е български журналист, блогър и автор на публицистични книги. Бил

е български публицист, блогър и създател на публицистични книги. Бил е основен шеф на Българска телеграфна агенция (1990-1993), основен редактор на националните всекидневници „ Експрес ” ( 1993-94) и „ Демокрация ” (1994-95), вицепрезидент на АЕЖ (1994-96), коментатор на Радио свободна Европа (1995-2000) и ефирен водещ на предаването „ В десетката “ по bTV (2000-2006). Той е дълготраен създател на мнения за множеството печатни и електронни медии с национално разпространяване в България, Радио свободна Европа и международната емисия на Би Би Си.Зам.-председател на Комисията по нравственос в електронните медии в България.

Как оценявате държавното посещаване на Си Дзинпин в Москва. Случва ли се нещо ново в връзките сред Русия и Китай?

Новото е, че се удостовери повече от всеки път водещата роля на Китай в това партньорство. Не инцидентно Путин акцентира на благодарностите за това посещаване във встъпителните си думи на първата им среща. С това той отговори на недекларираното, само че ясно условие на китайската страна да получи самопризнание за смяната, съгласно която Пекин е към този момент старшият пълководец.

А какви времена бяха в зората на комунистическата им дружба: нуклеарният и галактическият статут на Китай стана вероятен с помощта на светския по-голям брат!

Днес Путин е в ролята на ищец като вносител на артикули от китайския сурогат на дефицитни западни артикули и експортьор на първични материали. Това не е каприз, а насила, която няма нищо общо с съветската рекламация за великолепие. Тя принизява последната империя на планетата до статута на страна от тъй наречените трети свят.

Единственото съответно измерение на настоящия стадий от по този начин шумно прокламираната продължаваща дружба стана точно в региона на продължаващото зареждане на голямата китайска стопанска система с съветски първични материали и по-конкретно- с природен газ. Китайците го купуват на доста по-ниски цени от тези, които руснаците получаваха от изгубения (безвъзвратно най-вероятно) европейски пазар.

Обръщението на Си Дзинпин към младшия му сътрудник със “скъпи приятелю ” прозвуча лицемерно. Руският другар на Китай става все по-евтин и е подготвен на всичко, с цел да му продаде колкото се може повече от от естествените изкопаеми, обвързвайки се големия пазар на съседа почти по същия метод, по който Европа зависеше до преди година от съветските доставки.

Известно е, че китайската стопанска система е доста тясно обвързвана с европейската и най-много с американската. Ще посмее ли Пекин да пренебрегне икономическите си връзки със Западните страни, за сметка на политическите си връзки с Русия?

Точно това няма да посмее. Китайската стопанска система е насочена към износа, а Европейски Съюз е без конкуренция сред комерсиалните сътрудници на “фабриката на света ”. Същото се отнася и до търговията на Китай със Съединени американски щати, която надвишава в пъти стокообмена му с Русия. Този модел припомня ненапълно на досегашната взаимна взаимозависимост сред Европа и Русия, при която развитите западни страни си бяха повярвали, че ще държат съветската мечка на синджира на нейната алчност за европейски милиарди против естествените й благосъстояния, за който пък беше лакома Европа.

Но има най-малко една основна разлика: Пекин е потвърдил, че не е податлив към военни решения и да рискува стабилността вкъщи. Ако не броим злощастната военна случка на Мао против (също толкоз комунистическия) Виетнам от февруари 1979 година, приключила с злополука за китайците, Пекин е надалеч от съветско-руската процедура за налагане посредством военна мощ на съседите си. Апропо, онази война, извоювана от Виетнамците, е едно опроверженията на обичаната в последно време теза на рашистката агитация, съгласно която нямало случай някой да е спечелил война против нуклеарна страна.

По време на визитата на китайския президент в Москва наблюдавахме една политическа и ментална посткомунистическа непосредственост сред Си и Путин. Колко значима може да се окаже тя за актуалния разумен свят?

Тази непосредственост е по-скоро обусловена от желанието за общо опълчване на Америка. Дори и в битността си на маоистка страна Китай не изпитваше платонична обич към “родината на международния комунизъм ”, вярвайки, че в същинския му тип той се реализира точно в Китай. Днес там царува държавен капитализъм, а в Русия се вихри негова олигархична версия, при която дивата форма на пазарно стопанство се командва йерархично напряко от царя.

Иначе казано, нито в своята комунистическа история, нито в днешното й капиталистическо продължение двете страни се виждат като посестрими. Путин даже съобщи намерено на Си, че “малко ” завижда на китайското сполучливото икономическо развитие- хвалебствие, почиващо на обстоятелства, само че целящо “кажи му аго, да му стане драго ”. В отговор Си изрази убеденост, че Путин ще завоюва идващите президентски избори през 2024 година, което пък прозвуча ( още веднъж в превод на български с ориенталски акцент) като “да илядиш ” в кръчмата – всички знаят, че рожденикът няма по какъв начин да “иляди ”, само че му го пожелават от сърце. Типично по ориенталски.

И Китай и Русия са страни, които отделят доста пари за въоръжаване. Въпреки това общите им бюджети за защита са в пъти по-ниски от американския. Могат ли следователно двете страни да бъдат ефикасни военно против Запада?

Не имам вяра китайците да си вършат илюзии, че биха спечелили огромна борба със Запада или даже настрана с Америка, която, обратно на десетилетните пророкувания на комунистическите шамани отхвърля да “загние ” и е все по този начин могъща. Ако за китайците беше значимо да се конфронтира челно със Запада, трябваше постави капацитета си, в това число военния под формата на помощ, на съветския кантар. Но измина към този момент повече от година от началото на съветската експанзия против Украйна, а Китай е все по този начин е великодушен на уверения за противопоставяне на американския хегемон, само че безценен на на практика ограничения в поддръжка на Москва. Впрочем, даже при гласуването на двете резолюции на Общото заседание на Организация на обединените нации, Пекин не поддържа Москва, запазвайки неутралитет.

Конфликтът сред Китай и Тайван има избрани сходства с този сред Русия и Украйна. Според Вас, ще последва ли Пекин образеца на Москва? Ще нападне ли Тайван?

През последните няколко седмици висши служители в Пекин, включително от външното министерство, няколко пъти обявиха, че страната ще продължи да се стреми към сливане с Тайван, само че с мирни средства. И няма нито един регистриран случай, при който Пекин да е намеквал за своя нуклеарен статут- за разлика от Москва, където са се хванали за тази сламка с отчаянието на давещи се в личната некомпетентност да отворят война на десетки пъти по-силния Колективен Запад, както там към този момент назовават съдружниците на Украйна.

Китайците си дават сметка, че американската противотежест по отношение на опитите за завземане на Тайван не наподобява на английската хрисимост от 90-те години, когато разпадналата се след Втората международна война английска империя се отхвърли от Хонконг. В обозримото бъдеще не се допуска да бъде още един този “номер на китайката ”. Британия беше в оттегляне, до момента в който Америка все по този начин е международен водач в стопанската система, технологиите и въоръженията. Китайските приятели са реалисти и не наподобяват и в този смисъл на днешните рашисти.

За още забавни вести, изявленията, разбори и мнения харесайте!