Още двама бивши членове съдят ВСС за над 180 000 лева
Двама някогашни членове на Висшия правосъден съвет (ВСС) търсят компенсации за десетки хиляди левове от кадровия орган. Незабравка Стоева и Васил Петров са завели каузи против Висш съдебен съвет като претендират за общо над 180 000 лв. обезщетения за прослужено време в правосъдната власт, заяви " Лекс ".
Но имат ли право на компенсации и от кого? По този въпрос за следващ път спорят Софийският областен съд (СРС) и Софийският градски съд (СГС).
Както Стоева, по този начин и Петров настояват, че Висш съдебен съвет им дължи обезщетение по член 225, алинея 1 от Закона за правосъдната власт (ЗСВ), каквото магистратите получават, когато напущат системата или се пенсионират и имат повече от 10 години стаж в нея. Искът на Стоева е за 106 072 лв., а на Петров за 77 892 лв..
Случаите им обаче са по-различни от тези на някогашните им сътрудници от Висш съдебен съвет и от Инспектората към Висш съдебен съвет, които също търсят компенсации - Румен Боев и Димана Йосифова.
Боев и Йосифова подадоха молби до Висш съдебен съвет да им бъде платено обезщетение за следващо овакантяване, каквато опция беше планувана при започване на годината с новата алинея 4 на член 225 от Закон за съдебната власт, само че те бяха оставени без разглеждане до приемането на правила, по които ще се пресмятат обезщетенията. На 5 ноември Пленумът на Висш съдебен съвет одобри въпросните правила, само че Боев към този момент беше подал тъжба против безмълвен отвод до Върховния административен съд, която съдът отхвърли.
В общия случай става дума за дългогодишни магистрати, които са получили компенсацията си при овакантяване на системата, откакто са били определени за членове на Висш съдебен съвет и ИВСС. След края на мандата си са се върнали на работа и при пенсиониране или следващо овакантяване, получиха право на в допълнение обезщетение.
Незабравка Стоева пресмята и " остарял " стаж
Незабравка Стоева има 6 прослужени години като младши и областен арбитър в Благоевград до юни 1992 година, когато е била освободена. Към оня миг тя не е имала 10 години стаж в системата, нито пък законът е предвиждал сходни компенсации при овакантяване.
След това повече от 15 години е работила отвън правосъдната власт като юрист, учител и ръководител на общинския съвет в Благоевград.
През юни 2008 година тя беше един от претендентите, определени да попълнят тогавашния състав на ИВСС до края на мандата му при започване на 2012 година След това Стоева беше определена и за член на Висш съдебен съвет от парламентарната квота, а след края на мандата му през 2017 година не се е прибирала в съда, а стартира работа в Националния институт на правораздаването.
Пред районния съд Стоева заявява 8 години и половина стаж от двете мандатни длъжности, към които прибавя 6-те години в правосъдната система и споделя, че при освобождението ѝ през 1992 година не е получила обезщетение и счита, че ѝ се дължат 14 брутни заплати, на колкото пресмята общо прослужените си години.
Съдебният съвет е изискал искът да бъде отритнат, като е показал, че не може да дава отговор по него.
Съдия Ива Анастасиадис от СРС е отхвърлила желае на Стоева, като в решението си написа, че тя въобще няма съображение да желае такова обезщетение. Позовавайки се на материал в " Лекс " от октомври 2019 година, съдийката отбелязва, че е известно, че се готвят промени в Закон за съдебната власт, които плануват право на обезщетение на кадровиците при напускането им за прослужено време в съвета, само че не за повече от пет години, което съгласно СРС, единствено по себе си удостоверява обстоятелството, че те към сегашния миг не са от кръга на лицата, които имат право на обезщетение по реда на член 225, алинея 1 Закон за съдебната власт.
" Ищцата не е полагала труд в съд, прокуратура или разследване на магистратска служба, като правното отношение със съответния орган на правосъдната власт да е било прекъснато след привършване на мандата ѝ като член на Висш съдебен съвет. Затова не ѝ се следва обезщетение като последица от реализирането на функционалностите на магистрат ", написа СРС.
