На какво се натъкнаха археолозите при разкопки в Солницата в Провадия
Две непознати до момента индустриални структури откриха археолозите, водещи изследването на Праисторическия соледобивен и градски център Провадия – Солницата. За това се похвали самият екип, зает с разкопките.
Производството на сол край Провадия е хилядолетно и след непрестанно рационализиране в средата и втората половина на петото хилядолетие преди Христа добивът доближава промишелни за епохата количества. Тогава са употребявани уреди във тип на дълбоки ями с над 10 – метров диаметър. При едно зареждане са се получавали до 5 тона твърда сол. До момента археолозите са проучили три такива уреди в региона на комплекса. Установено е мястото на още две. В границите на част от оборудванията са осъществявани разнообразни действия, някои от които също свързани с производството на сол, научи Moreto.net.
„ Край една от огромните ями разкрихме две непознати до момента индустриални структури. Представляват солидни термични уреди, наподобяващи куполни пещи, само че със доста по-големи размери. Имат почти правоъгълна форма. Дължина на едната е 4 м, а на другата - 5 м, ширината им е 3 - 3,20 м. Отворът е на едната къса страна. Стените на пещите са построени от камъни и глина и са с дебелина към 40 см. Полуцилиндричният купол е от глина с дебелината към 40 см. Отвътре пещите са добре обмазани. Според разкритите остатъци вътрешното пространство на термичните уреди е било с височина над 1 м. Останките и на двете индустриални пещи са мощно изпечени. Това подсказва, че в тях е поддържана температура, по-висока от нужната за изпаряване на разсола (около 105 градуса). Вероятно пещите са употребявани за в допълнение изсушаване и изпичане на получената в огромните индустриални ями влажна сол. Това е ставало в относително дребни цилиндрични или обърнатоконични керамични съдове с разнообразни размери. Цели или фрагменти от по-малки индустриални съдове са открити както в региона на индустриалния комплекс, по този начин и в пластовете на селищната могила. Те са употребявани като мярка за несъмнено количество сол. Чрез в допълнение изпичане на влажна сол в тях са получавани твърди тела, употребявани като разменно средство (пари) с избран еквивалент, т.е. солни кюлчета. “, споделят археолозите в формалната фейсбук страница на обекта.
Производството на сол край Провадия е хилядолетно и след непрестанно рационализиране в средата и втората половина на петото хилядолетие преди Христа добивът доближава промишелни за епохата количества. Тогава са употребявани уреди във тип на дълбоки ями с над 10 – метров диаметър. При едно зареждане са се получавали до 5 тона твърда сол. До момента археолозите са проучили три такива уреди в региона на комплекса. Установено е мястото на още две. В границите на част от оборудванията са осъществявани разнообразни действия, някои от които също свързани с производството на сол, научи Moreto.net.
„ Край една от огромните ями разкрихме две непознати до момента индустриални структури. Представляват солидни термични уреди, наподобяващи куполни пещи, само че със доста по-големи размери. Имат почти правоъгълна форма. Дължина на едната е 4 м, а на другата - 5 м, ширината им е 3 - 3,20 м. Отворът е на едната къса страна. Стените на пещите са построени от камъни и глина и са с дебелина към 40 см. Полуцилиндричният купол е от глина с дебелината към 40 см. Отвътре пещите са добре обмазани. Според разкритите остатъци вътрешното пространство на термичните уреди е било с височина над 1 м. Останките и на двете индустриални пещи са мощно изпечени. Това подсказва, че в тях е поддържана температура, по-висока от нужната за изпаряване на разсола (около 105 градуса). Вероятно пещите са употребявани за в допълнение изсушаване и изпичане на получената в огромните индустриални ями влажна сол. Това е ставало в относително дребни цилиндрични или обърнатоконични керамични съдове с разнообразни размери. Цели или фрагменти от по-малки индустриални съдове са открити както в региона на индустриалния комплекс, по този начин и в пластовете на селищната могила. Те са употребявани като мярка за несъмнено количество сол. Чрез в допълнение изпичане на влажна сол в тях са получавани твърди тела, употребявани като разменно средство (пари) с избран еквивалент, т.е. солни кюлчета. “, споделят археолозите в формалната фейсбук страница на обекта.
Източник: moreto.net
КОМЕНТАРИ