Антарктическите животни получават слънчеви изгаряния
Дупката в озоновия пласт – защитната газова преграда в горните пластове на атмосферата – която се появява всяка пролет над Антарктика, продължава да съществува доста по-дълго, в сравнение с преди четири години, оповестява. Това значи, че антарктическите диви животни са изложени на по-голям риск от слънчево изгаряне, съгласно ново изследване.
Учени, работещи в Антарктика, откриха дупката в озоновия пласт през 1985 година - посредством премерване на количеството слънчева радиация, достигаща Земята. Отговорна за основаването на дупката беше огромна група химикали, разрушаващи озона - хлорофлуоровъглероди ( CFC) - които бяха необятно употребявани като хладилни сътрудници, като пропеланти за потребителски аерозоли (аерозоли) и като разтворители. През 1987 година е подписан Монреалският протокол, удивително многостранно екологично съглашение, което контролира потреблението и производството на близо 100 основани от индивида химикали, разрушаващи озона. Това съглашение се смята за най-успешния екологичен контракт в историята. Според последните оценки на учените озоновият пласт може да се възвърне след 40 години.
Загубата на озон визира изключително полярния континент, заради химични реакции, протичащи при доста ниски температури, във високи атмосферни облаци. Тези реакции разграждат озона и отварят дупка в пласта. Годишната поява на тази дупка нормално доближава своя връх през септември и октомври, когато множеството сухоземни растения и животни са предпазени от сняг, а морските животни от просторен морски лед. Сега, откриват учените, този интервал продължава до декември – т.е. до антарктическото лято.
Някои типове ултравиолетови лъчи, наречени UV-B лъчи, покачват риска от рак на кожата и катаракта при хората, само че откривателите към момента не знаят дали същото важи и за антарктическите бозайници и птици.
„ Вероятно животните, покрити с четина и пера – като тюлени и пингвини – са предпазени “, изясни Шарън Робинсън, биолог по изменението на климата и откривател на Антарктика в университета на Уолонгонг в Австралия.
Той обаче добави, че нефилтрираната UV радиация може да повреди очите на животните, живеещи в Антарктида.
Преглеждайки всички изследвания за резултата на ултравиолетовата радиация върху антарктическите растения и животни, изследователският екип откри, че антарктическите мъхове синтезират свои лични защитни „ слънцезащитни съединения “.
„ Ако влагат сила в слънцезащита, това значи, че влагат по-малко сила в растежа си “, изясни откривателят. „ Защитата от слънце постоянно има цена “, добави той.
Има също доказателства, че крилът – дребните и извънредно публикувани морски създания, които образуват основата на хранителната верига на Антарктика – се придвижват по-дълбоко в океана, с цел да избегнат ултравиолетовите лъчи, които могат да обиден китовете, тюлените, пингвините и други морски птици, които се хранят с тях.
„ Ние също по този начин знаем, че фитопланктонът, с който се храни крилът, би трябвало да създава слънцезащитни артикули, с цел да избегне увреждане “, сподели Робинсън.
Основна причина за дълготрайността на озоновата дупка е самият мащаб и мащабът на пожарите в Австралия през 2019 година и 2020 година Джим Хейууд, професор по атмосферни науки в Университета на Ексетър, сподели пред BBC, че рекордната дълготрайност на озоновата дупка в Антарктика през последните години беше сигнал за пробуждане.
Въпреки това към момента има няколко фактора, които забавят възобновяване на озона, като горски пожари и огромни вулканични изригвания, които освобождават частици, които подхранват озоноразрушаващи реакции.
Робинсън също се базира на някои препоръчани опити за изстудяване на климата - по този начин нареченото геоинженерство - което допуска " основаване на облак " посредством освобождение на частици в горната атмосфера.
„ Това също би унищожило озона, тъй че е неприятна концепция “, сподели той. „ Най-важното нещо, което можем да създадем, с цел да помогнем на Антарктида, е да действаме против изменението на климата – да понижим излъчванията на въглероден диоксид допустимо най-скоро, тъй че да имаме по-малко пожари и да не оказваме спомагателен напън върху възобновяване на озоновия пласт ”.
