Кирил Десподов в Лудогорец! Само от истински приятел, става качествен предател
Един футболен трансфер взриви почитателите.
Тези на ЦСКА, които показаха безапелационното си отношение към прекосяването на Кирил Десподов в Лудогорец, евентуално и тези на Левски, на другите тимове, които гледат сеир, забавляват се на огорчението у алените.
Излишно е да се напомнят редица образци – по света и у нас, на минали от Селтик в Рейнджърс или противоположното, от Юнайтед в Ливърпул или противоположното, от Барса в Реал, от Левски в ЦСКА или от ЦСКА в Левски. Ясно, тези неща ги има във футбола. Вероятно и в живота доста работили за Пепси Кола са минали на работа в Кока Кола, или пък управител на БМВ да одобри оферта за мениджърска позиция в Мерцедес. Има ги и ще ги има тези неща. Пазарна стопанска система, житейски решения.
Случаят с Десподов обаче е по-особен. Играчът бързо стана любим на Сектор Г, вкара голове на Левски, това е значимо за статута му измежду последователите. Самият той се заигра с безконечния противник, тениски под фланелката, надписи, лафове след мачовете. Изобщо, построи си съвършения имидж измежду агитката. А и подплатяваше всичко това с добра игра. Но не трябва да се не помни, че Десподов стори всичко това в един доста сложен за алена футболна България интервал, когато тя се нуждаеше от напълно мъничко, жадна за триумфи, за победи. Нападателят и неговите съотборници през тези няколко сезона нито станаха първенци, нито взеха купата. Може и да е извънредно, само че малко принудително няколко от този състав станаха любимци – просто публиката имаше потребност от герои. Кощунство е обаче, Десподов и останалите да бъдат нареждани до великите имена и митове на ЦСКА отблизо и по-далечно минало.
Кирил Десподов разумно направи огромната крачка. Трансфер в Серия А. А да, да не забравяме – стана Футболист № 1 на България. Защо ли? Защото така наречен червени публицисти го направиха подобен. И тъй като случи сините да нямат изявен претендент през тази 2018 година. Ботевистите не стигнаха за повече от третото място на Неделев, а сините някак не им се гласуваше с ненаситност за подгласника Георги Петков. Поради това стичане на събитията, само че най-много поради мощната алена поддръжка Киро стана № 1. И това спомогна неимоверно доста за трансферирането му в елита на Италия.
Там не му потръгна, отиде в Австрия, вкарваше обичайно количество голове. Под всеки един от постовете му в Инстаграм, когато бележеше на титанични противници като Санкт Пьолтен и от немай къде трябваше да подскачаме от кеф, болшинството вдигнати палци, лайкове и поздравления бяха на българи, на почитатели на ЦСКА. Макар и към този момент надалеч от ЦСКА Десподов усещаше поддръжката.
Не е като да не е знаел какво прави и какво ще последва откакто се съгласява да премине тъкмо в Лудогорец. Със сигурност доста биха защитили този негов избор. Иска да играе момчето в Лига Европа, да стане първенец, да печели, да се развива. Всичко това са задоволително безапелационни доводи. Но в живота без морал си заникъде. Да не бъда свестен неправилно – няма нищо срамно и неприятно в това да играеш в Лудогорец. Но...Има нещо оттатък този простоват факт. Конкретно в тази ситуация с Десподов. Има прекъснатата нишка, разочарованието, късането на плаката, задраскването на селфито, което фена си е правил с теб. Още по-гадното е, че доста добре си знаел, какво ще последва. И все пак си се насилил да се усмихнеш, държейки химикалката и позирайки с небрежно наметнатото зелено шалче.
Младо момче, не е мислил – ще каже някой. Друг би контрирал – абе, доста добре му сече пипето, добре си го е измислил. Всички сме били млади. Но е несъмнено, че всички след години ще остареем, няма да сме постоянно млади. И тогава остават единствено спомените. И когато се обърнеш обратно, ще виждаш едно огромно бяло леке, на мястото на аленото, което заемаше огромна част от живота ти, от кариерата ти. Сега ще бъде бяло, изтрито от почитателите на ЦСКА, може би по-скоро мръсно бяло, защото ще има следи от виртуални плюнки. Звучи ви гадно? Ами, скърбя, несъмнено хиляди почитатели са се чувствали гадно, но тях няма кой да ги пита – те са безименната маса.
