Медийното заклинание срещу ДЖОАН РОУЛИНГ
Един ден би трябвало да учат „ странния случай с Джоан Роулинг “ в учебници и курсове по медийна агитация и журналистическа операция.
Това, което водещите осведомителни марки направиха с най-успешната жива писателка за по-малко от две години, е удивително. Някои биха споделили и непоносимо, само че други ще отвърнат със закачливо мигане и цитиране на античната мъдрост: „ Каквото посееш, това ще пожънеш “.
Как една от най-обожаваните, възхвалявани и проспериращи съвременни икони на левия демократизъм, мутира в отровен зложелател на човешките права и обществената правдивост?
Историята за метаморфозата на Роулинг от феминистка във „ фашистка “, е история за надпреварата на корпоративните медии към дъното. За скъсването със стандарти и нравственос, за демонстративното и горделиво отменяне на съществени обстоятелства, за окончателното обединение на журналистическата специалност с рисковия активизъм.
На локална почва е и илюстрация на българския новинарски подтик да се следват и превеждат безрезервно мненията на „ огромния брат “ от „ огромния нюзруум “.
През 2007-а година влиятелното списание Time прогласява фамозната авторка на книгите за Хари Потър за „ Личност на годината “ с акцент върху „ общественото, морално и политическо ентусиазъм “, което тя била дарила на своите почитатели.
През 2020-а същото издание разгласява материал със заглавие „ Проблемът с мненията на Джоан Роулинг за джeндъp идентичността “. По-късно пусна различен материал, отдаден на „ тpaнсджeндъp несъгласието “ около нейна нова книга.
Други международни медии от сходен диаметър също трансформираха траекторията на отразяването си, като на пръв взор необяснимо не помниха за „ общественото, морално и политическо ентусиазъм “, което Роулинг носи на международната аудитория. Преди три седмици The Times помести коментара „ Защо Хари Потър поколението отхвърли Дж. К Роулинг “. През лятото на 2020-а пък The New York Times я подлага на критика в публикация със заглавие „ Хари Потър и везната на справедливостта: Малко положителни вести в един неприятен месец за ЛГБТ хората “.
Същият вестник, който някои назовават официоз на западните демократични елити, пусна и напълно неистеричния и балансиран материал – „ Хари Потър “ ми оказа помощ да се осъзная като тpaнсджeндъp, само че Джоан Роулинг ме разочарова “.
А английският The Guardian ни осведоми, че „ лигата по Куидич ще си смени името в опит да скъса с Роулинг “. The Independent написа: „ Фенове на „ Хари Потър “ подлагат на критика Дж.К. Роулинт след нов тpaнсфoбски туит, настоявайки: „ Престани да причиняваш болежка “.
А Insider се тормози, че на тържественото събиране на екипа на „ Хари Потър “ „ тpaнсфoбията на Роулинг не беше адресирана “. Преди дни водещата медийна фигура в Съединени американски щати Джон Стюарт оплоди прогресивното пространство с емоционално-конспиративен монолог, в който се възмути от антисемитизма в книгите за „ Хари Потър “ и сподели, че гоблините в романите били „ еврейски карикатури “. После се отхвърли от думите си и изсъхнало съобщи, че не счита авторката за антисемит, само че в думите му си личаха едни други, най-вероятно юридически съображения.
За сметка на това международната шоубизнес медия Vanity Fair разгласява обширна публикация, озаглавена „ Защо е значимо да разобличим и отречем тpaнсфoбските мнения на Джоан Роулинг “.
Друга начин на живот „ библия “ на суетата Vogue написа, че „ тpaнсфoбията на Роулинт е неприемлива “. Прогресивното издание Vox напряко крещи: „ Хари Потър “ и авторката, която ни съобщи “.
Изобщо целият мейнстрийм медиен пейзаж отразява демократичната писателка и отдадена феминистка по (меко казано) преднамерен метод. Почти няма неутрални или позитивни материали за нея в корпоративните издания. Малкото поддръжка идва постоянно с ангажименти и едно голямо „ само че “.
