Много е хубаво това, може би ще ти оказва помощ в живота нататък.
Но в този момент започваме с един въпрос, който може би доста хора си задават, откакто към този момент си прочут. Каква е твоята задача в този момент, какво правиш по учебните заведения в Пловдив?
Моята задача е била постоянно да се развъртвам към по-добро, да давам един добър образец. И сега, посредством тази задача, тъй като аз знам, че това е нещо моментно, не знам дали ще го развия. Използвам тази моментна популярност, с цел да мога да повлияя по някакъв метод на подрастващото потомство. Имам поради децата от 1-ви, в това число до 10, 11 и 12 клас. Много пъти, когато съм ги питал самите деца какво виждат в мен, те са ми казвали “Виждаме един хубав, мощен, здрав мъж ", единствено хубави избрания. Тоест, аз се виждам в техните очи. А те виждат в мен един мини супер воин. И употребявам момента, просто да мога да им повлия по някакъв метод.
Разбира се, към положително, да покажа това по какъв начин би трябвало да се поддържат, да бъдат сплотени, единни, да не отвръщат на експанзията с експанзия. А тъкмо противоположното, да си оказват помощ в сложните моменти, да слушат техните родители, преподавателите си, да пишат домашните си.
Всичко най-хубаво, което мога да направя, тъй като това е един, за жалост проблем, който съществува в учебните заведения, а точно експанзията сред децата. И мисля, че към този момент, може би в минимална степен, в учебните заведения, в които отивам, сполучвам по най-хубавия метод да оказвам помощ. Защото по-късно има противоположна връзка от преподаватели и родители и те споделят, че за момента в действителност съм повлиял позитивно.
Това е доста положително като самодейност, в действителност. На теб ли ти хрумна, или някой ти подсказа?
Ами не, по принцип аз съм приключил " Психология " и съм работил с деца, детска логика на психиката. За страдание, не можах да се откъсна умишлено от проблемите, когато ходя на работа и се прибирам у дома, по тази причина избрах да не се занимавам с това нещо. Но към момента имам тази пристрастеност към децата, да обръщам внимание на тях.
И да даваш положителния образец.
Да, да давам добър образец. И съумяваме да вършим доста добър контакт с тях и по тази причина доста ме харесват. Но първия път, в който ме поканиха в едно учебно заведение, беше ненадейно за мен. Една моя близка сподели: “Аз съм преподавателка еди къде си, доста ще се веселя да дойдеш. Децата са ти огромни почитатели, доста те поддържат, гледат те всяка вечер, искаш ли да дойдеш? " И аз без да се възнамерявам, отговорих “Разбира се, че ще го направя " и си споделих уау, гледай каква наслада почтена, същинска, какво отношение.
Най-истинска е детската наслада, да.
Именно, да. И си крещя, за какво не го приема това като една моя персонална идея, щом излязох като един от най-хубавите образци в това предаване, за какво не го предам това нещо към децата, най-малко да оставя нещо след мен, нещо, което знам, че ще е позитивно и положително.
Ти, когато започваше в “Игри на волята ", имаше ли го това като концепция?
Не, не съм си го мислил в никакъв случай, почтено казано.
Това е отлично, тъй като нещата се припокриват. Ти в действителност сподели едно доста положително държание, спрямо другите участници. И в този момент положителният образец ще бъде нещо много потребно за тях.
Така е, точно това е задачата, да бъде нещо доста потребно за тях, тъй като в случай че не го създадем това за нашите деца, за кой можем да го създадем? Те са най-подходящи за това нещо.
Видяхме те и в една друга светлина напълно неотдавна, в “Черешката " ти се появи като един страховит кулинар, умееш да правиш много неща. Даже имаше мнения, ние и в нашия уебсайт ги пуснахме. Хората са възмутени, че ти не си получил премията. Ти продължаваш ли да си готвиш вкъщи, или по-рядко ти се случва?
По принцип сготвям, не толкоз постоянно, тъй като нямам физическото време да си сготвям. И сега, като съм самичък, не ми е забавно да си сготвям за себе си, може би, в случай че имам половинка, бих готвил повече.
Ям повече на открито, почтено казано, в придвижване. Но в случай че не съм на открито, си сготвям аз. Мога да си върша безусловно всичко. Не е някакъв проблем това за мен, демонстрирах го и в “Черешката на тортата ". По принцип, там нещата, които върших, са малко по-сложни за осъществяване, изключително главното.
