Центъра за анализи и маркетинг: ГЕРБ-СДС около 25%, „Продължаваме промяната“ – около 18%
Две седмици преди изборите разликата сред ГЕРБ и „ Продължаваме промяната “ е близо 7%, заяви пред БНР Юлий Павлов - шеф на Центъра за разбори и маркетинг (ЦАМ). По думите му в Народното събрание ще влязат 6 партии, а още две са на ръба.
„ ГЕРБ-СДС е към 25%, " Продължаваме промяната " – към 18%, следва Движение за права и свободи с 12,8%, Българска социалистическа партия – малко над 11%, „ Възраждане “ - 10,5%, „ Демократична България “ – 8,1, след което има две партии, които са на ръба. Затова бих споделил, че ще имаме парламент… все още оценката ми е 6+2. Тези, които биха могли да затвърдят резултата си към 4 % и да надградят, са „ ИТН “ и „ Български напредък “. Дали ще го създадат през тези десетина оставащи дни е различен въпрос “, сподели Юлий Павлов.
Според него не повече от 2,5 милиона души ще отидат до урните и се чака рекордно ниска изборна интензивност.
Проучването е осъществено сред 15 и 19 септември със лични средства на организацията, като са интервюирани 1011 пълнолетни.
Павлов разяснява, че акцията на водещите партии е ориентирана към твърдите им ядра:
„ Това не са послания за привличане на необятна външна страна. Червените линии, които започнаха да се слагат още преди ноемврийските избори през 2021 година, в този момент израснаха до червени зидове, вместо да се размиват “, сподели той.
По думите му хората желае след изборите на 2 октомври да има постоянно държавно управление, даже с цената на огромни взаимни отстъпки:
„ Нежеланието на политическите елити да се съобразят с желанието на хората е нещото, което отблъсква хората от урните.... Предизборната акция се води по този начин, че по-скоро понижава изборната интензивност, а не я усилва “, счита анализаторът.
Павлов беше безапелационен, че след оповестената от Путин частична военна готовност в Русия и насрочването на референдуми в области в Украйна, „ което ще докара до анексиране на тези украински територии “, трагично трансформира характера на войната и геополитическата обстановка:
„ В новата геополитическа обстановка разсъдъкът ще води до това да се не помнят алените линии и да се потърси национално виновна позиция. Но и натискът от нашите европейски и американски сътрудници ще бъде доста по-засилен да се сформира държавно управление - дали на евро-атлантическа основа, дали въз основата на национално единодушие, без да вземат участие политически водачи, само че с избрана геополитическа заварка “.
„ ГЕРБ-СДС е към 25%, " Продължаваме промяната " – към 18%, следва Движение за права и свободи с 12,8%, Българска социалистическа партия – малко над 11%, „ Възраждане “ - 10,5%, „ Демократична България “ – 8,1, след което има две партии, които са на ръба. Затова бих споделил, че ще имаме парламент… все още оценката ми е 6+2. Тези, които биха могли да затвърдят резултата си към 4 % и да надградят, са „ ИТН “ и „ Български напредък “. Дали ще го създадат през тези десетина оставащи дни е различен въпрос “, сподели Юлий Павлов.
Според него не повече от 2,5 милиона души ще отидат до урните и се чака рекордно ниска изборна интензивност.
Проучването е осъществено сред 15 и 19 септември със лични средства на организацията, като са интервюирани 1011 пълнолетни.
Павлов разяснява, че акцията на водещите партии е ориентирана към твърдите им ядра:
„ Това не са послания за привличане на необятна външна страна. Червените линии, които започнаха да се слагат още преди ноемврийските избори през 2021 година, в този момент израснаха до червени зидове, вместо да се размиват “, сподели той.
По думите му хората желае след изборите на 2 октомври да има постоянно държавно управление, даже с цената на огромни взаимни отстъпки:
„ Нежеланието на политическите елити да се съобразят с желанието на хората е нещото, което отблъсква хората от урните.... Предизборната акция се води по този начин, че по-скоро понижава изборната интензивност, а не я усилва “, счита анализаторът.
Павлов беше безапелационен, че след оповестената от Путин частична военна готовност в Русия и насрочването на референдуми в области в Украйна, „ което ще докара до анексиране на тези украински територии “, трагично трансформира характера на войната и геополитическата обстановка:
„ В новата геополитическа обстановка разсъдъкът ще води до това да се не помнят алените линии и да се потърси национално виновна позиция. Но и натискът от нашите европейски и американски сътрудници ще бъде доста по-засилен да се сформира държавно управление - дали на евро-атлантическа основа, дали въз основата на национално единодушие, без да вземат участие политически водачи, само че с избрана геополитическа заварка “.
Източник: tribune.bg
КОМЕНТАРИ