Дали бракът си струва труда, ако си жена?
Един инцидентен взор към метода, по който се показва бракът в известната просвета, може да ни докара до извода, че да стигнеш до олтара е висшата женска фантазия. Сватбените списания са ориентирани напълно към дамите, а риалити предаванията, в които няколко дами се състезават за заветния избраник, чупят телевизионните рейтинги. Централната атракция на сватбата е Роклята, а облеклото на младоженеца рядко въобще се загатва.
Мъжете въпреки това са показани като постоянно боящи се от обвързване същества, които би трябвало да бъдат примамвани с ловкост в брачния капан, или да бъдат довлечени до олтара обратно на тяхната надълбоко промискуитетна природа, която се ужасява от дълготрайната моногамия.
Свикнали сме със стандарта, че бракът е естествена среда за дамите и задушаваща клетка за мъжете. Но действителността на данните много по-различна от фантазиите на известната просвета.
Първо, става известно, че бракът облагодетелства мъжете повече, в сравнение с дамите. „ Увеличаването на изгодите “, като здраве, материално положение и благополучие – се следи главно при мъжете, сочат проучвания. Женените мъже са като цяло по-добре от неженените. Омъжените дами не са по-добре от неомъжените.
Второ, за разлика от мита, че бракът е свещеният свършек на житейското занятие за дамите, действителността е, че към две трети от разводите са инициирани от дами. И това важи освен за младите двойки, само че и за съпрузите на възраст сред 40 и 80 години, от които скорошно проучване, обхващащо 1147 души, открива, че в 66% от случаите раздялата е станала по избор на дамите.
Скорошно проучване на социолога Майкъл Розенфелд проучва обширни данни от изследването „ Как двойките се срещат и остават дружно “, извършено с национално представителна за Съединени американски щати извадка от 2262 възрастни в хетеросексуални връзки от 2009 до началото на 2015 година
Резултатите разкриват любопитно събитие. Те удостоверяват упованието, че дамите са инициирали към две трети (69 процента) от разделите в хетеросексуалните бракове, само че тази наклонност се отнася единствено за браковете и не е в действие при съжителствата без брак. Освен това, дамите в брачни съюзи докладвали по-ниски равнища на задоволеност.
Според Розенфелд данните демонстрират, че наклонността дамата да инициира раздялата не е присъща за множеството връзки сред мъже и дами, само че за сметка на това е присъща линия на браковете сред мъже и дами. Това може би поддържа схващането, че дамите претърпяват брака като подтисничество, евентуално тъй като той е зародил от подчинението на дамата и значително още носи неговия отпечатък.
Розенфелд отбелязва, че бракът в началото е бил учреден върху допускането въз основата на обичайния закон, че дамата е благосъстоятелност на мъжа. Последните останки от това законно покоряване на дамите по отношение на съпрузите им, измежду които да вземем за пример безнаказаността на изнасилването в брака, са били отстранени чак през 70-те години на 20.век в Съединени американски щати. Повечето дами и през днешния ден взимат имената на мъжете си след сватбата – процедура, която до 70-те години е била наложителна.
Както не можем да поддържаме гигантските антични структури, без да се борим с рестриктивните мерки на античните строителни материали, по този начин е мъчно и да поддържаме старите обичаи, без да пазим остарелите привички и възгледи за света, от които те са произлезли, счита социологът. Призраците на подчинението на дамата към момента витаят в постройката на актуалния брак и пречат на омъжените дами.
Източник: Psychology Today
