Душевният садизъм е много по-разпространен от физическия - ЕРИХ ФРОМ
Душевната свирепост, желанието да унижиш и да нараниш възприятията на различен човек е евентуално дори по-разпространено, в сравнение с физическия садизъм.
Този тип садистично нахлуване е доста по-безопасен за садиста – в края на краищата не е употребена физическа мощ, „ единствено “ думи.
От друга страна, психологичната болежка може да бъде толкоз мощна или даже по-силна, в сравнение с физическата.
Не е нужно да давам образци за този нравствен садизъм.
Родителите го демонстрират към своите деца, професорите – към своите студенти, висшестоящите – към своите подчинени.
С други думи той бива употребен в каквото и да е състояние, където има някой, който не може да се пази против садизма. (Ако учителят е беззащитен, учениците стават постоянно садисти.)
Душевният садизъм може да бъде затулен по доста видимо безобидни способи: въпрос, усмивка, объркваща забележка.
Кой не познава някой „ занаятчия “ на този тип садизъм, който намира тъкмо подобаващата дума или подобаващия жест, с цел да смути или унизи другиго по този почтен метод.
Естествено този тип садизъм постоянно бива още по-ефективен, в случай че унижението бъде нанесено пред други хора.*
* Талмудът гласи, че оня, който унижава някого пред другите хора, следва да бъде считан за човек, който го е умъртвил.