Беше ужасно.
Това може и умел готвач да го изпусне и да не го направи както би трябвало. И това, че не са ме оценили уместно, няма никакво значение. Това е едно предаване, в което сме отишли да се забавляваме. По някакъв метод да зарадваме окото зад камерите.
Точно по този начин, отново достойнство. Всъщност, какво още обичаш да правиш и кой тъкмо е Мастагарков, от кое място са корените ти? Разкажи ни малко повече за себе си?
Сега ще ви опиша. Само да прибавя, че неволята ме научи да сготвям. Дългите години, които съм живял в чужбина, това че съм нямал опция да се храня на открито по заведения, и по този начин съм се научил. И съм съумял да работя в много известни заведения, откъдето ми е пристигнал и опита да аранжирам и така нататък и съумях да го трансферира това нещо и в “Черешката ".
То на мъжете по принцип им се отдава да готвят, само че твоето беше в действителност доста положително показване. Иначе, кой е Мастагарков?
Иначе, Мастагарков е на първо място един елементарен човек, нищо повече. Човек, който обича живота, обича всичко, обича адреналина, обича провокациите, обществен, чисто обществен човек съм напоследък. Радвам се доста на любовта на хората, за това съм признателен, това съгласно мен е повече в сравнение с да спечелиш 100 000 лева, да спечелиш над 100 000 сърца, сигурно, за което доста се веселя.
Нещо за детството си да разкажеш, за корените си?
Имал съм извънредно щастливо детство, не съм бил лишаван в никакъв случай от нищо, с помощта на моите родители, и с помощта на моя дядо. Това е една моя малко болна тематика, тъй като той ми беше като втори татко, до ден-днешен, когато той не е измежду нас, не спирам да нося неговия пръстен, който ми е окичен под облеклата на едно синджирче.
А каква заслуга е имал той за теб?
Огромна, голяма заслуга за всичко. Той беше индивидът, който беше от заран до вечер безусловно с години до мен. Караше ме на тренировки по футбол, чакаше ме, връщаше ме назад. После съм ходил при него вечер да хапвам. Възпитавал ме е, той общо взето е бил една от главните фигури, които ме е построил като темперамент и като човек, точно дядо ми.
Интересно, нормално на родителите изискуем повече, само че очевидно при теб дядо ти е изиграл основната роля.
Все едно съм имал трима родители, почтено казано.
Ти сподели и умеене да рисуваш. Това наследено ли е от някого, или не?
Самоук съм. В рода ни няма човек, който да рисува.
Как се възпламени тази обич към рисуването?
Разбрах, че мога да рисувам, когато първите години в учебно заведение 2-3-4 клас имахме към този момент предмет “Рисуване ". И преподавателката ни беше изкарала един портрет на Васил Левски да го нарисуваме. Ние го гледаме и го рисуваме, и аз го направих едно към едно, гледайки картината. И тя беше изумена, след което смъкна рисунката долу в учебното заведение начело. Дори мисля, че бях спечелил някаква премия за най-хубава рисунка тогава, в учебното заведение. И тогава разбрах, че мога да рисувам, общо взето както го виждам, каквото виждам и както е, мога да го обрисувам. Мога примерно, от подобен екран, от такава фотография да обрисувам на огромен портрет, на огромна фотография. Това оразмеряване е извънредно мъчно, само че очевидно имам натъртено око и усет към тези неща, чувство.
А другояче, интересуват ли те художниците? В смисъл, ти си имал един интервал, в който интензивно си рисувал, доколкото разбрах. И дали си се интересувал от творчеството на някой художник през това време?
Честно казано, не съм се интересувал от творчеството на някой художник, просто когато го усетя това нещо, то е като потребност.
Идва ти прилив?
Да, идва ти прилив на това чувство и предпочитание да излееш някакъв тип страст върху този лист хартия. И по този начин и върша, събуждал съм се примерно в 2-3 ч. сутринта и съм ставал и съм започвал да рисувам.
Браво, това е отлично. И видяхме и резултатите.
То имаше още доста резултати, само че множеството съм ги подарявал.
Сега сега известността тежи ли ти? Изобщо, по какъв начин се справяш с нея?
