Митрополит Гавриил: Думата ”джендър”идва от ”джендем”
Думата ”джендър ” и думата ”джендем ” имат един и същи индоевропейски корен и той значи пъкъл. Коментарът направи Негово високопреосвещенство митрополит Гавриил Ловчански по време на съвещание на парламентарната комисия по вероизповеданията, на което бе обсъждана Истанбулската спогодба. " Конвенция за отбрана на дамите и децата е призната от Организация на обединените нации още в далечната 1979 година. Тя съвсем не се различавала от актуалната, с разликата, че в първата нямало " джендъри ". Няма по-голямо почитание към дамата от християнството и образец за това е Света Богородица. Може някой да ни се сърди, само че ние не тръгнахме против съвестта си и не можем да го създадем ", съобщи духовникът, представен от " Дарик ".
На 22 януари Светият Синод излезе с позиция по отношение на Истанбулската спогодба, в която заключава, че документът отваря вратите към честен разпад.
" Конвенцията на Съвета на Европа за попречване и битка с насилието против дамите и домашното принуждение, известна като Истанбулска спогодба, поражда паника за бъдещето на европейската християнска цивилизация, тъй като тя съдържа ново схващане за индивида - индивидът като тираничен стопанин, индивидът без Бога, който следва своите стремежи и пристрастености дотам, че може да самоопредели даже и пола си. Това схващане отваря необятно вратите към честен разпад, който неизбежно води до психофизическото заличаване на индивида - до " втората гибел ", която е духовната гибел, се споделя още в обръщението. В текста се добавя, че " няма разумен Христов човек, който да не утвърждава битката против насилието изобщо, още повече против насилието над дами ", се споделя в позицията.
Според Синода заложените в Конвенцията хрумвания за другарство сред половете, за отношение към вяра, обичаи, традиции, обучение и други, противостоят на изконните разбирания на българския народ за религия, националност, добродетелност, чест, достолепие, образование, семейство. Макар и юридически акт, Конвенцията има и духовни измерения - тя е средство, което насажда непозната за нас ценностна система, с цел да разреши обществото да бъде ръководено по само че в модел, подобаващ на ползите на дребна част от него, се споделя още в обръщението.
На 22 януари Светият Синод излезе с позиция по отношение на Истанбулската спогодба, в която заключава, че документът отваря вратите към честен разпад.
" Конвенцията на Съвета на Европа за попречване и битка с насилието против дамите и домашното принуждение, известна като Истанбулска спогодба, поражда паника за бъдещето на европейската християнска цивилизация, тъй като тя съдържа ново схващане за индивида - индивидът като тираничен стопанин, индивидът без Бога, който следва своите стремежи и пристрастености дотам, че може да самоопредели даже и пола си. Това схващане отваря необятно вратите към честен разпад, който неизбежно води до психофизическото заличаване на индивида - до " втората гибел ", която е духовната гибел, се споделя още в обръщението. В текста се добавя, че " няма разумен Христов човек, който да не утвърждава битката против насилието изобщо, още повече против насилието над дами ", се споделя в позицията.
Според Синода заложените в Конвенцията хрумвания за другарство сред половете, за отношение към вяра, обичаи, традиции, обучение и други, противостоят на изконните разбирания на българския народ за религия, националност, добродетелност, чест, достолепие, образование, семейство. Макар и юридически акт, Конвенцията има и духовни измерения - тя е средство, което насажда непозната за нас ценностна система, с цел да разреши обществото да бъде ръководено по само че в модел, подобаващ на ползите на дребна част от него, се споделя още в обръщението.
Източник: frognews.bg
КОМЕНТАРИ