Един почитател ми написа на стената тази заран един откъс на Владо Даверов, сценарист на кино лентата „ Вчера “. Цитат от самия филм: „ Само от същински другар, става първокласен изменник! “ Репликата е добра, мощна е, само че дали важи за Десподов? Дали той в действителност е обичал, дали е бил правилен, дали откровено е носил и целувал емблемата? За да предприемеш сходна стъпка през днешния ден, очевидно не е било по този начин. И още от бранителите на цялата тази парлама ще кажат: Днешно време всичко е пари, всеки си гледа интереса. Звучи смешно и наивно за младеж, занапред в разцвета на силите си. Ще речете, че има 5 публични и 6 противозаконни деца и би трябвало да се грижи за хляба им. Парите ще дойдат, в случай че си твърдоглав и трудолюбив, рано или късно ще дойдат. Но уважението няма по какъв начин да бъде върнато. От страна на почитателите на ЦСКА към Кирил Десподов то окончателно е изгубено. Край!
Знам от преди време, май когато Киро мина в Каляри, мъчно даваше изявленията, та разбрах, че доста се дразнел когато някой го търсел на някакъв сякаш скришен телефон. Разпитвал, кой ти го е дал, ей такива работи. Сигурен съм, че след головете му с ЦСКА е получавал доста позвънявания, смс-и, известия. Киро, умерено, към този момент доста по-малко хора ще ти търсят секретния телефон. Онова голямо алено море, което беше зад теб ще се е отдръпнало. Нали знаеш по какъв начин е в природата – има приливи, само че следват отливите. И хеттрик на Тотнъм да вкараш, батерията ще издържи, телефона няма да вибрира доста. Па нека се намерят двама-трима и да те потупат по рамото, да ти кажат „ Евала! “
Ще имаш пари, само че ще ти бъде самотно
Коментар на Ники Александров, dsport
Тези на ЦСКА, които показаха безапелационното си отношение към прекосяването на Кирил Десподов в Лудогорец, евентуално и тези на Левски, на другите тимове, които гледат сеир, забавляват се на огорчението у алените.
Излишно е да се напомнят редица образци – по света и у нас, на минали от Селтик в Рейнджърс или противоположното, от Юнайтед в Ливърпул или противоположното, от Барса в Реал, от Левски в ЦСКА или от ЦСКА в Левски. Ясно, тези неща ги има във футбола. Вероятно и в живота доста работили за Пепси Кола са минали на работа в Кока Кола, или пък управител на БМВ да одобри оферта за мениджърска позиция в Мерцедес. Има ги и ще ги има тези неща. Пазарна стопанска система, житейски решения.
Случаят с Десподов обаче е по-особен. Играчът бързо стана любим на Сектор Г, вкара голове на Левски, това е значимо за статута му измежду последователите. Самият той се заигра с безконечния противник, тениски под фланелката, надписи, лафове след мачовете. Изобщо, построи си съвършения имидж измежду агитката. А и подплатяваше всичко това с добра игра. Но не трябва да се не помни, че Десподов стори всичко това в един доста сложен за алена футболна България интервал, когато тя се нуждаеше от напълно мъничко, жадна за триумфи, за победи. Нападателят и неговите съотборници през тези няколко сезона нито станаха първенци, нито взеха купата. Може и да е извънредно, само че малко принудително няколко от този състав станаха любимци – просто публиката имаше потребност от герои. Кощунство е обаче, Десподов и останалите да бъдат нареждани до великите имена и митове на ЦСКА отблизо и по-далечно минало.
Кирил Десподов разумно направи огромната крачка. Трансфер в Серия А. А да, да не забравяме – стана Футболист № 1 на България. Защо ли? Защото така наречен червени публицисти го направиха подобен. И тъй като случи сините да нямат изявен претендент през тази 2018 година. Ботевистите не стигнаха за повече от третото място на Неделев, а сините някак не им се гласуваше с ненаситност за подгласника Георги Петков. Поради това стичане на събитията, само че най-много поради мощната алена поддръжка Киро стана № 1. И това спомогна неимоверно доста за трансферирането му в елита на Италия.
