Един от най-големите експерти по трансплантация на стволови клетки в

Един от най-големите специалисти по трансплантация на стволови кафези в Германия и Европа е професор доктор Надежда Басара, за която знае цялият свят и приказва за нейните триумфи в лекуването на тежко заболели пациенти.
Д-р Басара сега е шеф на болничното заведение Малтезер Св. Франциск, в немския град Фленсбург.
Преди 17 години тя е пристигнала в Германия без знания по немски език, само че това не е представлявало спънка за нея да го научи и в същото време да построи кариера, с цел да стане доцент и първата лекарка от Югоизточна Европа, станала професор по медицина – написа vecer.mk.

Пет години е отпред на трансплантационият център в Университетската клиника в Лайпциг.
Благодарение на доктор Басара този център по резултати от лекуването на левкемията и по броя на осъществените трансплантации е преди всичко в Европа.
Тази мощна жена черпи сила от любовта си към медицината, хората, работата и фамилията. За нея най-голямото задоволство е, когато излекува пациент, тъй като счита това за собствен персонален триумф, което й дава нова сила по пътя към триумфа.

Сред пациентите, които е лекувала доктор Басара има и огромен брой жители от района на Сърбия, Македония, Черна гора, а обществеността е разбрала за нея след сполучливото лекуване на тежко заболелият от апластична анемия Желко Митрович, притежател на Пинк телевизия, както и известния сръбски водещ в РТС, Деян Деки Пантелич, който тя също е излекувала от израстък на сливиците. Пантелич в едно свое изявление споделя, че в моментите, когато му е било доста мъчно по време на лекуването му в Германия, доктор Басара го насърчавала с думите: „ Деяне, при мен хората не умират “.

Списъкът на сполучливо излекуваните пациенти не свършва до тук, той е дълъг и огромна част от него са известни лица от района на Европа, само че те не желаят имената им да бъдат обществено оповестени.
Преди 13 година посредством трансплантация тя първа е излекувала млад пациент от Сърбия, който е бил болен от най-тежката форма на остра лимфобластна левкемия, Филаделфия позитивна. Но тя е излекувала посредством трансплантация на стволови кафези и най-възрастният пациент от Балканите.

В Сърбия тази година във връзка деня на държавността, доктор Басара е отличена със златен орден за особени заслуги, а предходната година Черна гора и е предоставила поданство, поради заслугите й в лекуването на своите пациенти.

Заради това, че е изключителна персона, само че и поради многочислените й триумфи, потърсихме доктор Басара, която на драго сърце отдели част от своето скъпо време и отговори на нашите въпроси, които са част от извънредно изявление за вестник „ Вечер “.

– Професор доктор Басара, триумфите ви са огромни, само че по какъв начин стигнахте до тях. Как от доктор в Сърбия, станахте топ експерт хематолог и онколог в Германия?

– Пътят не беше доста елементарен. През повратната 1997 бях на 39 години, имах добър брак, две прелестни деца и брачен партньор, който ме поддържа постоянно в живота. След приключена магистърска степен по медицина, специализирах докторантура в Белград, работих като шеф на функционална диагностика в Института по хематология на Клиничния център в Сърбия. Докато шеф беше проф. доктор Роловиќ, центърът блестеше със познания и прогрес. До 1994 означаваше нещо в Европа. След неговото излизане в пенсия настана огромен поврат за мен, тъй като новата директорка нямаше никаква визия, нито пък интерес за прогрес на Института и гледаше единствено своите персонални ползи.

След като се посъветвах със брачна половинка си, отхвърлих две предложения от Париж и одобрих поканата на проф. Фаусер от Германия. Заминах първа, а малко по-късно при мен пристигнаха брачна половинка ми и децата.

Там бях безусловно хвърлена в огъня, работих с най-тежките хематологични пациенти и в допълнение ме сложиха като най-отговорно лице пред немския закон за медикаментите за произвеждането на транспланти и замразяването на стволови кафези. Много бързо станах шеф на хематологията и онкологията. През цялото това това време учих немски език (в началото общувах единствено на британски и френски език), учих за узаконяване на дипломата ми, специализирах вътрешни заболявания, хематология и онкология, пишех научни писания, като доцент с легализирана купа Доктор на науките водих извършения и лекции на студенти в Майнц, а също по този начин и извършения по диагностика на сътрудниците от работата.

В Университета в Майнц бях препоръчана за професор по медицина, а купата получих по време на моето престояване в Университетската клиника в Лайпциг, където бях поканена за основен шеф на хематологията и онкологията. Там водих и центъра за трансплантация на стволови кафези, както и производството на транспланти на стволови кафези и тяхното криоконсервиране.

Скоро излязохме преди всичко в Германия по брой и успеваемост на трансплантациите и Европейското сдружение по трансплантация ме назначи за основен контрольор на трансплантационите центрове в Европа.

Следейки моите триумфи във всички области на хематологията и онкологията, Малтийският медал на Германия ме предложения за шеф по вътрешна медицина в болничното заведение във Фленсбург и аз одобрих преди 4 години.

– С какви компликации се срещнахте в Германия като сръбкиня и дали това е попречило по някакъв метод на кариерата ви?