Какво стана напоследък? Как тази „ Личност на годината “, която въодушевява на „ политическо, обществено и морално “ равнище, заслужи сходно враждебно отношение?
До скоро като че ли всяка „ остра “ и „ хаплива “ имитация на Роулинг по адрес на някогашния американски президент Доналд Тръмп се превръщаше в невротично-нахилен журналистически материал вид „ Вижте тази кралица по какъв начин го смачка “. Изведнъж медиите взеха решение да я сложат от страната на „ неприятния оранжев човек “ и да я опаковат с познати термини за оклеветяване и дискредитиране.
Как се промени Джоан Роулинг?
Всъщност трансформираха се медиите. Тя си остана същата демократична феминистка от остарялата школа. Позициите на писателката са синхронизирани с прогресивната стратегия на осведомителните колоси. Освен една – тази за биологичната действителност на пoла. Като феминистка от друго потомство, Роулинг има особено отношение към уникалността на женската еднаквост. За нея цялата съвременна тpaнсджeндър нервност заплашва да я заличи. Да трансформира „ женствеността “ във култ и тренд, във краткотрайна мода, в подигравка.
И по този начин се стигна до 2019-а, когато тя обществено отбрани служителката в английския център за световно развиване Мая Форстейтър , която беше уволнена, тъй като споделила на биологичен мъж, че е… мъж. Така започнаха медийните страдания на най-продаваната писателка на планетата.
Тя поддържа тази еретична през днешния ден теза, а след това доразви причините си и се възмути от налагането на термини като „ мeнcтpyиращи хора “. Това беше повече от задоволително за един от най-зрелищните медийни пируети на нашето време.
Защото Джоан Роулинг не беше обожавана от водещите издания единствено поради творчеството си. Те я сложиха на напредничав фундамент, поради нейните „ верни “ политики. Против Брекзит, за всеобщата миграция, срещу националните суверенитети на нации, които не одобряват мутиралата форма на „ западни полезности “.
Роулинг – с цялата си тежест на свръхуспешна и известна авторка – бе скъп агитационен актив. Медиите я прегърнаха и промотираха за мнения, в прорез със личното и творчество, като тези по какъв начин „ Дъмбълдор е гeй “, а „ Хърмаяни може да е чepнокожа, несъмнено “.
Но когато тя отхвърли да ги последва във финалния (засега) акт на техния бракоразвод с действителността – биологията – те се обърнаха против обичаната си демократична жрица и сами запратиха проклинание против нея. Роулинг ги превъзбуди като съпостави злодея в „ Хари Потър “ Лорд Волдемор с Доналд Тръмп . Прати ги в еуфория като сподели, че Тръмп е даже по-лош.
Но и това не оказа помощ на тази ретро феминистка в мига, в който оспори най-модерната медийна операция – че няма биологичен пол, че всеки може да бъде жена и би трябвало да бъде считан за жена, в случай че каже, че е такава.
Изведнъж определението „ най-успешната жена в литературата “ внезапно изгуби смисъл. Медиите направиха очерняща магия и сътвориха изверг за две години на „ тpaнсфoбски “ мнения.
В България огромните малките екрани и уеб сайтове превеждаха корпоративната информация без буйна идеология, само че и без сериозно мислене. Нямаше излъчвания и материали за демонизацията на Роулинг , за вероятността това да засегне и български писатели. И освен. Този ъгъл липсва. За сметка на това се популяризират манипулативните изказвания, че тя се изказвала против правата на тpaнсджeндър общността. Не за истината, а против някакви права на малцинства.
Е, има и занимателни образци за българско отразяване. Сайтът avtora.com на 26 декември предходната година пусна материал със заглавие „ Путин споделя възгледите на Джоан Роулинг по въпроса за новата нравственос “. Можеше и да е по-зле. Можеше да е Волдемор .
Автор: Владислав Апостолов
Инфо: Медийно проклинание против Джоан Роулинг
Можете да последвате ФБ страницата на Консерваторъ тук .