Там не му потръгна, отиде в Австрия, вкарваше обичайно количество голове. Под всеки един от постовете му в Инстаграм, когато бележеше на титанични противници като Санкт Пьолтен и от немай къде трябваше да подскачаме от кеф, болшинството вдигнати палци, лайкове и поздравления бяха на българи, на почитатели на ЦСКА. Макар и към този момент надалеч от ЦСКА Десподов усещаше поддръжката.
Не е като да не е знаел какво прави и какво ще последва откакто се съгласява да премине тъкмо в Лудогорец. Със сигурност доста биха защитили този негов избор. Иска да играе момчето в Лига Европа, да стане първенец, да печели, да се развива. Всичко това са задоволително безапелационни доводи. Но в живота без морал си заникъде. Да не бъда свестен неправилно – няма нищо срамно и неприятно в това да играеш в Лудогорец. Но...Има нещо оттатък този простоват факт. Конкретно в тази ситуация с Десподов. Има прекъснатата нишка, разочарованието, късането на плаката, задраскването на селфито, което фена си е правил с теб. Още по-гадното е, че доста добре си знаел, какво ще последва. И все пак си се насилил да се усмихнеш, държейки химикалката и позирайки с небрежно наметнатото зелено шалче.
Младо момче, не е мислил – ще каже някой. Друг би контрирал – абе, доста добре му сече пипето, добре си го е измислил. Всички сме били млади. Но е несъмнено, че всички след години ще остареем, няма да сме постоянно млади. И тогава остават единствено спомените. И когато се обърнеш обратно, ще виждаш едно огромно бяло леке, на мястото на аленото, което заемаше огромна част от живота ти, от кариерата ти. Сега ще бъде бяло, изтрито от почитателите на ЦСКА, може би по-скоро мръсно бяло, защото ще има следи от виртуални плюнки. Звучи ви гадно? Ами, скърбя, несъмнено хиляди почитатели са се чувствали гадно, но тях няма кой да ги пита – те са безименната маса.
Един почитател ми написа на стената тази заран един откъс на Владо Даверов, сценарист на кино лентата „ Вчера “. Цитат от самия филм: „ Само от същински другар, става първокласен изменник! “ Репликата е добра, мощна е, само че дали важи за Десподов? Дали той в действителност е обичал, дали е бил правилен, дали откровено е носил и целувал емблемата? За да предприемеш сходна стъпка през днешния ден, очевидно не е било по този начин. И още от бранителите на цялата тази парлама ще кажат: Днешно време всичко е пари, всеки си гледа интереса. Звучи смешно и наивно за младеж, занапред в разцвета на силите си. Ще речете, че има 5 публични и 6 противозаконни деца и би трябвало да се грижи за хляба им. Парите ще дойдат, в случай че си твърдоглав и трудолюбив, рано или късно ще дойдат. Но уважението няма по какъв начин да бъде върнато. От страна на почитателите на ЦСКА към Кирил Десподов то окончателно е изгубено. Край!
Знам от преди време, май когато Киро мина в Каляри, мъчно даваше изявленията, та разбрах, че доста се дразнел когато някой го търсел на някакъв сякаш скришен телефон. Разпитвал, кой ти го е дал, ей такива работи. Сигурен съм, че след головете му с ЦСКА е получавал доста позвънявания, смс-и, известия. Киро, умерено, към този момент доста по-малко хора ще ти търсят секретния телефон. Онова голямо алено море, което беше зад теб ще се е отдръпнало. Нали знаеш по какъв начин е в природата – има приливи, само че следват отливите. И хеттрик на Тотнъм да вкараш, батерията ще издържи, телефона няма да вибрира доста. Па нека се намерят двама-трима и да те потупат по рамото, да ти кажат „ Евала! “
Ще имаш пари, само че ще ти бъде самотно
Коментар на Ники Александров, dsport
Източник: novinite.bg
КОМЕНТАРИ