Улици на историята: Поп Грую
Думата „ джихад “ се среща доста постоянно в исляма и постоянно се обвързва с война. Една сериозна детайлност е, че нормално тази свещена война се води против самия човек, който я афишира. С други думи, това е война за възстановяване и преборване на грехове. Да се употребява религията като оръжие е по-скоро безумство, само че все пак в историята можем да си напомним няколко кръстоносни похода и неведнъж оповестяване на джихад против неверниците. И въпросът постоянно остава еднакъв: в случай че Бог поддържа едната страна на сражаващите, кой поддържа другата?
Ако сте се разхождали в софийския квартал „ Васил Левски “ и минете по улица „ 528 “ ще забележите пресечката „ Княгиня Косара “, първата нейна пресечка е улица „ Поп Грую “. Това несъмнено е забавно име, а личността зад него може да се похвали с впечатляваща история!
Роден е в Баня през 1836 година в семейство на мутафчия – майстор, който създава изделя от козинява прежда. Като дете посещава килийното учебно заведение, а по-късно съумява да стигне до метоха в Самоков, където учи за духовник.
През 1854 година след привършване на образованието си се завръща и става преподавател в килийното учебно заведение. Грую събирал книги за селската библиотека и също така пеел в църквата. Преподавал, с цел да може да събере пари за облеклата си като духовник, както и да заплати таксата си за ръкополагане. След като събрал парите и сключил брак, Грую имал опция да се запопи. За повторно се връща в родното си село (днес към този момент град), само че този път и със свещеническа купа.
. Съпругата му умряла доста млада. От 5-те родени деца остават единствено две дъщери – Димитрина и Ана. Някога в родната му къща е гостувал даже Захари Стоянов, а това посещаване по-скоро запалило революционните пристрастености в представителя на Бог.
До къщата на поп Грую живеел Стоян Каралеев. Именно там една вечер отседнал Васил Левски. След като прекарал много време в диалози с локалните патриоти, отпътувал и даже не подозирал какъв пожар е запалил. Един от най-страстно слушащите думите на дякона е точно попът. Срещата се случва през 1872 година и единствено след 4 години през селото минава и Георги Бенковски. На 8 февруари 1876 година дружно със Стоян Каролеев образуват локален революционен комитет.
Именно поп Грую дава отговор за тържествената клетва на всички участници. Нещо повече, в оня миг свещеникът упорства клетвата да бъде свещена и точно той щял да се постарае да стигне до самия Бог. Когато избухва априлското въстание, точно попът взел участие в съвсем всички огромни сражения. В хода на въстанието, когато станало ясно, че успеха е към момента надалеч, идва писмо с спомагателни заповеди от Бенковски. Една от всички е попът да остане в България и да не бяга.
Когато турците влизат в селото е издадена заповед, че всеки, който остави оръжието, може да се прибере в дома си и няма да пострада. Вироглавият и горд Грую влиза с 300-тата си четници и застава пред агата, заявявайки, че принудително е предиздвикал неговите поддръжници да се борят. Тази храброст пристигнала и с прошка, предаденото оръжие идвало с друга премия – живот. След известно време въпреки всичко е задържан и изпратен в Панагюрище, където бил изтезаван грубо. В спомените си Грую споделя, че е бил изтезаван от ром на име Хасан. Въпреки зверствата, точно попът прости и избавя своя изтезател от сигурна гибел след освобождението. От Панагюрище е изместен в Пловдив, запазвайки традицията с мъчения и разпити. Спасението пристигнало от интернационална комисия, която била изумена от упражняваните зверства, освен това върху духовник. Веднъж свободен, попът се завръща назад в дома си. С експлоадирането на Руску-Турската война е заточен в Коня, Мала Азия. Никой не желал този водач да поведе още веднъж своята чета. Получава прошка едвам след успеха на Русия.
Описват го като пиперлив човек, невисок, само че извънредно мощен и грамотен. Не се подчинявал на никого и тъкмо затова е бил считан за свободен, без значение дали към него били турци или българи. Според историите е бил един от тези свещеници, които не обичали да мълчат, а прекараните години в учебно заведение разрешавали да показва себе си задоволително ясно, с цел да не може различен да обори неговите думи. Преди да почине е припомнил на всички близки, че не желае да бъде заровен в църквата, предпочитал елементарното непретенциозно гробище. Преди 2 години Тракийското сдружение „ Войвода Руси Славов “ в Пловдив получава и доста безценен исторически подарък – хайдушкият нож на именития поп Грую Бански. Същият този нож е бил употребен за слагането на клетвата на събранието в Оборище. В същото сдружение има и сабя, на която е изгравирана датата „ 1876, април, 22 “ – датата на априлското въстание. Грую Бански въпреки всичко намира време за църквата след освобождението и служи правилно до гибелта си.
