В Курилския резерват учени наблюдаваха в естествена среда един от най-малко проучените китове
Един от минимум проучените морски бозайници - дребен плувец или плувец Сато, е следен в естествената си среда край Южните Курилски острови, се показва на уеб страницата на Курилския естествен резерват, представен от организация БГНЕС.
Биолозите дефинират плувеца Сато като представител на една от най-слабо проучените групи измежду китоподобните (лат. Ziphiidae, семейство зъбати китове) - на клюномуцунестите китове.
От групата на клюномуцунестите китове до наскоро публично бяха приети два типа - северният (Berardius bairdii), който се среща в северната част на Тихия океан, и южният (Berardius arnuxii) – публикуван в южното полукълбо. Въпреки това японските китоловци от дълго време разграничават различен тип край остров Хокайдо, а през 2019 година японски учени (Т. Ямада и колеги) разгласяват формалното му изложение, като дават научното име Berardius minimus (малък плувец или плувец Сато).
През 2020 година екипът на плана " Far East Russia Orca Project " ( " Далекоизточен план по проучване на косатки " ) разгласява публикация за откриването на три екземпляра от малък тип измежду китовете, изхвърлени на брега на Сахалин и южните Курилски острови. Но до неотдавна не бяха разказани достоверни наблюдения на живи китове от типа освен в съветски води, само че и на всички места по света.
През 2021 година, по време на морско проучване в Кунаширския пролив сред Русия и Япония (отделящ островите Кунашир и Хокайдо), експедиция от учени от Московския държавен университет и Националния парк " Берингия " за първи път в света се натъква на група дребни плувци в дивата природа.
Учените съумяват да вземат генетична проба от едно от животните. Лабораторният разбор удостоверява, че става въпрос за дребен плувец – като това е първото доказано наблюдаване на този тип в дивата природа, означават от резервата.
Дължината на тялото на плувците Сато е единствено 6,2-6,9 метра, окраската е черна, с петна с диаметър към 5 см. Срещат се в северната част на Тихия океан, край крайбрежията на Япония, Русия и Аляска (САЩ), в Японско море и Охотско море. Те избират да се задържат в дълбоките води и по скатовете на континенталния шелф. Трудно се виждат в морето заради неналичието на ясно изразен шадраван.
По обявата работи: Мария Йорданова
Биолозите дефинират плувеца Сато като представител на една от най-слабо проучените групи измежду китоподобните (лат. Ziphiidae, семейство зъбати китове) - на клюномуцунестите китове.
От групата на клюномуцунестите китове до наскоро публично бяха приети два типа - северният (Berardius bairdii), който се среща в северната част на Тихия океан, и южният (Berardius arnuxii) – публикуван в южното полукълбо. Въпреки това японските китоловци от дълго време разграничават различен тип край остров Хокайдо, а през 2019 година японски учени (Т. Ямада и колеги) разгласяват формалното му изложение, като дават научното име Berardius minimus (малък плувец или плувец Сато).
През 2020 година екипът на плана " Far East Russia Orca Project " ( " Далекоизточен план по проучване на косатки " ) разгласява публикация за откриването на три екземпляра от малък тип измежду китовете, изхвърлени на брега на Сахалин и южните Курилски острови. Но до неотдавна не бяха разказани достоверни наблюдения на живи китове от типа освен в съветски води, само че и на всички места по света.
През 2021 година, по време на морско проучване в Кунаширския пролив сред Русия и Япония (отделящ островите Кунашир и Хокайдо), експедиция от учени от Московския държавен университет и Националния парк " Берингия " за първи път в света се натъква на група дребни плувци в дивата природа.
Учените съумяват да вземат генетична проба от едно от животните. Лабораторният разбор удостоверява, че става въпрос за дребен плувец – като това е първото доказано наблюдаване на този тип в дивата природа, означават от резервата.
Дължината на тялото на плувците Сато е единствено 6,2-6,9 метра, окраската е черна, с петна с диаметър към 5 см. Срещат се в северната част на Тихия океан, край крайбрежията на Япония, Русия и Аляска (САЩ), в Японско море и Охотско море. Те избират да се задържат в дълбоките води и по скатовете на континенталния шелф. Трудно се виждат в морето заради неналичието на ясно изразен шадраван.
По обявата работи: Мария Йорданова
Източник: bnr.bg
КОМЕНТАРИ