Една година след последното си дежурство в столичната Спешна помощ,

Една година след последното си дежурство в столичната Спешна помощ, доктор Димитър Лунд проговаря пред Българска национална телевизия. Разговор за петата вълна, ненаучените уроци, пропуснатите сигнали и пропилените човешки ориси.

Кой е отговорен за протичащото се в българското опазване на здравето през днешния ден? Къде сме ние на фона на останалата част от Европа? Защо коронавирусът у нас работи по едно и също време като ензим и като лакмус? - вижте мъчително откровените отговори на един млад доктор, който избра да живее в Германия, само че мечтае да се върне у нас.

Преди година до момента в който се опитваше да хоспитализира пациент в столична болница, докторът съобщи, че огромният проблем на родното опазване на здравето не е просто дефицитът на кревати и на фрагменти, а дефицитът на система. Днес казусът е хронифицирал. Нещо повече - надграден е с неналичието на консенсус. Въпреки разделянето, медикът е безапелационен:

" По някой път използваме думата система, думата страна, думата власт ненапълно като народ, единствено с цел да се оправдаем. Бих го споделил на всички мои сънародници - да искаш по-добър свят не стига, би трябвало да работиш за него. "

Паралелно с това отбелязва:

" България би трябвало да бъде доста по-креативна в това по какъв начин да резервира младите си хора тук. Тя има едно основно преимущество - сърцето на тези хора. Защото всички ние, които сме отпътували в чужбина, имаме потребност от България. А се оказва, че и България има потребност от нас. "

Вижте целия диалог с доктор Лунд във видеото.