Според арбитър Анастасиадис обаче вярно искът е ориентиран против Висш съдебен съвет като финален шеф, с който Стоева е имала подписан трудов контракт.
Решението обаче е обезсилено напълно от Софийския градски съд (СГС), който връща делото още веднъж на първата инстанция. Според съдиите Висш съдебен съвет не може да се произнася за еднократното обезщетение, каквато е и константната процедура на Върховния административен съд. Затова Софийски градски съд взема решение, че искът е трябвало да бъде ориентиран към районния съд в Благоевград, където Стоева е работила до 1992 година
Според градския съд Висш съдебен съвет не се явява шеф според член 61, ал.2 от Кодекса на труда, а по-горестоящ орган и районният съд е трябвало да укаже на Стоева да конституира като ответник по делото съда в Благоевград, а не да гледа делото против правосъдния съвет.
Васил Петров по стъпките на Стоева
Проверка демонстрира, че подобен проблем в съда има и с още един някогашен член на Висш съдебен съвет - Васил Петров.
Както Стоева, по този начин и Петров бяха членове на Висш съдебен съвет от 2012 година до 2017 година Преди това той е бил 3 години и половина контрольор в ИВСС. Като прокурор обаче Петров е работил единствено от 1981 година до 1984 година, когато е управлявал районната прокуратура в Благоевград.
И той като Стоева е сумирал стажовете си, с цел да пресметна, че има общо прослужени 11 години и половина и желае 11 брутни заплати, които се равняват на близо 78 000 лв.. Петров също е завел иск против Висш съдебен съвет, който при започване на годината е бил отритнат от арбитър Цветелина Костова от Софийския областен съд, макар че и съгласно нея делото против Висш съдебен съвет е възможно, тъй като това е бил последният шеф на Петров.
В решението си арбитър Костова написа, че възнаградителният темперамент на компенсацията, което по формулировка съставлява признателност и премия, е за тъкмо избран труд - на арбитър, прокурор или следовател.
Васил Петров е обжалвал решението и делото към този момент е в градския съд.
Върховният касационен съд одобри в решение за развиването на правото по член 290 от Граждански процесуален кодекс, че стажът на магистрат, който е напуснал системата преди 1998 година, а след това отново се е върнал, не се зачита за компенсацията за прослужено време в правосъдната власт.
Но имат ли право на компенсации и от кого? По този въпрос за следващ път спорят Софийският областен съд (СРС) и Софийският градски съд (СГС).
Както Стоева, по този начин и Петров настояват, че Висш съдебен съвет им дължи обезщетение по член 225, алинея 1 от Закона за правосъдната власт (ЗСВ), каквото магистратите получават, когато напущат системата или се пенсионират и имат повече от 10 години стаж в нея. Искът на Стоева е за 106 072 лв., а на Петров за 77 892 лв..
Случаите им обаче са по-различни от тези на някогашните им сътрудници от Висш съдебен съвет и от Инспектората към Висш съдебен съвет, които също търсят компенсации - Румен Боев и Димана Йосифова.
Боев и Йосифова подадоха молби до Висш съдебен съвет да им бъде платено обезщетение за следващо овакантяване, каквато опция беше планувана при започване на годината с новата алинея 4 на член 225 от Закон за съдебната власт, само че те бяха оставени без разглеждане до приемането на правила, по които ще се пресмятат обезщетенията. На 5 ноември Пленумът на Висш съдебен съвет одобри въпросните правила, само че Боев към този момент беше подал тъжба против безмълвен отвод до Върховния административен съд, която съдът отхвърли.
В общия случай става дума за дългогодишни магистрати, които са получили компенсацията си при овакантяване на системата, откакто са били определени за членове на Висш съдебен съвет и ИВСС. След края на мандата си са се върнали на работа и при пенсиониране или следващо овакантяване, получиха право на в допълнение обезщетение.
Незабравка Стоева пресмята и " остарял " стаж
Незабравка Стоева има 6 прослужени години като младши и областен арбитър в Благоевград до юни 1992 година, когато е била освободена. Към оня миг тя не е имала 10 години стаж в системата, нито пък законът е предвиждал сходни компенсации при овакантяване.
