За чуждата и своята паничка |
Един издател един път ми сподели: " Ама за какво гледаш в моята паничка? "
Тези думи ме вбесиха по един прекомерно необикновен метод. Както знаете, вбесяването в никакъв случай не е едно и също, както с нещастните фамилии на Толстой, и по тази причина този необикновен вид вбесяване има потребност от няколко думи, с цел да бъде окачествен.
Именно този път вбесяването беше някак тъмнолилаво, безнадеждно и до някаква степен омесено със позор. Ах, писателю беден, ти гледаш в непознати паници, кърчази и шолички! Нямаш своя чиния, ни кърчаг, ни потир, ни кратер (но не на Етна, а винен) и единствено мяташ погледи, изпълнени със пристрастеност към непознатата посуда! Срамота!
Но и бяс – бесът на безсилието, тъй като, с цел да обясниш на един издател (или различен тип капиталист), че неговите пари и паници са и твои пари и паници, тъй като той изкарва това, що изкарва, с помощта на експлоатиране на твоя труд. Та с цел да обясниш томува всичко това, ще ти би трябвало да отвориш една Александрийска библиотека, па да го замеряш с книги, па да го караш да чете занапред Маркс или Адам Смит, или изобщо всичко.
Вбесяването ми идваше най-много от това, че думите на този благ човек извираха из едно надълбоко недоумение. А неразбирането е по-лошо даже от чистата преднамереност. Когато някой е злоумишлен, той най-малко знае, че има и друга посока – на доброжелателността. Но когато не схваща, когато си приказва пет за четири – тогава нещата са зле. Този господин, с който по това време работехме дружно, искаше да ми каже, че аз съм си аз, той си е той и не е редно да се интересувам от това какъв брой той печели... макар че той печели от книгите, написани от мене... и моите облаги и неговите облаги са като скачени съдове или изобщо като някакъв тип паници...
Но такива паници, които не могат да съществуват една без друга. И в случай че аз не виждам в неговата паничка, това значи да не виждам и в моята, т.е. да го ударя на цялостна провалия, да не се интересувам ни какво хапвам, ни къде дремя, ни дали съм жив, ни дали съм починал. Ям там каквото има в паницата, която се води моя, само че не ме интересува дори дали хапвам с лъжица, или употребявам по недовиждане изсушен крайник на тритон. Ям. И дори не знам дали хапвам от чиния. Ям. И не виждам. Каквото там ми дадат, хапвам. Гледам си в моята чиния, само че защото тя е обвързвана с неговата и с други паници и виждам да заобикалям да виждам и в моята, и в техните и изобщо – виждам да заобикалям да виждам. За да не каже някой: " Ей, гледаш ми в паницата! "
Защото, в случай че погледна в моята си чиния, може някой да каже, че в действителност това не е тъкмо моя чиния, че в случай че приема, че е моя и единствено моя – това значи, че съм обществено безконтролен... Че в действителност по този метод егоистично заплашвам правата на други паницопритежатели и по тази причина аз не трябва да мисля за моята чиния като единствено и само моя, дори не трябва да мисля за нея и като за отчасти моя; моята чиния (трябва да мисля аз) е една социална чиния, обществено виновна чиния! И аз не виждам в нея, тъй като има кой да гледа в нея, а точно Органите на Системата.
А за гледане в непознати паници просто напряко разстрел!
И по този начин. Вбесявам си се аз, само че в това време си свирукам. Защото става въпрос за капитализъм. И в случай че някой ти споделя, че нямаш право да гледаш в неговата чиния, т.е. даже да сте в най-тесни стопански взаимоотношения, ти нямаш право да се интересуваш от неговата честност (а тя постоянно може да се мери по интензивността на струпване на печалбите), то тогава ти имаш правото да си вземеш каскета или бонето и да отидеш при различен, който ще е по инакъв и няма да ти зяе, в случай че зяпаш в неговите съдини.
Уж по този начин било можело.
Така. А в този момент ще направя един грамаден, лек и дребен завой в разказваческата си тактика и ще кажа по този начин: Направени са 2 938 878 PCR и 3 637 680 антигенни теста (общо 6 576 558) – става въпрос за дребната ни майка България. От началото на пандемията.
Това са към триста милиона лъвове от писиари (полимерейз чейн риакшъни, да речем) и още 100 и 10 милиона от другото бъркане в носа. Тоест. От два типа бъркане в носа, заповядани без никакви ангажименти от страната, са извоювани най-малко четиристотин милиона лв..
Тези пари не са извоювани от въздух, вода, огън, земя или да речем от петия детайл. А, както бе речено, от бъркане в носа. И в джоба. В това време чичо Първан от село Лозен е обеднял с към 50-70%, само че може и повече. Чичо Първан съм аз, ти и той. Обедняването на чичо Първан, по този начин ловко и изобретателно определен от създателя като въплъщение на целия народ, е колосално, мисля.
Обеднял е Първан, аз, ти и той. Но не и Той, който е избран за бенефициент в цялата Тая Работа. И ще бъде и съдружник, в случай че работите опрат до кокал. Защото нали по този начин – в случай че се води война, подкупваш някого, като му даваш опция да направи големи облаги и по-късно разчиташ на него. А той за теб ще е подготвен и в пъкъла да влезе. Защото е печелил на стомах.
