Двамата неуспели да влязат във ВСС искат трети избор и отпадане на прага от 33% |
Двамата неуспели претенденти за членове на Висшия правосъден съвет Марина Михайлова и Деян Денев оферират да бъде планувано ново - трето гласоподаване, при което да отпадне условието за присъединяване във вота на най-малко 33% от имащите право на глас съдии. Те се стимулират с това, че нито Конституцията, нито Законът за правосъдната власт позволяват да няма избор на член на Висш съдебен съвет след осъществяване на общото заседание на съдиите , заяви.
На 16 октомври съдиите гласоподаваха за попълване на местата на напусналите през юни 2021 година. Двамата бяха координатори на плана за промяна на правосъдната карта, който бе подложен на унищожителна рецензия от политици, адвокати, неправителствени организации, локални общности и от служебния правосъден министър.
Марина Михайлова от Върховен административен съд и съдията от окръжния съд във Варна Деян Денев обаче не съумяха да се преборят за влизане във Висш съдебен съвет. В, тъй като от 2202 с право да вземат участие в избор гласоподаваха едвам 580 съдии, което е 26.34% изборна интензивност, надалеч под нужните 33% за постоянен избор.
Според член 29к, алинея 2 от Закона за правосъдната власт, с цел да е постоянен изборът, в него би трябвало да гласоподават повече от половината от съдиите с право на глас – т.е. най-малко 1102. В случай на неуспех на идващия ден се организира нов избор, при който би трябвало да гласоподават не по-малко от 33% или 727 съдии, с цел да бъде постоянен изборът.
Марина Михайлова и Деян Денев акцентират, че Висш съдебен съвет, наред с Народното събрание, президента, държавното управление и Конституционния съд е върховен държавен орган с особена природа и статус – върховен административен и управнически орган, който реализира управление на структурите на правосъдната власт.
Освен това двамата натъртват на обстоятелството, че Висш съдебен съвет е непрекъснато настоящ групов орган и главният принцип за конституирането му е квотният – 11 членове се избират от Народното събрание и 11 от съдиите, прокурорите и следователите.
Според тях макар законодателят да е свободен да уреди процедурата за избор на членове на Висш съдебен съвет от правосъдната квота в закон, той не може да направи това по метод, който опонира на конституционните правила за конституирането на съвета, и който води до неспособност за завършване на процедурата по желание на нови членове.
Михайлова и Денев упорстват Избирателната комисия да добави решението си от 17 октомври като предложи на ръководителите на Върховния касационен съд и на Върховния административен съд да насрочат нова дата за трето гласоподаване.
На 16 октомври съдиите гласоподаваха за попълване на местата на напусналите през юни 2021 година. Двамата бяха координатори на плана за промяна на правосъдната карта, който бе подложен на унищожителна рецензия от политици, адвокати, неправителствени организации, локални общности и от служебния правосъден министър.
Марина Михайлова от Върховен административен съд и съдията от окръжния съд във Варна Деян Денев обаче не съумяха да се преборят за влизане във Висш съдебен съвет. В, тъй като от 2202 с право да вземат участие в избор гласоподаваха едвам 580 съдии, което е 26.34% изборна интензивност, надалеч под нужните 33% за постоянен избор.
Според член 29к, алинея 2 от Закона за правосъдната власт, с цел да е постоянен изборът, в него би трябвало да гласоподават повече от половината от съдиите с право на глас – т.е. най-малко 1102. В случай на неуспех на идващия ден се организира нов избор, при който би трябвало да гласоподават не по-малко от 33% или 727 съдии, с цел да бъде постоянен изборът.
Марина Михайлова и Деян Денев акцентират, че Висш съдебен съвет, наред с Народното събрание, президента, държавното управление и Конституционния съд е върховен държавен орган с особена природа и статус – върховен административен и управнически орган, който реализира управление на структурите на правосъдната власт.
Освен това двамата натъртват на обстоятелството, че Висш съдебен съвет е непрекъснато настоящ групов орган и главният принцип за конституирането му е квотният – 11 членове се избират от Народното събрание и 11 от съдиите, прокурорите и следователите.
Според тях макар законодателят да е свободен да уреди процедурата за избор на членове на Висш съдебен съвет от правосъдната квота в закон, той не може да направи това по метод, който опонира на конституционните правила за конституирането на съвета, и който води до неспособност за завършване на процедурата по желание на нови членове.
Михайлова и Денев упорстват Избирателната комисия да добави решението си от 17 октомври като предложи на ръководителите на Върховния касационен съд и на Върховния административен съд да насрочат нова дата за трето гласоподаване.
Източник: offnews.bg
КОМЕНТАРИ