Иво Димчев: Служа на невидимо, висше министерство на културата
Единайсетото издание на Международния фестивал за актуален танц и пърформанс " Антистатик " ще се организира от 20 до 30 април в София. Редом с интернационалната стратегия, за първи път в историята си фестивалът провежда " Българска танцова платформа ", чиято цел е да показа някои от най-успешните и забавни български продукции от последните години, общо 13 на брой. Тя ще бъде открита на 27 април в City Stage (НДК) с най-новото зрелище на Иво Димчев - AVOIDING deLIFEath, а по-късно същата вечер и с негов концерт.
В рамките на " Антистатик " имате две участия - " AVOIDING deLIFEath " и " LIVE Concert ". Разкажете повече за двете събития и кажете какво да не чакаме от тях?
- " AVOIDING deLIFEath " e всичко, което " LIVE Concert " не е. И противоположното.
Първият пърформанс е отдаден на всичките ми обичани изобретателни действия. В няколко часа удовлетворявам всичките си потребности като актьор. Рисувам картини, композирам музика, скалъпвам с музикант, декламирам трагичен монолог, танцувам, изсвирвам на пиано, имам галерия, непрестанно се фотографирам, извършвам авторските си песни, фотографирам музикален клип, давам изявление и непрекъснато трансформирам външният си тип. Какво друго бих могъл да желая... за мен това е същинският парадайс. Когато го върших за първи път, този план продължаваше 16 часа дневно и по този начин 6 дни. След това го съкратих на 8 часа. Но в същия ред. Сега имам разнообразни дължини на спектакъла, според от подтекста.
А " LIVE Concert " е просто един концерт с песни. Доста стеснен и обичаен перформативен формат. Докато в " AVOIDING deLIFEath " всичко е импровизация и търсене, " LIVE Concert " е закрепен и предвидим. Всяка ария е една закрепена конструкция, която аз се пробвам да извърша по допустимо най-хубавия метод. Свободата в първото е повсеместна. Във второто свободата е опитомена, канализирана, компресирана. Като един мотор. Всичко е изчислено и всяка част си знае работата. Но пък няма никаква загуба и от време на време въздействието може да е доста мощно. Двата спектакъла са два разнообразни пътя, две разнообразни планети. Но с цел да се усещам пълноценно, нуждая се да ги населявам и двете.
В последните години по-често се качвате на сцената като реализатор на авторска музика и е очевидно, че двете събития на 27 април притеглят друга аудитория. Очаквате ли хората, които идват на концертите Ви да влизат в залата и за пърформансите?
- Да, това са две разнообразни публики. Идеалният вид е с помощта на песните, по-консервативната аудитория да одобри и едно по-разноцветно и пробно изкуство. Обратното също се случва постоянно. Голяма част от публиката на концертите ми в Европа и по света са хората, които ме познават и харесват като актуален актьор. Но пък след това слушат албума ми в колата си, до момента в който си взимат децата от учебно заведение. Няма неприятно.
" Българската танцова платформа " на " Антистатик " е опит да се показват синтезирано съвсем всички дейни в страната актьори сега. Участвате в влиятелни конгреси от Токио до Ню Йорк, само че постоянно сте в България. Струва ли ви се, че може да приказваме за някакъв присъщ почерк на българското модерно изкуство?
- Не, не мисля, че българското перформативно изкуство или българският актуален танц имат някакъв различен присъщ почерк, с изключение на лека инфантилност - като се изключи случаите, когато инфантилността е извънредно тежка. Това е една от аргументите да не виждаме задоволително доста български спектакли по международните конгреси за актуален танц и спектакъл. Аз самият не се изключвам от групата на инфантилите. Дори съм още по-зле.... не щеш ли станах естрадна певица.
С създателите на " Антистатик " – Ива Свещарова, Вили Прагер и Стефан А. Щерев, имате общо минало - приключили сте пробна театрална стратегия " 4xC " в 22-ро учебно заведение в София. Какво ви направиха там, че сте толкоз издръжливи и по този начин непоклатимо уверени в силата на това изкуство?
- Николай Георгиев.... това е отговорът. Този извънреден преподавател, режисьор и Човек ни болести с неговото театрално безумство и неотстъпчивост пред каквато и да е нормативност. Истината е, че от четирите випуска на " 4хС " единствено Ива, Стефан, Вили, аз и Петя Йосифова, която към момента работи с Георгиев, сме хората, които останахме в попрището на опита. Не сме доста на брой, само че вършим чудесна работа.
Кое е най-страшното, което би могло да се случи, в случай че България внезапно бъде " залята " от модерно изкуство и във всеки физкултурен салон на учебно заведение, паралелно с часовете по национални танци, а не вместо тях, се учат и модерни изпълнителски изкуства?