Известността в действителност си тежи. Тази популярност не е нещо елементарно. Преди съм бил също по този начин различим до някаква степен, само че сега е нещо уау. Защото където и да отида, с който и човек да се срещна, всеки ме знае. Има хора, които са срамежливи и демонстрират все едно, че не ме познават, има хора от масата, които желаят да се снимат, да ми зададат въпроси, да ме опознаят.
Има моменти, когато човек желае като излезе да не е толкоз притесняван, само че мен не ме тормози това нещо. Обръщам внимание на безусловно всички, фотографирам се с всички и ми е прелестно за момента.
А какви са ти желанията за живота по-нататък? Какво ще направиш с тази популярност, тъй като доста хора се възползват от подобен миг?
Повечето хора от тази популярност се възползват чисто материално. Честно казано, това не е нещо, което дърпа конците в мен към тази посока. Мисля, че сега това, което върша, тази моя персонална идея, да оказвам помощ и да дам добър образец на децата, е нещо, което е най-стойностно, което човек може да направи със личната си популярност.
Това ми е съществена концепция. При мен в никакъв случай не е имало фикс хрумвания. Единствената ми фикс концепция е, в случай че мога да бъда здрав, и моите близки да бъдат здрави. Аз съм в действителност упорит, желая да се развъртвам, само че в никакъв случай не съм си поставял цели непременно. Защото, когато човек си сложи нещо непременно и то не се получи, той може да е мощно отчаян. Аз съм имал още като много по-млад такива тежки разочарования, които ме бяха бутнали много. И разбрах, че по-добре е да не гледаме толкоз далеко, с дребни стъпки към огромния връх.
Разочарования в персоналния живот?
Да, в персонален, в професионален, в предстоящ, в любовен, всевъзможни разочарования.
А с моделството какво се случва при теб?
Ами фотографирам. Винаги съм снимал и не преставам да фотографирам.
Имаш си своя организация?
Не, нямам моя организация. Аз съм почти облик, който се разпознава към този момент в България. Работил съм с доста компании, компании и фотографи, които ме знаят и ме търсят персонално. Много скоро подписах с още една компания, най-хубавата в България и ще опитвам нещо ново да върша, да видя първо дали ще ми хареса.
И в този момент, няма по какъв начин да не те попитам за връзките ти с Деси Слава, толкоз доста се приказва за това. Да разберем от първа ръка какво е ситуацията там? Това, което се приказва истина ли е, за предишното ви?
Те се приказват всевъзможни неща, в случай че получа някаква дадена информация, мога да ви кажа дали е истина, дали не е. Но истината е една, имал съм някакви връзки с Деси преди доста време. Било е нещо преходно, останали сме с най-хубави усеща един към различен, тя е прелестен човек. До ден-днешен сме другари и се чуваме и приказката завършва до тук. Няма нищо повече, което мога да кажа.
В момента, към този момент сподели, че си свободен, че нямаш другарка.
В момента съм свободен, нямам си другарка, уповавам се скоро да срещна, тъй като към този момент встъпвам във възраст, където е хубаво човек да се ориентира към по-приятни неща.
Тоест, ти не си от тия, които крият, прикриват, в случай че имаш някакви връзки с момиче. Заговори се за някаква моделка...
Не. Значи, даже и да имам, аз мога да кажа, че имам човек до себе си. Но отново да го спестя и да не кажа кой е. Но не, нямам човек до себе си.
Да де, тъй като пък другояче, не е морално, по отношение на примерно почитателките ти, които не са малко и които може би се надяват. Затова е хубаво да бъде искрено, да.
Откровен съм, изцяло съм прям, нямам си другарка. Бях обвързван с някакво момиче неотдавна, в доста вестници. Но нямам нищо общо, това са подправени вести, тъй че...
Отговорихме на въпросите, които вълнуват девойките. Какво си пожелаваш за Новата година? И може би и на нашите читатели и фенове нещо да пожелаеш?
Това, което си поисквам на себе си, и несъмнено, поисквам и на вашите слушатели и фенове, на първо място да бъдат живи и здрави, смирени, любящи, помагащи си един на различен, сполучливи през Новата година. Едно топло и прелестно, уютно посрещане на празниците, за тези, които имат опция. За тези, които нямат, дано тези, които имат да оказват помощ. И искам всичко най-хубаво от цялото си сърце.
За да гледате видеото, би трябвало да активирате Javascript.
Източник: varna24.bg
КОМЕНТАРИ