Учени, работещи в Антарктика, откриха дупката в озоновия пласт през 1985 година - посредством премерване на количеството слънчева радиация, достигаща Земята. Отговорна за основаването на дупката беше огромна група химикали, разрушаващи озона - хлорофлуоровъглероди ( CFC) - които бяха необятно употребявани като хладилни сътрудници, като пропеланти за потребителски аерозоли (аерозоли) и като разтворители. През 1987 година е подписан Монреалският протокол, удивително многостранно екологично съглашение, което контролира потреблението и производството на близо 100 основани от индивида химикали, разрушаващи озона. Това съглашение се смята за най-успешния екологичен контракт в историята. Според последните оценки на учените озоновият пласт може да се възвърне след 40 години.
Загубата на озон визира изключително полярния континент, заради химични реакции, протичащи при доста ниски температури, във високи атмосферни облаци. Тези реакции разграждат озона и отварят дупка в пласта. Годишната поява на тази дупка нормално доближава своя връх през септември и октомври, когато множеството сухоземни растения и животни са предпазени от сняг, а морските животни от просторен морски лед. Сега, откриват учените, този интервал продължава до декември – т.е. до антарктическото лято.
Някои типове ултравиолетови лъчи, наречени UV-B лъчи, покачват риска от рак на кожата и катаракта при хората, само че откривателите към момента не знаят дали същото важи и за антарктическите бозайници и птици.
„ Вероятно животните, покрити с четина и пера – като тюлени и пингвини – са предпазени “, изясни Шарън Робинсън, биолог по изменението на климата и откривател на Антарктика в университета на Уолонгонг в Австралия.
Той обаче добави, че нефилтрираната UV радиация може да повреди очите на животните, живеещи в Антарктида.
Преглеждайки всички изследвания за резултата на ултравиолетовата радиация върху антарктическите растения и животни, изследователският екип откри, че антарктическите мъхове синтезират свои лични защитни „ слънцезащитни съединения “.
„ Ако влагат сила в слънцезащита, това значи, че влагат по-малко сила в растежа си “, изясни откривателят. „ Защитата от слънце постоянно има цена “, добави той.
Има също доказателства, че крилът – дребните и извънредно публикувани морски създания, които образуват основата на хранителната верига на Антарктика – се придвижват по-дълбоко в океана, с цел да избегнат ултравиолетовите лъчи, които могат да обиден китовете, тюлените, пингвините и други морски птици, които се хранят с тях.
„ Ние също по този начин знаем, че фитопланктонът, с който се храни крилът, би трябвало да създава слънцезащитни артикули, с цел да избегне увреждане “, сподели Робинсън.
Основна причина за дълготрайността на озоновата дупка е самият мащаб и мащабът на пожарите в Австралия през 2019 година и 2020 година Джим Хейууд, професор по атмосферни науки в Университета на Ексетър, сподели пред BBC, че рекордната дълготрайност на озоновата дупка в Антарктика през последните години беше сигнал за пробуждане.
Въпреки това към момента има няколко фактора, които забавят възобновяване на озона, като горски пожари и огромни вулканични изригвания, които освобождават частици, които подхранват озоноразрушаващи реакции.
Робинсън също се базира на някои препоръчани опити за изстудяване на климата - по този начин нареченото геоинженерство - което допуска " основаване на облак " посредством освобождение на частици в горната атмосфера.
„ Това също би унищожило озона, тъй че е неприятна концепция “, сподели той. „ Най-важното нещо, което можем да създадем, с цел да помогнем на Антарктида, е да действаме против изменението на климата – да понижим излъчванията на въглероден диоксид допустимо най-скоро, тъй че да имаме по-малко пожари и да не оказваме спомагателен напън върху възобновяване на озоновия пласт ”.
Източник: trud.bg
КОМЕНТАРИ