- Съвременното изкуство е за смелите хора. Колкото повече модерно изкуство има, с толкоз повече храброст ще бъде инжектирана публиката и надлежно нацията, което ще сътвори по-ясна и артикулирана съпротива на културното съсловие против безбрежната долнопробност във високите кръгове на властта. В Народното събрание би трябвало да има колекционери на Ван Гог, Пикасо и Уорхол, а не чалгари и трафиканти на цигари... Но допускам няма заплаха от подобен химеричен сюжет, тъй че чалгарите и мутрите, небрежно сменили спортните екипи с костюми, могат да дишат несмущаемо.
А интересувате ли се от политика?
- Политиката и театърът пъклен доста си наподобяват... тъй като и при двете истината и лъжата са в непрестанен коитус. Бойко Борисов е талантлив артист. Путин също. По високите етажи постоянно е цялостно с гении на лъжата. В театъра гениите на лъжата ни забавляват и от време на време илюзиите им са извънредно красиви. В политиката, поради гениите на лъжата, постоянно умират хора, къде от апетит, къде от друго. Малка разлика, само че основна.
Нужни ли са граници? Вашата работа демонстрира условността им. От друга страна като че ли сме по този начин устроени, че мъчно разбираме без схващане за някаква класификация в разграфена конструкция
- Границите са значими и извънредно нужен. Те са стъпалата на разсъдъка. От едно ходило отскачаш, в друго пропадаш. И по този начин, докъдето стигнеш.
Често говорите за себевъзприятието си като инструмент на по-висша мощ. Според Вашата вътрешен глас - кое, коя, кой или какво е Бог?
- Аз послужвам на едно Невидимо и Висше Министерство на културата. Въобразявам си, че съм тук, с цел да свърша несъмнено количество културна активност... от време на време тази активност е животинска и груба, от време на време е доста нежна и ефирна, а от време на време е просто нелепа. Позволявам си лукса да греша и в трите казана. Балансирам, не тъй като считам, че са еднообразно нужни... а с цел да не умра от досада.
Фестивалът " Антистатик " показва 5 интернационалните и 13 български танцови спектакъла от 20 до 30 април. Билетите за цялата стратегия са към този момент в продажба във всички каси в страната на EASY PAY, както и онлайн на EPAYGO.BG на преференциални цени. За " AVOIDING deLIFEath " билетите са на цена 10 лева, а за " LIVE Concert " – стартират от 20 лева Комбиниран билет за двете събития – 25 лева Билети за двете събития ще се продават и на касата на City Sofia, един час преди началото им, само че на по-високи цени.
В рамките на " Антистатик " имате две участия - " AVOIDING deLIFEath " и " LIVE Concert ". Разкажете повече за двете събития и кажете какво да не чакаме от тях?
- " AVOIDING deLIFEath " e всичко, което " LIVE Concert " не е. И противоположното.
Първият пърформанс е отдаден на всичките ми обичани изобретателни действия. В няколко часа удовлетворявам всичките си потребности като актьор. Рисувам картини, композирам музика, скалъпвам с музикант, декламирам трагичен монолог, танцувам, изсвирвам на пиано, имам галерия, непрестанно се фотографирам, извършвам авторските си песни, фотографирам музикален клип, давам изявление и непрекъснато трансформирам външният си тип. Какво друго бих могъл да желая... за мен това е същинският парадайс. Когато го върших за първи път, този план продължаваше 16 часа дневно и по този начин 6 дни. След това го съкратих на 8 часа. Но в същия ред. Сега имам разнообразни дължини на спектакъла, според от подтекста.
А " LIVE Concert " е просто един концерт с песни. Доста стеснен и обичаен перформативен формат. Докато в " AVOIDING deLIFEath " всичко е импровизация и търсене, " LIVE Concert " е закрепен и предвидим. Всяка ария е една закрепена конструкция, която аз се пробвам да извърша по допустимо най-хубавия метод. Свободата в първото е повсеместна. Във второто свободата е опитомена, канализирана, компресирана. Като един мотор. Всичко е изчислено и всяка част си знае работата. Но пък няма никаква загуба и от време на време въздействието може да е доста мощно. Двата спектакъла са два разнообразни пътя, две разнообразни планети. Но с цел да се усещам пълноценно, нуждая се да ги населявам и двете.
В последните години по-често се качвате на сцената като реализатор на авторска музика и е очевидно, че двете събития на 27 април притеглят друга аудитория. Очаквате ли хората, които идват на концертите Ви да влизат в залата и за пърформансите?
