Всеки трети иска фюрер: какво става в Източна Германия
Дясноекстремистката изразителност се радва на необятно утвърждение в Източна Германия. До този извод стига ново изследване на Университета в Лайпциг за дясноекстремистките настройки в източните немски провинции. " Наблюдаваме ясно изразено отвръщане от демокрацията ", споделят създателите на проучването под управлението на обществения психолог и социолог Оливер Декер. Повече от половината участници в допитването са показали, че не са удовлетворени от ежедневния си опит с демокрацията.
Допитването е извършено в пет източногермански провинции: Саксония, Саксония-Анхалт, Тюрингия, Бранденбург и Мекленбург-Предна Померания. В тях живее към една пета от популацията на Германия. Анкетирани са били повече от 3500 души.
Резултатите са политически взривоопасни: към половината от участниците се афишират за недопускане на имигранти мюсюлмани в страната, а съвсем 70% поддържат ксенофобското изказване, че чужденците идвали в Германия единствено с цел да се възползват от обществената страна. Антисемитизмът също е необятно публикуван: съвсем всеки трети счита, че евреите имат прекомерно огромно въздействие.
" Алтернатива за Германия " е атрактивна за десните екстремисти
Политическите настройки рефлектират и върху държанието на гласоподавателите: " Тези резултати ясно демонстрират, че огромна част от популацията открива голям брой допирни точки с крайнодесните партии и тяхната идеологическа реторика ", споделят създателите на изследването. " Сред последователите на партия " Алтернатива за Германия " (АзГ) могат да бъдат открити най-вече хора с крайнодесни настройки ", допълват създателите на проучването.
АзГ е изключително сполучлива в източните немски провинции. Наскоро тя завоюва локалните избори в община в Тюрингия - за първи път в историята на партията. Дяснопопулистката групировка има късмет за изборни победи в още три източни провинции през идната година, считат създателите на допитването. От години партията печели точки с нападателни и от време на време расистки акции против имигрантите, мюсюлманите и политическите си съперници. А това проучване демонстрира също по този начин, че АзГ даже не е изчерпала цялостния си капацитет, защото доста евентуални нейни гласоподаватели в Източна Германия към момента са част от лагера на негласуващите.
Засега десните популисти имат единствено индиректно политическо въздействие на държавно равнище: всички останали партии отхвърлят да си сътрудничат с тях. Заради радикалните си възгледи АзГ даже е под наблюдаване от вътрешното разузнаване - Службата за отбрана на конституцията. Партията приканва за радикална промяна на обществото и неведнъж е заплашвала да предприеме фрапантни политически ограничения.
Те копнеят за властническа страна
Фактът, че Източна Германия е на фокус в това проучване, се дължи на най-новата история на Германия. До обединяването си през 1990 година източната част на страната беше обособена, тоталитарна страна и комунистическа тирания - Германската демократична република (ГДР). Социалните разтърсвания през 1990-те години доведоха до всеобщи уволнения, висока безработица и засилена емиграция от петте източни провинции. Промяната беше съпроводена от вълна от принуждение против част от популацията - години наред се записаха расистки погроми, а и до през днешния ден десни екстремисти постоянно правят актове на принуждение.
Защо обаче дясноекстремистките настройки са изключително публикувани в Източна Германия? Според резултатите от актуалното изследване главната причина не би трябвало да се търси в историята на Германска демократична република, а по-скоро в " тайния нрав " и желанието за " властническа държавност ". Мнозинството интервюирани копнеят за " мощен човек " или " мощна партия " отпред. Така наречените " нео-националсоциалистически идеологии ", които се опират на нацистката тирания по времето на Адолф Хитлер, са надлежно необятно публикувани: 33% от интервюираните са съгласни с изказванието: " Трябва да имаме водач, който да ръководи Германия със мощна ръка и за богатството на всички ". А съвсем една четвърт от интервюираните споделят, че националсоциализмът е имал и своите положителни страни.
От друга страна, две трети от интервюираните споделят, че копнеят по Германска демократична република. Около една четвърт се причисляват към губещите от измененията през 1989 година. " Поглеждайки обратно към предишното, интервюираните показват висока задоволеност от предходния си живот в Германска демократична република ", споделя ръководителят на проучването Оливер Декер, представен също и от АРД.
Отрезвяваща е и констатацията, че политическите настройки в Източна Германия се резервират релативно постоянни към този момент над 30 години след измененията. Дясноекстремистките настройки не бележат растеж, само че пък се резервират на относително високо равнище. Това наподобява е едно от обясненията за положителните изборни резултати на " Алтернатива за Германия " в източните провинции на страната.
***
Вижте и тази фотогалерия от нашия списък:
