Ледостон: Как древният свят научи за магнетизма
Eдна от най-големите детски наслади е да научиш за магнитите – видимо вълшебните предмети, които карат метала да се мърда самичък.
Съвременните магнити нормално се създават, като се вземат феромагнитни материали като желязо или никел, нагряват се и по-късно се подлагат на мощно магнитно поле. Но ние знаем за магнетизма доста преди първите магнити да бъдат създадени през 1600 година от физика Уилям Гилбърт с помощта на „ лодестона “ – естествено намагнетизирани части магнетит.
Магнетитът, един от най-разпространените типове руди, се притегля от магнитите. При избрани условия обаче той може да се намагнетизира по натурален път, създавайки надалеч по-редкия лодестон. Експеримент на върха на планината Саут Балди покрай Сокоро, Ню Мексико, при който се употребяват гръмоотводи за привличане на мълнии към части магнетит, демонстрира, че те в действителност провокират магнитно зареждане на камъка, което е евентуално пояснение за това по какъв начин лодестонът се магнетизира в природата и за какво се среща на повърхността, само че не и под нея.
Компас, изработен посредством оформяне на магнитния камък във формата на лъжица.
Този камък се загатва от римския мъдрец и естествоизпитател Плиний Стари, който предава легенда за „ пастира Магнес “, който се натъкнал на него „ и се твърди, че го е намерил, когато пирончетата в обувките му и накрайникът на тоягата му се залепили за него, до момента в който пасял стадото си “.
Този роман е оповестен през 77-79 година от н. е., само че хората са знаели за лодестона доста преди този момент. Първото споменаване на магнитните му свойства е от 600 година прочие н. е., когато гръцкият мъдрец Талес от Милет вижда, че желязото е привлечено от него. Препратки към магнетизма се появяват и в китайска книга от IV в. пр.н.е. „ Книга на майстора на дяволската котловина “, въпреки че до XII в. сл. н. е. лодестонът е употребен в региона за основаване на компас за навигация.