– В Германия, на първо място се цени работата и в случай че работите сполучливо ще бъдете признати. Въпреки това, с цел да съумея като чужденец в Германия, и по-специално като сръбкиня трябваше да бъда двойно по-добра от тях. Моите сътрудници не постоянно ме гледаха със благосклонност, ревността е човешка линия, която съществува даже и при германците. Преди 2 години, да вземем за пример в районния вестник имаше огромна публикация за неналичието на лекари в Германия и проблемите с наемането на чужденци.

В рамките на публикацията беше обявено, че аз отстранявам повече внимание на пациентите от Сърбия с съпоставяне с тези от Германия, което е нелепост за всеки, който познава Кодекса на лекарската специалност и Хипократовата клетва и по-специално, който ме познава мен като доктор и човек, за който в никакъв случай не е била значима националността, цвета на кожата и религията на пациента.

– Какви са вашите рекомендации към сътрудниците ви в Македония, кой е пътят към триумфа и по какъв начин се става добър експерт?

– Пътят Към триумфа е оптимално и изцяло лекуване на пациенти с най-хубавите вероятни способи, които съществуват. В Белград не можех да се примиря с обстоятелството, че не мога да внедря трансплантация на пациент от сходен или несроден донор, а знаех, че с този способ можем да го излекуваме.

За мен бе недопустимо да имам познания, а да не мога да ги приложа върху пациентите. Отидох в Германия, с цел да мога да работя най-хубавото, което знам и по този метод да изцелявам огромен брой пациенти.

– Какво значи бързата диагностика за триумфа в лекуването на заболяването?

– Всичко! Добрата и бърза диагностика дефинира ориста на болестта, дали пациентът има късмет да бъде оздравял или не и заради това е извънредно значимо.
В момента при всички злокачествени болести е нужна молекулярна диагностика, която в Германия е подготвена за 48 часа. Такава успеваемост няма нито една страна в Европа, даже Швеция, която се счита за една от страните с най-хубаво опазване на здравето в Европа.

– Какъв е процентът на излекувани пациенти със злокачествени болести във вашата болница?

– За тези 4 години, откогато повеждам онкология, хематология, пневмология, диабетология и интензивна медицина в болничното заведение „ Малтезер Св. Франциск “ във Фленсбург, процентът на излекувани злокачествени болести е 90%. Този факт се отнася за следене на пациента за единствено две години след осъществяване на лекуване в болничното заведение, защото по-късно всички пациенти не са толкоз изпълнителни с контролите, тъй че не може да водим по-нататъшна статистика за тяхното здравословно положение.

– По кои медицински теории лекувате остра левкемия, лимфоми и апластични анемии и дали стволовите кафези дават положителни резултати в това?

– Според най-съвременните теории, които се ползват в света. Трансплантацията на стволови кафези остава единственият способ, с която могат да се излекуват гореописаните болести, макар огромния брой нови медикаменти, които са регистрирани за някои от злокачествените болести.

– Какъв е броят на трансплантациите, които до в този момент сте осъществили във вашата сполучлива кариера?

– Близо съм до цифрата 1900, само че това не е толкоз значимо, значимо е какъв брой са сполучливите ми трансплантации. Световният резултат от 86% претърпели две години след трансплантация реализирах в Лайпциг, а го надминах с трансплантациите във Фленсбург, който е 90% успеваемост единствено за три години от както е отворен трансплантационият център.

– Имате ли пациенти от Македония и какъв брой от тях са излекувани с тази способ?

– С наслаждение мога да кажа, че за 17 години откогато правя трансплантации в Германия, последните 10 години сполучливо церя с този способ и пациенти от Македония. Досега с трансплантация на стволови кафези са излекувани най-малко 20 пациента.

– Дали трансплантацията на стволови кафези от несроден донор е новото революционно изобретение в медицината и при кои злокачествени болести дава положителни резултати?

– Трансплантацията със стволови кафези от несродни донори се ползва в Германия към този момент 30 години и фактът, че резултатите са идентични с тези със сродните донори, брат или сестра е огромен триумф, само че не мога да кажа, че е ново революционно изобретение. Алогената трансплантация дава отлични резултати при острите левкемия, миелодиспластичен синдром, лимфоми и тежки форми на анемия.

– За качеството на живот е нужна здравословна храна, само че значима е и генетиката! Като здравно лице, какво най-често препоръчвате на хората, по какъв начин да водят здравословен метод на живот, т.е. дали качественият метод на живот и превантивните ограничения са верният метод да се предпазим от заболяванията?

– Качественият метод на живот значи апропо и 30 минути дневно физически действия и разходки, бързо вървене, тичане, само че и средиземноморска диета с доста плодове и зеленчуци, риба, бяло месо, без тютюнопушене и консумация на алкохол е най-хубавата отбрана от злокачествени болести.

Но въпреки всичко, това не е задоволително. Генетиката, както и избягването на рискови химически материали и радиация имат доста значима роля в появяването на злокачествени болести. Излъчването на обеднения уран, който е употребен при бомбардировките на Сърбия през 1999 година е потвърдено, че е рисков фактор за пораждане на злокачествени болести.

Инфо: Съвети