Един от най-добрите ни центрове в женския волейбол Христина Вучкова

Един от най-хубавите ни центрове в женския волейбол Христина Вучкова не е част от избраниците на селекционера Лоренцо Мичели за националния тим. 

Вучкова приказва за идната стъпка в кариерата си, най-големия амулет и рекордната серия с тима на Имоко Конелиано. Българката показа, че с изключение на контракт за себе си ще търси и подобен за най-големия амулет – нейния наследник Христо, който получи орден при триумфа на Фенербахче в турското състезание.

„ Много съм добре, само че несъмнено от тази година спрямо предходната отзивите от България са по-големи. Много хора са научили, а това е най-вероятно, тъй като Фенербахче е по-голям клуб от Имоко. Ние се смяхме с мъжа ми, тъй като всички ме посрещат с „ Браво! Честито “, все едно в никакъв случай не съм печелила състезание. Ние казахме, че и предходната година завоювах. Обаче всички са доста повече осведомени с Фенербахче, тъй като има и футболен и баскетболен тим “, разяснява Христина Вучкова пред dsport.

„ Аз пристигнах в доста сложен интервал във Фенербахче и аз напряко се хванах за главата. Не сме си мислили, че ще играем въобще на полуфинал и ще създадем такива страхотни мачове. Изведнъж турците се хванаха за това, че детето ми е талисманът на тима и споделиха, че е детото-купа. И от там като го нарочиха и до края на сезона той бе талисманът на тима, и трябваше да е на всеки мач. Имаше един дуел, който загубихме от Вакъфбанк и тъкмо тогава Христо го нямаше, тъй като беше вдигнал температура и те оттогава споделиха, че той ни е талисманът. Дори ме караха да пътува с мен и в Италия, с цел да не изгубим мач, в случай че Христо го няма “, сподели още.
Христина Вучкова: Бих желала още веднъж да играя в България
„ Докато не ми завърши контракта нищо не мога да кажа за бъдещето си. Когато подпиша и всичко е ясно – ще споделя. Направо ме побиват тръпки и настръхвам от спомените си за националния тим. Ще ми липсва, само че имам поради, че се га съм една възраст, не споделям, че съм остаряла. Но идва един стадий в живота, в който желая да забавя малко нещата. В националния тим има доста млади състезателки, на които желая да дам късмет. Всяко мое появяване в националния тим пресича пътя на младите състезателки. Сега нуждая се от отмора и успокоение. Младите би трябвало с доста работа да жънат триумфи. Призовавам малко самообладание към националния тим от страна на почитатели и публицисти. Аз не се отхвърлям от националния тим, до момента в който играя професионално. Искам малко да си умря, макар че за мен постоянно е чест да играя за България “, съобщи Вучкова.

„ Сега тимът не се подмладява толкоз гладко, тъй като при нас разликата беше, че към този момент са ни виждали в националните тимове. Ние свиквахме с метода на работа и високото равнище. Тогава разликата не беше толкоз огромна. Докато в този момент аз съм 31-годишна, а девойките на моя пост са с по 10 години по-млади. Това е доста огромна разлика, имам опит, позната съм, а тези девойки към момента нямат. Ние в действителност останахме с набора, който беше 96,97, 98, а в този момент е техен ред да оказват помощ на младите “, сподели още българската волейболистка.

„ Честно и откровено споделям, че в Боряна Ангелова виждам нещо общо с мен, когато бях на тези години. Нещо ми е познато. Това не го мисля единствено аз, а и други хора са ми го казвали. Това е моето предпочитание да давам път на млади центрове като Боряна. Много ми се желае да съумеят да се наложат и да тръгнат в чужбина, както вие се гордеете с мен “, съобщи волейболистката.

„ Казвам пауза, а не стоп на националния тим. Винаги съм подготвена да се върна, в случай че би трябвало да оказвам помощ. Така че да драго сърце постоянно за мен е чест и горделивост да играя за България. В момента има огромно подмладяване на тима “, приключи Христина Вучкова.