Коледни пости - седмица 4
Един месец пост отминаха. Мислите ни към този момент се настройват на тематика Коледа. По време на моите пости открих нов взор към нея. Не че не би трябвало да играя ролята на Добрия дъртак и да се дълбая с всички родители за мечтаната играчка, само че отношението към коледното извършване на покупки не е толко истерично. Украсихме елхата, дома, пускаме коледни детски песнички, само че пред мола избирам коледния базар. Пред китайската дрънкулка - ръчно правеното. Най-вече тъй като Коледа, с изключение на празник, е и вътрешно чувство, настройка.
Коледа наближава и въпреки да има малко повече от 20 дни, усеща се, всяка година все по-рано и все по-рано. В устрема да изпреварят, да надскочат конкуренцията, търговците, малкия екран, общините наизвадиха коледните си украси от артикули, реклами, понижения. И нервността е цялостна. В тази конюнктура е мъчно да усетиш Коледа. Интимното знамение и фамилното сближение, поривът да сме положителни. Една добра част от Коледа обаче са благотворителните базари и на един подобен се случи моето вътрешно чувство за Коледа.
.
Тази легенда открих, до момента в който се ровех за предписания за шарана и всевъзможни любопитни неща. Кои е тип японски шаран, а легендата, което го е направила едно от най-почитаните знаци за японците и доста поучителна.
През този ден върших банички, които сложих на дъщерята за учебно заведение и си спомних за баничките в студентските години, когато по никакъв начин не умеех да систематизирам бюджета и някои пера вземаха превес над други. Мисълта, обаче, че някой мисли за теб, когато ти ядеш джънк фууд – праща ти колет или ти подготвя обичаното ядене, когато се връщаш събота и неделя вкъщи, стопля и най-студените квартири. Сега вършим това за нашите деца.
Когато постех, не оставах в никакъв случай без кори за баница, тесто, арабски питки. Тестените произведения са доста желани от постещите - засищат за дълго и не са скъпи. Да, само че въглехидратите на бялото брашно могат да докарат и непотребни килограми, тежест и отичане. Затова би трябвало да ги консумираме рационално. Баницата е такова родно произведение, което търпи доста импровизации - на процедура може всичко да завиеш в кори и да изпечеш. И тестото в корите не е доста. Макар да сме привикнали да ядем баница с яйца и сирене, не са малко и постните разновидности - и сладки, и солени.
Арабската питка, катмите също могат да одобряват всевъзможни плънки. Постни кюфтенца, салати, картофки - завиваме и можем да носим за работа или за из път. Брускетите са още един тип тестени лакомства, които са и отлично предястие, само че и избавител за ядене на крайник или на място, където може да няма постна храна. Аз си правех няколко тави с брускети единствено със зехтин, които съхранявах в кутия с похлупак (не е в найлонова торба, с цел да не се отвърнат и да омекнат), вземах си когато се постановяваше, хапвах, до момента в който виждам някой филм. Тестото пък е основа за всевъзможни пици, които са доста вкусни и без месо и кашкавал.
С нещо ново се преборих през този ден и постите ми помогнаха да го осъзная. Моята самонадеяност, зад която се крие егото ми, несъмнено, не ми дава да последвам предписания, тя се мисли за огромен импровизатор. Прави каквото си желае и след това се тюхка, че кексът не става или в този случай – фалафелите. Смирението от постите те кани на друго пътешестване – да осмислиш, да прецениш опциите, да се довериш на изпитаното, когато би трябвало.
Обичам паста, всякаква, приготвена по всевъзможни способи. Стига да не се прекалява и за предпочитане, само че не по този начин вкусна за мен, да е пълнозърнеста. Доматеният сос за паста е рецепта, която се прави у дома лятото на село. Отнема повечко време от нормалните домати за готвене в буркани, само че за 15 минути имаш подготвен сос зимата. Приложила съм рецептата за соса.
В този ден бяха единствено на жито и се замислих за храната, която ядем – какъв брой е нездравословна, дали можем да намерим чиста храна и дали има метод човек да се храни здравословно на рационална цена въпреки всичко. Вареното жито е надълбоко вкоренено у нас поради задушниците, само че като че ли го консумираме най-вече тогава, а то е потребна и засищаща постна закуска.