Аз, ти и той.
Тези думи ме вбесиха по един прекомерно необикновен метод. Както знаете, вбесяването в никакъв случай не е едно и също, както с нещастните фамилии на Толстой, и по тази причина този необикновен вид вбесяване има потребност от няколко думи, с цел да бъде окачествен.
Именно този път вбесяването беше някак тъмнолилаво, безнадеждно и до някаква степен омесено със позор. Ах, писателю беден, ти гледаш в непознати паници, кърчази и шолички! Нямаш своя чиния, ни кърчаг, ни потир, ни кратер (но не на Етна, а винен) и единствено мяташ погледи, изпълнени със пристрастеност към непознатата посуда! Срамота!
Но и бяс – бесът на безсилието, тъй като, с цел да обясниш на един издател (или различен тип капиталист), че неговите пари и паници са и твои пари и паници, тъй като той изкарва това, що изкарва, с помощта на експлоатиране на твоя труд. Та с цел да обясниш томува всичко това, ще ти би трябвало да отвориш една Александрийска библиотека, па да го замеряш с книги, па да го караш да чете занапред Маркс или Адам Смит, или изобщо всичко.
Вбесяването ми идваше най-много от това, че думите на този благ човек извираха из едно надълбоко недоумение. А неразбирането е по-лошо даже от чистата преднамереност. Когато някой е злоумишлен, той най-малко знае, че има и друга посока – на доброжелателността. Но когато не схваща, когато си приказва пет за четири – тогава нещата са зле. Този господин, с който по това време работехме дружно, искаше да ми каже, че аз съм си аз, той си е той и не е редно да се интересувам от това какъв брой той печели... макар че той печели от книгите, написани от мене... и моите облаги и неговите облаги са като скачени съдове или изобщо като някакъв тип паници...
Но такива паници, които не могат да съществуват една без друга. И в случай че аз не виждам в неговата паничка, това значи да не виждам и в моята, т.е. да го ударя на цялостна провалия, да не се интересувам ни какво хапвам, ни къде дремя, ни дали съм жив, ни дали съм починал. Ям там каквото има в паницата, която се води моя, само че не ме интересува дори дали хапвам с лъжица, или употребявам по недовиждане изсушен крайник на тритон. Ям. И дори не знам дали хапвам от чиния. Ям. И не виждам. Каквото там ми дадат, хапвам. Гледам си в моята чиния, само че защото тя е обвързвана с неговата и с други паници и виждам да заобикалям да виждам и в моята, и в техните и изобщо – виждам да заобикалям да виждам. За да не каже някой: " Ей, гледаш ми в паницата! "
Защото, в случай че погледна в моята си чиния, може някой да каже, че в действителност това не е тъкмо моя чиния, че в случай че приема, че е моя и единствено моя – това значи, че съм обществено безконтролен... Че в действителност по този метод егоистично заплашвам правата на други паницопритежатели и по тази причина аз не трябва да мисля за моята чиния като единствено и само моя, дори не трябва да мисля за нея и като за отчасти моя; моята чиния (трябва да мисля аз) е една социална чиния, обществено виновна чиния! И аз не виждам в нея, тъй като има кой да гледа в нея, а точно Органите на Системата.
А за гледане в непознати паници просто напряко разстрел!
И по този начин. Вбесявам си се аз, само че в това време си свирукам. Защото става въпрос за капитализъм. И в случай че някой ти споделя, че нямаш право да гледаш в неговата чиния, т.е. даже да сте в най-тесни стопански взаимоотношения, ти нямаш право да се интересуваш от неговата честност (а тя постоянно може да се мери по интензивността на струпване на печалбите), то тогава ти имаш правото да си вземеш каскета или бонето и да отидеш при различен, който ще е по инакъв и няма да ти зяе, в случай че зяпаш в неговите съдини.
Уж по този начин било можело.
Така. А в този момент ще направя един грамаден, лек и дребен завой в разказваческата си тактика и ще кажа по този начин: Направени са 2 938 878 PCR и 3 637 680 антигенни теста (общо 6 576 558) – става въпрос за дребната ни майка България. От началото на пандемията.
Това са към триста милиона лъвове от писиари (полимерейз чейн риакшъни, да речем) и още 100 и 10 милиона от другото бъркане в носа. Тоест. От два типа бъркане в носа, заповядани без никакви ангажименти от страната, са извоювани най-малко четиристотин милиона лв..
Тези пари не са извоювани от въздух, вода, огън, земя или да речем от петия детайл. А, както бе речено, от бъркане в носа. И в джоба. В това време чичо Първан от село Лозен е обеднял с към 50-70%, само че може и повече. Чичо Първан съм аз, ти и той. Обедняването на чичо Първан, по този начин ловко и изобретателно определен от създателя като въплъщение на целия народ, е колосално, мисля.
Обеднял е Първан, аз, ти и той. Но не и Той, който е избран за бенефициент в цялата Тая Работа. И ще бъде и съдружник, в случай че работите опрат до кокал. Защото нали по този начин – в случай че се води война, подкупваш някого, като му даваш опция да направи големи облаги и по-късно разчиташ на него. А той за теб ще е подготвен и в пъкъла да влезе. Защото е печелил на стомах.
Аз, ти и той.
Източник: offnews.bg
КОМЕНТАРИ