След това повече от 15 години е работила отвън правосъдната власт като юрист, учител и ръководител на общинския съвет в Благоевград.
През юни 2008 година тя беше един от претендентите, определени да попълнят тогавашния състав на ИВСС до края на мандата му при започване на 2012 година След това Стоева беше определена и за член на Висш съдебен съвет от парламентарната квота, а след края на мандата му през 2017 година не се е прибирала в съда, а стартира работа в Националния институт на правораздаването.
Пред районния съд Стоева заявява 8 години и половина стаж от двете мандатни длъжности, към които прибавя 6-те години в правосъдната система и споделя, че при освобождението ѝ през 1992 година не е получила обезщетение и счита, че ѝ се дължат 14 брутни заплати, на колкото пресмята общо прослужените си години.
Съдебният съвет е изискал искът да бъде отритнат, като е показал, че не може да дава отговор по него.
Съдия Ива Анастасиадис от СРС е отхвърлила желае на Стоева, като в решението си написа, че тя въобще няма съображение да желае такова обезщетение. Позовавайки се на материал в " Лекс " от октомври 2019 година, съдийката отбелязва, че е известно, че се готвят промени в Закон за съдебната власт, които плануват право на обезщетение на кадровиците при напускането им за прослужено време в съвета, само че не за повече от пет години, което съгласно СРС, единствено по себе си удостоверява обстоятелството, че те към сегашния миг не са от кръга на лицата, които имат право на обезщетение по реда на член 225, алинея 1 Закон за съдебната власт.
" Ищцата не е полагала труд в съд, прокуратура или разследване на магистратска служба, като правното отношение със съответния орган на правосъдната власт да е било прекъснато след привършване на мандата ѝ като член на Висш съдебен съвет. Затова не ѝ се следва обезщетение като последица от реализирането на функционалностите на магистрат ", написа СРС.
Според арбитър Анастасиадис обаче вярно искът е ориентиран против Висш съдебен съвет като финален шеф, с който Стоева е имала подписан трудов контракт.
Решението обаче е обезсилено напълно от Софийския градски съд (СГС), който връща делото още веднъж на първата инстанция. Според съдиите Висш съдебен съвет не може да се произнася за еднократното обезщетение, каквато е и константната процедура на Върховния административен съд. Затова Софийски градски съд взема решение, че искът е трябвало да бъде ориентиран към районния съд в Благоевград, където Стоева е работила до 1992 година
Според градския съд Висш съдебен съвет не се явява шеф според член 61, ал.2 от Кодекса на труда, а по-горестоящ орган и районният съд е трябвало да укаже на Стоева да конституира като ответник по делото съда в Благоевград, а не да гледа делото против правосъдния съвет.
Васил Петров по стъпките на Стоева
Проверка демонстрира, че подобен проблем в съда има и с още един някогашен член на Висш съдебен съвет - Васил Петров.
Както Стоева, по този начин и Петров бяха членове на Висш съдебен съвет от 2012 година до 2017 година Преди това той е бил 3 години и половина контрольор в ИВСС. Като прокурор обаче Петров е работил единствено от 1981 година до 1984 година, когато е управлявал районната прокуратура в Благоевград.
И той като Стоева е сумирал стажовете си, с цел да пресметна, че има общо прослужени 11 години и половина и желае 11 брутни заплати, които се равняват на близо 78 000 лв.. Петров също е завел иск против Висш съдебен съвет, който при започване на годината е бил отритнат от арбитър Цветелина Костова от Софийския областен съд, макар че и съгласно нея делото против Висш съдебен съвет е възможно, тъй като това е бил последният шеф на Петров.
В решението си арбитър Костова написа, че възнаградителният темперамент на компенсацията, което по формулировка съставлява признателност и премия, е за тъкмо избран труд - на арбитър, прокурор или следовател.
Васил Петров е обжалвал решението и делото към този момент е в градския съд.
Върховният касационен съд одобри в решение за развиването на правото по член 290 от Граждански процесуален кодекс, че стажът на магистрат, който е напуснал системата преди 1998 година, а след това отново се е върнал, не се зачита за компенсацията за прослужено време в правосъдната власт.
Източник: fakti.bg
КОМЕНТАРИ