- Да, това са две разнообразни публики. Идеалният вид е с помощта на песните, по-консервативната аудитория да одобри и едно по-разноцветно и пробно изкуство. Обратното също се случва постоянно. Голяма част от публиката на концертите ми в Европа и по света са хората, които ме познават и харесват като актуален актьор. Но пък след това слушат албума ми в колата си, до момента в който си взимат децата от учебно заведение. Няма неприятно.
" Българската танцова платформа " на " Антистатик " е опит да се показват синтезирано съвсем всички дейни в страната актьори сега. Участвате в влиятелни конгреси от Токио до Ню Йорк, само че постоянно сте в България. Струва ли ви се, че може да приказваме за някакъв присъщ почерк на българското модерно изкуство?
- Не, не мисля, че българското перформативно изкуство или българският актуален танц имат някакъв различен присъщ почерк, с изключение на лека инфантилност - като се изключи случаите, когато инфантилността е извънредно тежка. Това е една от аргументите да не виждаме задоволително доста български спектакли по международните конгреси за актуален танц и спектакъл. Аз самият не се изключвам от групата на инфантилите. Дори съм още по-зле.... не щеш ли станах естрадна певица.
С създателите на " Антистатик " – Ива Свещарова, Вили Прагер и Стефан А. Щерев, имате общо минало - приключили сте пробна театрална стратегия " 4xC " в 22-ро учебно заведение в София. Какво ви направиха там, че сте толкоз издръжливи и по този начин непоклатимо уверени в силата на това изкуство?
- Николай Георгиев.... това е отговорът. Този извънреден преподавател, режисьор и Човек ни болести с неговото театрално безумство и неотстъпчивост пред каквато и да е нормативност. Истината е, че от четирите випуска на " 4хС " единствено Ива, Стефан, Вили, аз и Петя Йосифова, която към момента работи с Георгиев, сме хората, които останахме в попрището на опита. Не сме доста на брой, само че вършим чудесна работа.
Кое е най-страшното, което би могло да се случи, в случай че България внезапно бъде " залята " от модерно изкуство и във всеки физкултурен салон на учебно заведение, паралелно с часовете по национални танци, а не вместо тях, се учат и модерни изпълнителски изкуства?
- Съвременното изкуство е за смелите хора. Колкото повече модерно изкуство има, с толкоз повече храброст ще бъде инжектирана публиката и надлежно нацията, което ще сътвори по-ясна и артикулирана съпротива на културното съсловие против безбрежната долнопробност във високите кръгове на властта. В Народното събрание би трябвало да има колекционери на Ван Гог, Пикасо и Уорхол, а не чалгари и трафиканти на цигари... Но допускам няма заплаха от подобен химеричен сюжет, тъй че чалгарите и мутрите, небрежно сменили спортните екипи с костюми, могат да дишат несмущаемо.
А интересувате ли се от политика?
- Политиката и театърът пъклен доста си наподобяват... тъй като и при двете истината и лъжата са в непрестанен коитус. Бойко Борисов е талантлив артист. Путин също. По високите етажи постоянно е цялостно с гении на лъжата. В театъра гениите на лъжата ни забавляват и от време на време илюзиите им са извънредно красиви. В политиката, поради гениите на лъжата, постоянно умират хора, къде от апетит, къде от друго. Малка разлика, само че основна.
Нужни ли са граници? Вашата работа демонстрира условността им. От друга страна като че ли сме по този начин устроени, че мъчно разбираме без схващане за някаква класификация в разграфена конструкция
- Границите са значими и извънредно нужен. Те са стъпалата на разсъдъка. От едно ходило отскачаш, в друго пропадаш. И по този начин, докъдето стигнеш.
Често говорите за себевъзприятието си като инструмент на по-висша мощ. Според Вашата вътрешен глас - кое, коя, кой или какво е Бог?
- Аз послужвам на едно Невидимо и Висше Министерство на културата. Въобразявам си, че съм тук, с цел да свърша несъмнено количество културна активност... от време на време тази активност е животинска и груба, от време на време е доста нежна и ефирна, а от време на време е просто нелепа. Позволявам си лукса да греша и в трите казана. Балансирам, не тъй като считам, че са еднообразно нужни... а с цел да не умра от досада.
Фестивалът " Антистатик " показва 5 интернационалните и 13 български танцови спектакъла от 20 до 30 април. Билетите за цялата стратегия са към този момент в продажба във всички каси в страната на EASY PAY, както и онлайн на EPAYGO.BG на преференциални цени. За " AVOIDING deLIFEath " билетите са на цена 10 лева, а за " LIVE Concert " – стартират от 20 лева Комбиниран билет за двете събития – 25 лева Билети за двете събития ще се продават и на касата на City Sofia, един час преди началото им, само че на по-високи цени.
Източник: dnevnik.bg
КОМЕНТАРИ