ДВ: Професор Бадура, защо Австрия блокира присъединяването на България и

Дъждовни води: Професор Бадура, за какво Австрия блокира присъединението на България и Румъния към Шенген?

Хайнрих Бадура: Официално става дума за краткотрайно блокиране на това присъединение поради напредването на бежанци и мигранти. В подтекста на Декларацията от Тирана от 6 декември предходната година, когато за пръв публично беше отхвърлено приемането на двете страни, през днешния ден в Австрия се акцентира аргументът, че през 2022 година в страната за били подадени 100 000 молби за леговище. Числата обаче в това време спаднаха с към 30%.

Дъждовни води: Какво общо има това с България и Румъния?

Хайнрих Бадура: Правителството твърди, че 3/4 от претендентите за леговище не са регистрирани и че има общ проблем с мигрантските направления през Западните Балкани. 40% от мигрантите идвали през летището в Белград, други 40% по сухопътните направления през Румъния, България, Сърбия и Унгария, останалите 20% - по други пътища. Тоест, казусът не са самите българи и румънци, казусът е, че приемането на тези две страни води до непосредствено отваряне към пространства отвън Европейски Съюз, а това към този момент има измерение в региона на политиката за сигурност - противозаконна миграция, търговия с хора, престъпност, опиати, тероризъм, корупция. Това е разказът на австрийското държавно управление. Докогато Европейски Съюз не е в положение ефикасно да пази външната си граница, австрийският канцлер счита за собствен дълг да се грижи за общото богатство и за сигурността на австрийците.

Впрочем, сходни причини се чуват в съответните полемики и в Словакия, Полша преди идните избори, в Германия, от страна на Орбан и неговото държавно управление - да има по-строги правила за политическо леговище и надзор по границите. Но обясненията на канцлера Карл Нехамер и на вътрешния министър Карнер са едностранчиви, тъй като не регистрират един факт: Унгария и Сърбия просто пропущат бежанците нататък, а в последно време се видяха пробойни и корупция при издаването на визи по границата на Полша с Беларус. В случая Европейски Съюз наподобява беззащитен, а " Фронтекс " (Европейската организация за гранична и брегова защита - б.р.) - беззъб.

Дъждовни води: Какво тъкмо предлага австрийското държавно управление?

Хайнрих Бадура: Канцлерът и вътрешният министър упорстват за осъществяването на пет точки. Първо, да се започва пилотен план за процедура по предоставяне на леговище в държава от Европейски Съюз, която да се организира на външната граница на съюза. Второ: да се одобряват правила за връщане на мигранти и да отпаднат самостоятелните процедури във всеки обособен случай. Трето: осъществяване на процедури за леговище в така наречените " сигурни трети страни ". Четвърто: по-лесна анулация на бежанския статут при осъществяване даже на леки закононарушения. И пето: страните от Европейски Съюз да оказват повече поддръжка на " Фронтекс "  по външната граница на Европейски Съюз и на територията на трети страни. Позицията на Австрия по разширението на Шенген нямало да се промени, до момента в който не се подхващат тези ограничения и не спадне броят на молбите за леговище - това беше повторено напълно неотдавна.

Дъждовни води: А какви са вътрешнополитическите аргументи за тази втвърдена позиция на Австрия?

Хайнрих Бадура: На 25 септември 2024 се чака Австрия да избере нов парламент. Според сегашните допитвания води Партията на свободата, до момента в който ръководещата сега Австрийска национална партия остава на трето място след социалдемократите. За да се заеме съответна позиция по тематиката за миграцията, се изисква избрана степен на обучение, знания, осведоменост за Европейски Съюз и процесите по взимането на политически решения. Тъкмо нивото на начетеност и подготвеност на хората изкушават държавните управления да флиртуват с гласоподавателите, да " купуват "  гласове. Нещо сходно го има и в Германия по отношение на партията " Алтернатива за Германия "  - говори се най-много за пари и дотации, вместо да се просвещават хората.

Австрийската национална партия на канцлера Нехамер губи поддръжка. Това съгласно мнозина способства за твърдата позиция против участието на България и Румъния и Шенген.Снимка: Alex Halada/IMAGO

Дъждовни води: А какво ще се промени след изборите?

Хайнрих Бадура: В момента всяка прогноза би била несериозна и непрофесионална. Много зависи и от това по какъв начин ще се развие войната в Украйна, какво ще е общественото състояние в Европейски Съюз. Австрийското държавно управление явно желае да се придържа към " не " -то за България още известно време.

Според мен големият политически напън, който упражняват настоящите политически процеси, ще изтласка на назад във времето въпроса за приемането на България и Румъния в Шенген и той ще изгуби новост. Нещата зависят и от умеенето на Еврокомисията (ЕК) да аргументира в интерес на участието на двете страни. Знаете, че в годишното си послание председателката на Европейска комисия Урсула фон дер Лайен категорично ги уточни като част от Шенгенското пространство и настоя тяхното участие да не се бави повече.

Дъждовни води: А какво мислите за предизвестията на Букурещ, че могат да бъдат взети " насрещни ограничения "  срещу Виена?

Хайнрих Бадура: Като имаме поради метода на мислене на настоящето австрийско държавно управление и отношението му към националните ползи такива ограничения биха били напълно контрапродуктивни, тъй като във вътрешнополитически проект в Австрия ще доведат до противоположен резултат.

Дъждовни води: В тази връзка: по какъв начин бихте описали настроенията в Австрия във връзка с мигрантите?

Хайнрих Бадура: Амбивалентно е. Има състрадание, само че има също критики и отменяне, според и от това дали става дума за сирийци, за африканци или за украинци. Когато няма настъпателност, когато няма престъпни прояви, когато обществото не се усеща застрашено, тогава настроението и отношението на австрийската общност за положителни, има подготвеност за помощ и за обществено изпитание.

Срещу българите и румънците никой няма нищо срещу, таман наобратно. Разбира се, тук роля играят и културно-религиозните аспекти. Двете страни никога не са " облик на врага "  в очите на тукашното общество, а в осведомителния поток, без значение от настоящите политически реалности, българите и румънците са по-скоро незабележими. А забележимите всред тях - те са друга история, те са в полезрението на силите на реда и на правораздаването, само че не и на необятната австрийска общност.

Професор Хайнрих Бадурае учител в Силезийския университет в Катовице, ръководител не Етичната комисия в Университета за музика и театрални изкуства във Виена и създател на многочислени книги и публикации. Изследователската му активност включва тематики като европейска интеграция, икуменична и политическа теология, нравственос, ценности и просвета и модерното ръководство.