Коледа няма да бъде същата без коледните картички. Уважавам непознатия труд и доста се веселя на ръчно правените картички, които към този момент могат да се видят на всички места, само че избирам да вършим сами картичките, които пращаме за приятелите си. Децата вземат участие, по тази причина не са толкоз красиви, само че отделяме мисъл и време в веселба и мисъл за различен човек, а това ги прави същински специфични. И Слава Богу – приятелите ни правят оценка тъкмо това.
Коледа наближава и въпреки да има малко повече от 20 дни, усеща се, всяка година все по-рано и все по-рано. В устрема да изпреварят, да надскочат конкуренцията, търговците, малкия екран, общините наизвадиха коледните си украси от артикули, реклами, понижения. И нервността е цялостна. В тази конюнктура е мъчно да усетиш Коледа. Интимното знамение и фамилното сближение, поривът да сме положителни. Една добра част от Коледа обаче са благотворителните базари и на един подобен се случи моето вътрешно чувство за Коледа.
.
Тази легенда открих, до момента в който се ровех за предписания за шарана и всевъзможни любопитни неща. Кои е тип японски шаран, а легендата, което го е направила едно от най-почитаните знаци за японците и доста поучителна.
През този ден върших банички, които сложих на дъщерята за учебно заведение и си спомних за баничките в студентските години, когато по никакъв начин не умеех да систематизирам бюджета и някои пера вземаха превес над други. Мисълта, обаче, че някой мисли за теб, когато ти ядеш джънк фууд – праща ти колет или ти подготвя обичаното ядене, когато се връщаш събота и неделя вкъщи, стопля и най-студените квартири. Сега вършим това за нашите деца.
Когато постех, не оставах в никакъв случай без кори за баница, тесто, арабски питки. Тестените произведения са доста желани от постещите - засищат за дълго и не са скъпи. Да, само че въглехидратите на бялото брашно могат да докарат и непотребни килограми, тежест и отичане. Затова би трябвало да ги консумираме рационално. Баницата е такова родно произведение, което търпи доста импровизации - на процедура може всичко да завиеш в кори и да изпечеш. И тестото в корите не е доста. Макар да сме привикнали да ядем баница с яйца и сирене, не са малко и постните разновидности - и сладки, и солени.
Арабската питка, катмите също могат да одобряват всевъзможни плънки. Постни кюфтенца, салати, картофки - завиваме и можем да носим за работа или за из път. Брускетите са още един тип тестени лакомства, които са и отлично предястие, само че и избавител за ядене на крайник или на място, където може да няма постна храна. Аз си правех няколко тави с брускети единствено със зехтин, които съхранявах в кутия с похлупак (не е в найлонова торба, с цел да не се отвърнат и да омекнат), вземах си когато се постановяваше, хапвах, до момента в който виждам някой филм. Тестото пък е основа за всевъзможни пици, които са доста вкусни и без месо и кашкавал.
С нещо ново се преборих през този ден и постите ми помогнаха да го осъзная. Моята самонадеяност, зад която се крие егото ми, несъмнено, не ми дава да последвам предписания, тя се мисли за огромен импровизатор. Прави каквото си желае и след това се тюхка, че кексът не става или в този случай – фалафелите. Смирението от постите те кани на друго пътешестване – да осмислиш, да прецениш опциите, да се довериш на изпитаното, когато би трябвало.
Обичам паста, всякаква, приготвена по всевъзможни способи. Стига да не се прекалява и за предпочитане, само че не по този начин вкусна за мен, да е пълнозърнеста. Доматеният сос за паста е рецепта, която се прави у дома лятото на село. Отнема повечко време от нормалните домати за готвене в буркани, само че за 15 минути имаш подготвен сос зимата. Приложила съм рецептата за соса.
В този ден бяха единствено на жито и се замислих за храната, която ядем – какъв брой е нездравословна, дали можем да намерим чиста храна и дали има метод човек да се храни здравословно на рационална цена въпреки всичко. Вареното жито е надълбоко вкоренено у нас поради задушниците, само че като че ли го консумираме най-вече тогава, а то е потребна и засищаща постна закуска.
Коледа няма да бъде същата без коледните картички. Уважавам непознатия труд и доста се веселя на ръчно правените картички, които към този момент могат да се видят на всички места, само че избирам да вършим сами картичките, които пращаме за приятелите си. Децата вземат участие, по тази причина не са толкоз красиви, само че отделяме мисъл и време в веселба и мисъл за различен човек, а това ги прави същински специфични. И Слава Богу – приятелите ни правят оценка тъкмо това.
Източник: hera.bg
КОМЕНТАРИ