Щастливи не само през уикенда
Един пенсиониран клиент ми показа, че най-хубавото нещо на пенсията е, че нямаш уикенди. Може би съм го погледнал озадачено, тъй като той изясни, че всичките години от професионалния му живот са се крепили на една съществена разлика сред „ работната седмица ” и „ уикенда ”. От понеделник до петък той е правил това, което би трябвало, а уикендът е бил времето, в което е правел това, което желае.
Също както множеството от нас, в неделя вечер сходно на доста от нас той се е подготвял за работната седмица. А в този момент животът му не зависи от този темп. С други думи той не би трябвало да стопира да прави това, което му носи наслаждение, единствено тъй като уикендът свършва.
Границата сред работния темп и времето за релакс по принцип внася доста напрежение в живота на хората. Какво могат да създадат мениджърите, с цел да разсеят това самоналожено разграничаване сред работната седмица и уикенда? Позволете ми да предложа три аргументи за синдрома на уикенда. Всеки управител разполага с благоприятни условия да накара хората да се усещат по-развълнувани и по-продуктивни по време на работа.
Липса на цел: първо, е доста евентуално някои от вашите хора да считат, че работата им не води до смислена разлика с останалата част от живота им. Има доста хора, които в извънработно време се отдават на обществени и доброволчески действия. Представете си силата, която биха вложили всички те на работното си място, в случай че имаха вяра, че работата им прави света друг. Но иронията е, че съвсем всички организации би трябвало да основат някаква форма на обществена стойност, другояче няма да продължат да съществуват. Компаниите основават артикули или услуги, от които хората имат потребност и откриват в тях способи за възстановяване на качеството на живот. Но в еднообразието на всекидневието, ние постоянно забравяме за какво тъкмо се трудим.
Възможност: Непрекъснато напомняйте на хората си за задачите на бизнеса и по какъв начин техните самостоятелни и екипни старания оказват помощ.
Безсмислени задания: Втората причина, заради която хората омаловажават работата си е, че постоянно те са молени да извършват глупави или слугински задания. Повечето чиновници са задоволително умни, с цел да схващат, когато прекарват времето си в задания или действия, които не носят никаква стойност - ненужни процеси, глупави проучвания, безкрайни бюрократични утвърждения, непотребни презентации, непродуктивни срещи и така нататък Когато работещите биват затрупани с такива задължения, те се отегчават, стават цинични и разочаровани.
Възможност: Включете хората си в елиминирането на тези действия. Няколко години Wal-Mart са го наричали " Разкарайте безсмисленото " на работното място и доста компании като GE и IBM са правили това непрекъснато и безмилостно.
Развлекателен фактор: Третата допустима причина за синдрома на уикенда е, че работата просто не е занимателна. Правим едно и също всеки божи ден. Няма игра, конкуренция, няма предизвикателство, адреналин. И при липса на тези фактори хората се стремят към развлечение и неспокойствие отвън работата, посредством спорт, развлечения, фамилни игри, туризъм.
Възможност: Трябва да намерите креативен способи да " инжектирате " позитивни страсти на работното място - провокации, пътувания, иновационни надпревари и други.
Великите компании са места, където чиновниците стават от леглото и всяка заран потеглят с ентусиазъм и неспокойствие към работното си място. Те намират смисъла да вършат неща, които прибавят стойност и да се забавляват. Ако можете да създадете подобен вид среда на работното място, вашите хора няма да се радват единствено на съботата и неделята. Те ще бъдат щастливи и от понеделник до петък.
Рон Ашкинс за Harvard Business Review
Източник: Мениджър Нюз
